Агенция за социално подпомаганеМинистерство на труда и социалната политика
Отговор: Да, задължително трябва да се съобразите с минимум и максимум брой потребители в Приложение 3, тъй като това кореспондира с изискванията на Наредбата за качеството на социалните услуги.
Отговор: В Годишния план се посочват бройките от декомпозирането на сега съществуващите услуги.
Отговор: При условие, че общината вземе решение да предоставя резидентната грижа самостоятелно, другите дейности, следва да бъдат планирани и да се предоставят в комплекс с други услуги, или самостоятелно на друг адрес.
Отговор: При изготвяне на Годишния план за 2026 г. следва всички съществуващи към момента социални услуги да бъдат трансформирани в услуги по чл. 15 от Закона за социалните услуги, като се съобразите с Националната карта на социалните услуги, Наредбата за качеството на социалните услуги, както и Приложение № 2, което сме Ви изпратили. Местата, които следва да посочите са 23.
Отговор: Организацията на предоставянето на социалните услуги (чл. 29, ал. 3 от ЗСУ), както и начинът им на управление (чл. 18, ал. 3 от ЗСУ) се определя от общината като доставчик на социалните услуги в съответствие със стандартите за качество, определени в Наредбата за качеството на социалните услуги и принципите посочени в чл. 18, ал. 4 от ЗСУ.
Отговор: Съгласно § 10 от ПЗР на ППЗСУ във връзка с § 44, ал. 2 от ПЗР на ЗСУ до 31.12.2025 г. се прилагат старите дефиниции на социалните услуги, финансирани от държавния бюджет (ЦОП, ЦСРИ). От 01.01.2026 г. всички социални услуги ще се предоставят, като дейности по чл. 15 от ЗСУ. В тази връзка всички общини в Плановете си за 2026 г. планират всички услуги, финансирани от държавния или от общинския бюджет като дейности по чл. 15 от ЗСУ.
Въпрос: По отношение на социалната услуга терапия и рехабилитация: съществуват две дефиниции съгласно §1, т.10 и т.11 от Допълнителната разпоредба на ЗСУ за дейностите по чл.15, т.4 . Спазва се един стандарт – Приложение №5 към чл.7 от НКСУ. Считаме, че високия минимален брой потребители – 20 ще ограничи и наруши основните принципи за осигуряване на лесен достъп до услугите, комплексна подкрепа чрез различни дейности, осигуряване на възможност за гъвкаво използване, насочване и управление на служителите, осъществяващи различни дейности.
За сравнение при декомпозирането и работата в сега съществуващите социални услуги – почти всички се трансформират в социална услуга терапия и рехабилитация, а реално не може да се осигури.
При прилагане на минимален брой потребители по стандарт за разкриване на услугата следва да разкрием една услуга, може ли същата да се предоставя на различни адреси в комплекс с други социални услуги, под минималния брой.
Отговор: Допустимо е социалната услуга „Терапия и рехабилитация“ да бъде създадена и предоставяна на повече от един адреси, като във връзка с гарантиране качеството на социалната услуга е необходимо да бъде спазван стандарт – Приложение №5 към чл. 7 от НКСУ.
Организацията на предоставянето на социалните услуги (чл. 29, ал. 3 от ЗСУ), както и начинът им на управление (чл. 18, ал. 3 от ЗСУ) се определя от общината като доставчик на социалните услуги в съответствие със стандартите за качество, определени в Наредбата за качеството на социалните услуги и принципите посочени в чл. 18, ал. 4 от ЗСУ.
Отговор: Услугите, които ще предоставяте след приключването на строителството по проекта на ПВУ е необходимо да бъдат включени в годишните планове в годината в която ще приключи проектното им финансиране по НПВУ и ПРЧР и следва да се опишат само в част V от предоставения в Методическите насоки образец на Годишен план за 2026 г.
Отговор: С писмо изх. №08-00-5375/11.04.2025 г. на заместник изпълнителния директор на АСП, Ви е предоставен списък с координати на съответните експерти от дирекция „Информационни системи“, към които можете да се обръщате при възникнали въпроси от технически характер.
Отговор: Съгласно чл. 45, ал. 6 от ЗСУ стандартите за финансиране на социалните услуги от държавния бюджет се разработват и приемат ежегодно по реда на Закона за публичните финанси.
В приложенията към Наредбата за качеството на социалните услуги (НКСУ) ясно е посочено кои видове социални услуги по чл. 15 от Закона за социалните услуги (ЗСУ) не могат да се предоставят комплексно и причината за това, а именно – социалните услуги "дневна грижа", "резидентна грижа" и "осигуряване на подслон" или комбинация от две от тях не могат да се предоставят комплексно, тъй като и трите услуги имат за цел задоволяване на ежедневни потребности и осигуряване на безопасна среда за потребителите и ще се дублират дейности за подкрепа, осъществявани в тези социални услуги.
Отговор: Насочването към социалната услуга „Дневна грижа за деца с трайни увреждания“ ще е допустимо спрямо целевата група – деца с трайни увреждания.
Да, допустимо е. Съгласно чл. 9, ал. 2 от ЗСУ социални услуги се предоставят съобразно желанието и личния избор на лицата.
Отговор: При създаването, респективно планирането за 2026 г., на социална услуга, броят на потребителите трябва да бъде съобразен с минимум и максимум на броя потребители, както и изисквания за материалната база, достъпност и специализирана среда определени в НКСУ, тъй като всяка социална услуга трябва да отговаря на стандартите за качество, регламентирани в НКСУ, като е важно да отбележим, че по приложените примери ЦНСТДМУ – 14 места следва да бъдат планирани за създаване като резидентна грижа за деца с увреждания с 14 потребители, както и да предвидите намаляването на капацитета й през 2026 г. до максимално допустимия брой от 12 места.
Отговор: В § 5 от Преходните и заключителни разпоредби на Наредбата за планиране на социалните услуги е регламентирано, че максималният брой на потребителите на всички социални услуги, за които се осигурява изцяло или частично финансиране от държавния бюджет, определен в първата Национална карта на социалните услуги, не може да бъде по-малък от достигнатия брой потребители на тези социални услуги, делегирани от държавата дейности, към 31 декември на годината, предхождаща годината на приемането на картата. В тази връзка в първия годишен план е необходимо да се осигури непрекъсваемост на услугите, като в изпратеното приложение 2 към методическите насоки са посочени сега съществуващия брой на потребителите в наличните социални услуги за които е необходимо да бъде гарантирана ползваната от тях подкрепа.
Отговор: При създаването, респективно планирането за 2026 г., на социална услуга, броят на потребителите трябва да бъде съобразен с минимум и максимум за броя потребители, както и с изискванията за материалната база, достъпност и специализирана среда определени в НКСУ, тъй като всяка социална услуга трябва да отговаря на стандартите за качество, регламентирани в НКСУ.
Въпрос: Молим за разяснение как се определя и отчита „капацитет“ или „места“ на СУ и по-точно израза, определящ едно „място“, който израз е цитиран на работни срещи, а именно: „с колко потребители може да работи услугата едновременно във всеки един момент“.
Това означава ли, че ако социалната услуга „Информиране и консултиране“ има 5 места, то трябва да има поне 5 специалиста, които едновременно, във всеки един момент да предоставят услуга на по 1 потребител, и ако специалистите са назначени на 8 часа, през което време всеки от тях обслужва 16 потребители /по 30 мин. на потребител/, то на ден от услугата ще са обслужени 80 различни потребители, които ако ползват услуга поне 1 път седмично социалната услуга ИК /съгласно НКСУ/, то означава, че услугата ще обслужи около 400 различни човека седмично, респективно 400 различни човека месечно?
Отговор: Срокът за предоставяне на социалните услуги се определя в зависимост от индивидуалната оценка на потребностите от подкрепа на лицето и резултатите за потребителя, които се цели да се постигнат. Пояснения по Вашето запитване бяха подробно разяснени от МТСП в писмо с изх. №39-53/27.02.2023 г., още през време на изработването на проект на Националната карта на социалните услуги.
Този въпрос е свързан с трудовото законодателство и съотносимостта към изискванията на Наредбата за качество на социалните услуги и не е от компетентността на АСП.
Отговор: От държавния бюджет чрез бюджетите на общините се финансират само социални услуги, включени в Националната карта на социалните услуги. Финансирането от държавния бюджет на социалните услуги не може да надвишава максималния брой на потребителите, определен в Националната карта на социалните услуги. Средствата от държавния бюджет за финансиране на социалните услуги се осигуряват на общините, които отговарят за предоставянето на тези услуги, спрямо капацитета, определен в заповедта за предварително одобрение за създаване на социалната услуга на изпълнителния директор на АСП. Кметовете на общини отговарят за управлението и законосъобразното разходване на предоставените им средства от държавния бюджет за финансиране на социални услуги. Средствата от държавния бюджет за финансиране на социални услуги могат да се използват единствено за финансиране на социалните услуги, за които са предоставени.
Отговор: Този въпрос е свързан с трудовото законодателство и не е от компетентността на АСП.
Въпрос: Трябва ли да включвам ДСП и Детска млечна кухня някъде из плана? В част 5 трябва ли да опиша Проектите, по които работим, а именно: "Топъл обяд", " Иновативни здравно- социални услуги," Бъдеще за децата"? За 2026 г. соц. услуги, които се планират да бъдат създадени в рамките на календарната година са /РГПЛПР/ и Център за специализирана подкрепа за лица с увреждания и техните семейства/ЦСПЛУТС/. Тези в коя част трябва да ги включа? В част 3 си попълвам данните за двата дома на територията на общината : ДПЛУИ и ДПЛПР?
Отговор: Аналогично с Приемната грижа и Грижата в дома, така и ДСП и Детска млечна кухня не са социални услуги по смисъла на чл. 15 от ЗСУ. Дейностите, които се предоставят по проектите, които визирате, също не са социални услуги по чл. 15 от ЗСУ. Услугите, които ще предоставяте след приключването на строителството по проекта на ПВУ е необходимо да бъдат включени в годишните планове в годината в която ще приключи проектното им финансиране по НПВУ и ПРЧР. Т.е. в част V на Плана за 2026 г. се вписва проекта по ПВУ. В част 3 се попълват данните на двете специализирани институции, така както функционират в момента, като за годината в която ще бъдат закрити следва да се предвиди и планира тяхното закриване.
Отговор: С реформата се утвърждава един по-широк модел за достъп до социални услуги, като водеща е ролята на общината да определи как ще бъдат предоставяни социалните услуги. Всяка община в зависимост от спецификата сама определя начина на организация и управление на предоставянето на социалните услуги.
Лицензирането на частните доставчици на социалните услуги е регламентирано в Глава десета – Ред и условия за издаване на лиценз за предоставяне на социални услуги, на Закона за социалните услуги (ЗСУ). В чл. 64 и чл. 65 от ЗСУ са регламентирани условията за провеждане на конкурси и сключване на договори за възлагане на създадени от общините социални услуги.
Отговор: Предстоящата реформа в областта на социалните услуги, регламентирана в Закона за социалните услуги (ЗСУ) не цели закриване на социални услуги, а точно обратното – развитие на мрежата от социални услуги, така че на всички лица на територията на страната да бъде осигурен лесен достъп до услугите, осигуряване на комплексна подкрепа чрез различни дейности, осигуряване на възможност за ефективно и ефикасно управление на услугите, осигуряване на възможност за гъвкаво използване, насочване и управление на служителите, осъществяващи различните дейности и осигуряване на висока ефикасност на средствата за финансиране на дейностите.
В съответствие с § 10 от Правилника за прилагане на ЗСУ, до 31 декември 2025 г. за социалните услуги, които са определени като държавно делегирани дейности в решението на Министерски съвет за определяне на финансови стандарти за съответната година, се прилагат дефинициите в отменените точки от § 1 на допълнителните разпоредби на Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане (ППЗСУ).
От 1 януари 2026 г. горепосочените социални услуги ще се трансформират в новите социални услуги съгласно чл. 15 от ЗСУ. В законодателството няма регламентиран ред за извършване на такива действия. Съгласно чл. 53 от ЗСУ, всички социални услуги съгласно Националната карта на социалните услуги (Картата) се създават с решение на общинския съвет по предложение на кмета на общината, която ще отговаря за управлението и предоставянето на услугата, след предварително одобрение от Агенцията за социално подпомагане, като в решението на общинския съвет се определя и датата, от която кметът на общината е задължен да осигури предоставянето на социалната услуга. Редът за създаването на социални услуги съгласно Картата се определя в чл. 78 на ППЗСУ.
Отговор: През призмата на обстоятелството, че социалните услуги „информиране и консултиране“ (общодостъпна услуга), „мобилна превантивна общностна работа“ (общодостъпна услуга), „информиране и консултиране“ (специализирана услуга), „застъпничество и посредничество“, „терапия и рехабилитация“, „обучение за придобиване на умения“, попадат в т. 1 от чл. 16, ал. 3 на ЗСУ, се предполага, че съобразно стандартите за качество на социалните услуги, доставчикът на визираните социални услуги ще организира почасова подкрепа на потребителите. При този начин на подкрепа на потребителите, е приложима значителна гъвкавост от страна на конкретната социална услуга, при съобразяване със специфичните потребности, отразени в индивидуалния план за подкрепа на всеки потребител.
Отговор: В зависимост от начина на управление социалните услуги могат да се предоставят както самостоятелно, така и в комплекс от различни социални услуги. Преценка на общината в качеството си на доставчик на социални услуги, е да вземе решение дали социалните услуги ще се предоставят самостоятелно или в комплекс. Социалните услуги по чл. 15 от ЗСУ от т. 1 до т. 6, вкл. - информиране и консултиране, застъпничество и посредничество, общностна работа, терапия и рехабилитация, обучение за придобиване на умения могат да се предоставят за всички целеви групи. Подкрепата за придобиване на трудови умения се предоставя само за лица в трудоспособна възраст. Няма пречка потребители, които не ползват дневната или резидентната грижа по Вашия пример, да ползват останалите услуги от т. нар. комплекс. Базирайки се на примера Ви, считаме за важно да напомним да се съблюдават изискванията относно възможността социалните услуги да са в комплекс с други социални услуги. За целта може да ползвате информацията, поместена в последната колона на Приложение № 3 към Методическите насоки.
Отговор: От една страна разпоредбата на § 5 от ПЗР на Наредбата за планиране на социалните услуги задължава максималният брой на потребителите на всички социални услуги, за които се осигурява изцяло или частично финансиране от държавния бюджет, определен в първата Национална карта на социалните услуги, да не бъде по-малък от достигнатия брой потребители на тези социални услуги, делегирани от държавата дейности, към 31 декември на годината, предхождаща годината на приемането на картата.
От друга страна за спазване на критериите и стандартите на Наредбата за качеството на социалните услуги по отношение на минимум и максимум на потребителите, следва общината да предвиди промяна на броя потребители на някои от услугите.
Необходимо е изискванията на двете наредби да бъдат спазени.
Отговор: Съгласно § 5 от ПЗР на НПСУ, максималният брой на потребителите на всички социални услуги, за които се осигурява изцяло или частично финансиране от държавния бюджет, определен в първата Национална карта на социалните услуги, не може да бъде по-малък от достигнатия брой потребители на тези социални услуги, делегирани от държавата дейности, към 31 декември на годината, предхождаща годината на приемането на картата. Респективно в първия годишен план на социалните услуги за 2026 г. съществуващите социални услуги, финансирани от държавния бюджет, се планират с бройките посочени в приложение 2 от Методическите насоки, т.е. за ЦНСТДМУ с брой потребители 14 в плана се планира, като Резидентна грижа за деца с трайни увреждания (РГДТУ) с брой потребители по 14. В случай че общината прецени (предвид, че към момента потребителите на услугата са само 2 деца, а останалите 12 потребители са пълнолетни лица) услугата в бъдеще да се планира, респективно създаде като Резидентна грижа за пълнолетни лица с трайни увреждания, е необходимо на първо място да се направи оценка на пълнолетни лица в каква целева група попадат, т. е с какво увреждане са, за да се прецени с какъв профил ще бъде резидентната грижа. Доколкото е видно от информацията постъпила от общината сте планирали да се създаде като Резидентна грижа за пълнолетни лица с интелектуални затруднения, което означава, че е необходимо в Годишния план за 2026 г. да впишете на един ред съществуващото ЦНСТДМУ като РГДТУ със съответния адрес и брой потребители 14 и на друг ред отдолу да планирате Резидентна грижа за пълнолетни лица с интелектуални затруднения (РГПЛИЗ) с брой потребители 12 (съобразяване на максимума по Наредбата за качеството на социалните услуги) и да впишете адреса и датата, от която се планира промяната.
Въпрос: Кризисния център за пълнолетни лица и деца, преживели насилие е с капацитет 8 потребители – лица и деца, във връзка с годишния план за планиране следва ли Кризисния център да бъде разделен на две отделни услуги и ако е така минимума за всяка услуга – Например: Осигуряване на подслон за деца пострадали от домашно насилие/ е -4, а за лица – 6, означава ли това, че е необходимо планиране разкриване на още една услуга – следователно да бъдат 2 отделни услуги / Подслон за деца и подслон за лица преживели насилие/ предоставящи отново комплекс/ ИК, ТР, ЗП/?
Отговор: Съгласно Наредбата за планиране на социалните услуги (НПСУ), кметът на общината организира разработването на годишен план за социалните услуги. По негово предложение общинският съвет приема годишен план за социалните услуги, който включва планирането на социалните услуги съгласно Националната карта на социалните услуги, и планирането на социалните услуги, които се финансират от общинския бюджет.
Специализираната социална услуга Осигуряване на подслон се предоставя на областно ниво за удовлетворяване на потребностите на лица от цялата страна и в съответствие с чл. 10, ал. 2 от НПСУ максималния брой на потребителите ѝ е равен на максималния брой на потребителите на следните специализирани социални услуги: информиране и консултиране, застъпничество и посредничество, терапия и рехабилитация и обучение за придобиване на умения.
Въпрос: Приложение 2, в което са попълнени бройки по различните дейности от чл. 15 са допълнителни към тези от декомпозирането или правят обща бройка от декомпозирането до приложение 2.?
За да е по ясно ще дам пример: Информиране и консултиране (специализирана) - при декомпозирането на съществуващите до началото на 2023 г. социални услуги бройката е 42 бр. В приложение 2 бройката е 53 бр., а по НКСУ е 107 бр.
За да ми стане по-ясно, бихте ли ми обяснили: Събираме бройките от декомпозирането на съществуващите до началото на 2023 г. социални услуги бройката е 42 бр. + бройката от Приложение 2 - 53 и общият брой е = 95 бр. или От бройката на Приложение 2 - 53 бр. трябва да извадим - бройката от декомпозирането - 42 бр. и да получим = 11 бр., които да бъдат разпределени към новооткритата социална услуга ДДД през 2024 г. ЦОП/ОЦ и към планираните по ПВУ 3 нови социални услуги?
Отговор: В Приложение 2 са включените съществуващите към момента социални услуги, декомпозирани на новите услуги по чл. 15 от Закона за социалните услуги. Съществуващите към момента социални услуги включват както функциониращите услуги към 2023 г., така и услугите, създадени през 2024 г.
В първия План следва да включите съществуващите и функциониращи на територията на общината социални услуги, финансирани от държавния бюджет, декомпозирани, съгласно дейностите по чл. 15 от ЗСУ, съответно използвате определения брой в Приложение 2 за всяка една социална услуга. Новооткритата през 2024 г. социална услуга ЦОП/ОЦДС също е включена в бройките на социалните услуги, на които се декомпозира в Приложение 2.
В случай, че през 2026 г. предстои построяване, създаване на социални услуги по Плана за възстановяване и устойчивост, за които следва да се осигури финансиране от държавния бюджет, същите следва да бъдат включени в ЧАСТ V. „Информация за социални и интегрирани здравно-социални услуги съответстващи на дейностите по чл. 15 от ЗСУ с финансиране на проектен принцип на община ……………………., които продължават през 2025 г. – 2026 г.“ от примерния образец на Годишния план за социалните услуги за 2026 г., изпратен от АСП.
Отговор: В първия План следва да включите съществуващите и функциониращи на територията на общината социални услуги, финансирани от държавния бюджет, декомпозирани, съгласно дейностите по чл. 15 от ЗСУ, съответно използвате определения брой в Приложение 2 за всяка една социална услуга. Увеличения капацитет през 2024 г. социална услуга ЦОП/ОЦДС също е включена в бройките на социалните услуги, на които се декомпозира в Приложение 2.
Към момента на територията на Вашата община функционират 4 броя социални услуги „Център за обществена подкрепа“ с общ капацитет 380 места. В Приложение 2 е приравнен капацитета на тези 4 досега действащи услуги на брой места, съответно – 380 потребители.
При декомпозирането на ЦОП и общностен център за деца и семейства задължително се спазват разпоредбите на НКСУ и съответно схемата за трансформирането на услугата включва дейностите Информиране и консултиране, Застъпничество и посредничество, Терапия и рехабилитация, както и Обучение за придобиване на умения. Услугата може да се предоставят самостоятелно или в комплекс.
Отговор: Изготвеното предложение на годишният план за социалните услуги за 2026 г. е съобразно чл. 60 и 61 от НПСУ и е в съответствие със стандартите за качество, определени в НКСУ. При планирането на социалните и интегрираните здравно-социални услуги, според релевантното действащо законодателство - ЗСУ и НПСУ, е отредена водеща роля на общините. В зависимост от начина на управление социалните услуги могат да се предоставят както самостоятелно, така и в комплекс от различни социални услуги.
В НПСУ ясно са формулирани критериите за определяне на социалните и интегрираните здравно-социални услуги на общинско и областно ниво и на максималния брой потребители на тези услуги, за които се осигурява изцяло или частично финансиране от държавния бюджет чрез включването им в Картата по чл. 34 от ЗСУ. От друга страна в НКСУ е определен минимален и максимален брой места в рамките на всяка една социална и интегрирана здравно-социална услуга, вземайки предвид нейната специфика и най – вече потребностите на целевата група, за която е предназначена. Сега действащите услуги ще се „приравнят“ съгласно цитираните дейности в чл. 15, т. е. в рамките на т. нар. комплекс неминуемо ще се включат съответните консултативни услуги. Именно в този контекст, е редно да се погледне през призмата на обстоятелството, че социалните услуги „информиране и консултиране“ (общодостъпна услуга), „мобилна превантивна общностна работа“ (общодостъпна услуга), „информиране и консултиране“ (специализирана услуга), „застъпничество и посредничество“, „терапия и рехабилитация“, „обучение за придобиване на умения“, в рамките на една община, попадат в т. 1 от чл. 16, ал. 3 на ЗСУ и съобразно стандартите за качество на социалните услуги, доставчикът на визираните социални услуги ще организира почасова подкрепа на потребителите. При този начин на подкрепа на потребителите, е приложима значителна гъвкавост от страна на конкретната социална услуга, при съобразяване със специфичните потребности, отразени в индивидуалния план за подкрепа на всеки потребител. Цялостната концепция и философия на действащото към момента законодателство са насочени в няколко направления едновременно, а именно: защита правата и най-добрия интерес на всяко нуждаещо се лице, гъвкавост при управлението на социалните услуги – отредена е водеща роля на общините и нормативна база гарантираща високо качество на социалните услуги.
Предвид законовите разпоредби в НПСУ, общинските годишни планове за социални услуги следва да съдържат и текстовата част с предвидени промени по отношение на социалните услуги през 2026 г., които могат да бъдат промяна на брой потрбители, спиране финансирането на социална услуга, промяна на целеви групи и други. Необходимо е текстовата част да съдържа подробни мотиви за исканите промени, като общината трябва ясно и точно да се аргументира за потребността от предприемането на конкретните действия. Информация по зададения въпрос се съдържа в изпратените с изх. №91-00-0619/14.05.2025 г. методически насоки.
Отговор: При декомпозирането на ЦОП и общностен център за деца и семейства задължително се спазват разпоредбите на НКСУ и съответно схемата за трансформирането на услугата включва дейностите Информиране и консултиране, Застъпничество и посредничество, Терапия и рехабилитация, както и Обучение за придобиване на умения. Услугата може да се предоставят самостоятелно или в комплекс.
Отговор: Всички съществуващи към момента социални услуги при „трансформиране“, съгласно дейностите по чл. 15 от ЗСУ и съобразно изискванията на НКСУ може да бъдат ситуирани на няколко адреса на предоставяне, както и начини на управление – самостоятелно или в комплекс от социални услуги. В писмо с изх. №91-00-0619/14.05.2025 г. на АСП, с изготвени Методически насоки за улесняване процеса на разработване на годишен план за социалните услуги на територията на всяка община съдържа информация за общодостъпни и специализирани социални услуги, като общините имат отредена водеща роля на планиращи социалните услуги.
Съгласно чл. 12, ал. 2, т. 1 и 2 от ЗСУ общодостъпни социални услуги са за дейностите информиране, консултиране и обучение за реализиране на социални права и за развиване на умения, които се предоставят за срок, не по-дълъг от два месеца и мобилна превантивна общностна работа.
Специализираните социални услуги са информиране и консултиране, застъпничество и посредничество, терапия и рехабилитация, обучение за придобиване на умения и подкрепа за придобиване на трудови умения. И двата вида се предоставят на общинско ниво.
В § 1, ал. 9 и ал. 11 от Преходните и заключителни разпоредби на НКСУ изрично е регламентирано, че се прилагат стандартите за качество за следните социални услуги по чл. 15 от ЗСУ информиране и консултиране и обучение за придобиване на умения (като общодостъпна и като специализирана услуга).
Отговор: При годишното планиране следва да се включат социалните услуги съгласно Картата, които се предоставят на територията на общината и за които вече е осигурено финансиране от държавния бюджет. Съгласно методическите насоки за улесняване процеса на разработване на годишен план за социалните услуги на територията на всяка община и Приложение № 2 трябва да планирате социалните услуги на територията си, като дейности по чл. 15 от ЗСУ, включително „Осигуряване на подслон за деца в кризисна ситуация“.
Всички съществуващи към момента социални услуги при „трансформиране“, съгласно дейностите по чл. 15 от ЗСУ и съобразно изискванията на НКСУ може да бъдат ситуирани на няколко адреса на предоставяне. Преценка на общината е дали услугата ще се предоставя самостоятелно или в комплекс с други социални услуги (като възможностите за предоставяне в комплекс можете да видите от таблицата в Приложение № 3 от методическите насоки). Всяка община в зависимост от спецификата сама определя начина на организацията на предоставяне на социалните услуги, като може да комбинира различни социални услуги.
Отговор: В допълнителна разпоредба на § 1, т. 14. "Дневна грижа" по чл. 15, т. 7 е дейност за осигуряване в специализирана среда на подкрепа индивидуално и в групи за деца и пълнолетни лица с трайни увреждания, чрез която се осигурява посрещането на техните ежедневни потребности и свързаните с тях потребности от занимания за развитие на основни умения в зависимост от възрастта и личните нужди на лицата.
В писмо с изх. №91-00-0619/14.05.2025 г. на АСП - Методически насоки за улесняване процеса на разработване на годишен план за социалните услуги на територията на всяка община, Приложение № 2 съдържа информация за всяка една община, включително за X декомпозирани, съгласно дейностите по чл. 15 от ЗСУ съществуващите към 01.01.2025 г. социални услуги. Видно е трансформирането на двете социални услуги ДЦДМУ и ДЦПЛУ в дневна грижа за деца с трайни увреждания и дневна грижа за пълнолетни лица с трайни увреждания.
Съгласно чл. 18 от ЗСУ организацията на предоставянето на социалните услуги се определя от доставчика на услугата в съответствие със стандартите за качество, определени в НКСУ. Организацията на предоставянето на социалните услуги може да е в зависимост от възрастта на потребителите, специфичните потребности на потребителите, начина на управление на услугата. В зависимост от начина на управление социалните услуги могат да се предоставят самостоятелно или като комплекс от различни социални услуги. При избора на организация и начин на управление на социалните услуги, които се финансират от държавния бюджет, се прилагат следните принципи осигуряване на лесен достъп до услугите осигуряване на комплексна подкрепа чрез различни дейности, осигуряване на възможност за ефективно и ефикасно управление на услугите, осигуряване на възможност за гъвкаво използване, насочване и управление на служителите, осъществяващи различните дейности и осигуряване на висока ефикасност на средствата за финансиране на дейностите.
Въпрос: От кой документ следва да се ръководим при разпределяне на броя на потребителите, предвид разликата между Националната карта и Приложение №2 от методически насоки за улесняване на процеса на разработване на годишен план за социалните услуги? Така например в изпратеното ни Приложение №2 броят на потребителите на социалната услуга дневна грижа за деца с трайни увреждания е 40, а в НКСУ е 36.
Разлика има и по отношение на СУ РГДТУ. В Националната карта на социалните услуги и в Наредба за качество на социалните услуги, стандарти и критерии за качество е посочено Резидентна грижа за деца/младежи с трайни увреждания, а в Приложение №2 РГДТУ.
Отговор: Изготвеното предложение на годишният план за социалните услуги за 2026 г. е съобразно чл. 60 и 61 от НПСУ и е в съответствие със стандартите за качество, определени в НКСУ. При планирането на социалните и интегрираните здравно-социални услуги, според релевантното действащо законодателство - ЗСУ и НПСУ, е отредена водеща роля на общините. В НПСУ ясно са формулирани критериите за определяне на социалните и интегрираните здравно-социални услуги на общинско и областно ниво и на максималния брой потребители на тези услуги, за които се осигурява изцяло или частично финансиране от държавния бюджет чрез включването им в Картата по чл. 34 от ЗСУ. От друга страна в НКСУ е определен минимален и максимален брой места в рамките на всяка една социална и интегрирана здравно-социална услуга, вземайки предвид нейната специфика и най – вече потребностите на целевата група, за която е предназначена. Сега действащите услуги ще се „приравнят“ съгласно цитираните дейности в чл. 15, т. е. в рамките на т. нар. комплекс неминуемо ще се включат съответните консултативни услуги. Именно в този контекст, е редно да се погледне през призмата на обстоятелството, че социалните услуги „информиране и консултиране“ (общодостъпна услуга), „мобилна превантивна общностна работа“ (общодостъпна услуга), „информиране и консултиране“ (специализирана услуга), „застъпничество и посредничество“, „терапия и рехабилитация“, „обучение за придобиване на умения“, в рамките на една община, попадат в т. 1 от чл. 16, ал. 3 на ЗСУ и съобразно стандартите за качество на социалните услуги, доставчикът на визираните социални услуги ще организира почасова подкрепа на потребителите. При този начин на подкрепа на потребителите, е приложима значителна гъвкавост от страна на конкретната социална услуга, при съобразяване със специфичните потребности, отразени в индивидуалния план за подкрепа на всеки потребител. Цялостната концепция и философия на действащото към момента законодателство са насочени в няколко направления едновременно, а именно: защита правата и най-добрия интерес на всяко нуждаещо се лице, гъвкавост при управлението на социалните услуги – отредена е водеща роля на общините и нормативна база гарантираща високо качество на социалните услуги.
Предвид законовите разпоредби в НПСУ, общинските годишни планове за социални услуги следва да съдържат и текстовата част с предвидени промени по отношение на социалните услуги през 2026 г., които могат да бъдат промяна на брой потрбители, спиране финансирането на социална услуга, промяна на целеви групи и други. Необходимо е текстовата част да съдържа подробни мотиви за исканите промени, като общината трябва ясно и точно да се аргументира за потребността от предприемането на конкретните действия.
Отговор: В зависимост от основните групи дейности видовете социални услуги са посочени в чл. 15 на ЗСУ: информиране консултиране; обучение за придобиване на умения; общностна работа; застъпничество и посредничество; терапия и рехабилитация; подкрепа за придобиване на трудови умения; дневна грижа; резидентна грижа; осигуряване на подслон и асистентска подкрепа. В действащия ЗСУ няма текст, който да дефинира „Грижа в дома“ като вид социална услуга, от което следва, че същата не е социална услуга по смисъла на ЗСУ.
Посоченото от Вас наименование на социалната услуга „Грижа в дома“ не е съобразено с номенклатурата, цитирана в стандартите за делегираните от държавата дейности с натурални и стойностни показатели през 2025 г., приети с Решение № 868 на Министерския съвет на Република България от 16.12.2024 г.
По отношение предоставянето на „приемната грижа“ на проектен принцип, дейностите за подкрепа ще продължат през цялата 2025 година. В номенклатурата, цитирана в стандартите за делегираните от държавата дейности с натурални и стойностни показатели през 2025 г. не фигурира наименование на социална услуга „приемна грижа“, по аналогия на горецитираната дейност „Грижа в дома“.
Отговор: Всички съществуващи към момента социални услуги при „трансформиране“, съгласно дейностите по чл. 15 от ЗСУ и съобразно изискванията на НКСУ може да бъдат ситуирани на няколко адреса на предоставяне, както и начини на управление – самостоятелно или в комплекс от социални услуги. В писмо с изх. №91-00-0619/14.05.2025 г. на АСП, с изготвени Методически насоки за улесняване процеса на разработване на годишен план за социалните услуги на територията на всяка община съдържа информация за общодостъпни и специализирани социални услуги, като общините имат отредена водеща роля на планиращи социалните услуги.
Съгласно чл. 12, ал. 2, т. 1 и 2 от ЗСУ общодостъпни социални услуги са за дейностите информиране, консултиране и обучение за реализиране на социални права и за развиване на умения, които се предоставят за срок, не по-дълъг от два месеца и мобилна превантивна общностна работа.
Специализираните социални услуги са информиране и консултиране, застъпничество и посредничество, терапия и рехабилитация, обучение за придобиване на умения и подкрепа за придобиване на трудови умения. И двата вида се предоставят на общинско ниво.
В § 1, ал. 9 и ал. 11 от Преходните и заключителни разпоредби на НКСУ изрично е регламентирано, че се прилагат стандартите за качество за следните социални услуги по чл. 15 от ЗСУ информиране и консултиране и обучение за придобиване на умения (като общодостъпна и като специализирана услуга).
Отговор: Социалните услуги се класифицират според възрастта и нуждите на потребителите. Те могат да бъдат предназначени както за деца, така и за възрастни. В зависимост от конкретните нужди, услугите се предоставят на различни групи: всички деца, деца в риск по смисъла на Закона за закрила на детето, родители, осиновители, лица, полагащи грижа за деца, кандидати за осиновители и кандидати за приемни семейства; деца и пълнолетни лица с увреждания, пълнолетни лица в кризисна ситуация или с потребност за преодоляване на последици от такава ситуация; възрастни хора в надтрудоспособна възраст; лица, които полагат грижи за пълнолетни лица (чл. 14 и чл. 18 от ЗСУ). Освен това социалните услуги включват и дейности за подкрепа на семействата и близките на потребителите.
При декомпозирането на ЦОП и общностен център за деца и семейства задължително се спазват разпоредбите на НКСУ и съответно схемата за трансформирането на услугата включва дейностите Информиране и консултиране, Застъпничество и посредничество, Терапия и рехабилитация, както и Обучение за придобиване на умения. Услугата може да се предоставят самостоятелно или в комплекс.
В тази връзка е от съществено значение дадена община да не остави без подкрепа, чрез социални услуги някоя от целевите групи. По отношение на стандартите за финансиране на социални услуги, делегирана от държавата дейност, съгл. чл. 60, чл. 61, чл. 63 и чл. 64 от ППЗСУ няма диференциране за целевите групи.
Отговор: В процеса на планиране на социалните услуги на общинско и областно ниво водеща роля имат Закона за социалните услуги (ЗСУ) и приложимата нормативна уредба към него, по-специално Наредбата за планирането на социалните услуги (НПСУ), в която процедурата е изчерпателно регламентирана. Поради това и общините в качеството им на планиращи социалните услуги на територията на общината, следва да се ръководят единствено от нормативната уредба в тази област.
С НПСУ се уреждат критериите за определяне на социалните и интегрираните здравно-социални услуги на общинско и областно ниво и на максималния брой потребители на тези услуги, за които се осигурява изцяло или частично финансиране от държавния бюджет чрез включването им в Националната карта на социалните услуги (Картата). Последната е приета с Решение № 574 на Министерски съвет от 8 август 2024 г. В Картата са включени социалните услуги на общинско, областно и национално ниво, за които ще се осигури изцяло или частично финансиране от държавния бюджет. Определен е и максималният брой потребители на всички социални услуги, за които се осигурява изцяло или частично финансиране от държавния бюджет. Планирането на социални услуги в общинския годишен план (наричан за краткост – План), включва освен социалните услуги, съгласно Картата, но и също така социалните услуги, които се финансират от общинския бюджет.
Съществуващите и функциониращи към 01.01.2025 г. на територията на общината социални услуги, финансирани от държавния бюджет, декомпозирани (Приложение №2, писмо с изх. №91-00-0619/14.05.2025 г. на АСП), съгласно дейностите по чл. 15 от ЗСУ, се изготвят в съответствие със стандартите за качество, определени в НКСУ за минимум/максимум брой на лицата, ползващи социална услуга, както и възможност, съгласно разпоредбите различните видове услуги да се предоставят комплекс. В тази връзка Вие следва да се ръководите от съществуващите към момента и декомпозирани социални услуги.
Няма противоречие по отношение на цитираните от Вас нормативни документи, които да бъдат водещи при определяне на броя потребители, включени в Картата. Горецитираното указателно писмо на Министерството на труда и социалната политика с изх. №39-53/27.02.2023 г. дава детайлни пояснения, касаещи Вашето запитване. Не е възможно да се избегне употребата на термина „брой потребители“, т. к. той се явява основата, върху която се гради цялостния процес на анализ и планиране на социалните услуги. Терминологично „максималният брой потребители“ е нормативно заложен в Закона за социалните услуги (ЗСУ) и в НПСУ. Съгласно чл. 32, ал. 2, т. 4 от ЗСУ чрез планирането на социалните услуги на национално ниво се определя и максималният брой потребители на всички социални услуги, за които се осигурява изцяло или частично финансиране от държавния бюджет.
Приравняването на капацитета на всички досега действащи услуги на брой места, съответно – потребители не е релевантно. Разбирането за капацитет като брой места т.е. брой потребители или 1 място е равно на 1 потребител е относимо към услугите за резидентна грижа и осигуряване на подслон, но не и за консултативните услуги и услугите за дневна грижа.
Използваното понятие „места“ следва да се разбира в контекста на комплексния характер на социалните услуги и да отчита времевата ограниченост на дейностите при почасовата работа с потребителите. Така нареченото „място“ не означава, че услугата ще работи с един потребител, за който се осигурява финансиране, а показва с колко потребители може да работи услугата едновременно във всеки един момент.
Отговор: В първия План за социалните услуги за 2026 г. следва да се включат:
В случай, че социалните услуги, които визирате във Вашия въпрос, се създават за настаняване на лицата, изведени от специализирана институция, за която предстои закриване през 2027 г., то същите следва да се включат в Плана за социалните услуги за 2027 г.
Отговор:
Социалната услуга резидентна грижа за пълнолетни лица с интелектуални затруднения е с минимум 8 и максимум брой потребители 30. Преценка на общината е дали услугата ще се предоставя самостоятелно или в комплекс със други социални услуги (като възможностите за предоставяне в комплекс можете да видите от таблицата в Приложение № 3 от методическите насоки). Всяка община в зависимост от спецификата сама определя начина на организацията на предоставяне на социалните услуги, като може да комбинира различни социални услуги.
При годишното планиране следва да се позовавате на броя потребители за съответните социални услуги, съобразно Приложение 2 - нови СУ за 2026 година, предоставено като част от методическите насоки.
Отговор: При годишното планиране следва да се позовавате на броя потребители за съответните социални услуги, съобразно Приложение 2 - нови СУ за 2026 година, предоставено като част от методическите насоки. (подробен отговор на въпроса ще намерите на стр. 6).
Отговор: При годишното планиране следва да се позовавате на броя потребители за съответните социални услуги, съобразно Приложение 2 - нови СУ за 2026 година, предоставено като част от методическите насоки.
Отговор: При годишното планиране следва да се позовавате на броя потребители за съответните социални услуги, съобразно Приложение 2 - нови СУ за 2026 година, предоставено като част от методическите насоки.
Отговор: При годишното планиране следва да се позовавате на броя потребители за дневна грижа за деца с трайни увреждания и за дневна грижа за пълнолетни лица с трайни увреждания, съобразно Приложение 2 - нови СУ за 2026 година, предоставено като част от методическите насоки. Разликата която сте установили във визираните социални услуги в Приложение 2, спрямо публикуваната Национална карта на социалните услуги (Картата), се обуславя от факта, че в Картата са включени съществуващите социални услуги към момента, декомпозирани съгласно чл. 15 от Закона за социалните услуги, плюс проекти, на които е необходимо да се осигури устойчивост. Конкретните бройки са съобразени с минимум и максимум за брой потребители във вида социална услуга, съгласно Наредбата за качеството на социалните услуги.
Въпрос:
Здравейте! В образеца на Годишния общински план на АСП и по-конкретно ЧАСТ V. ИНФОРМАЦИЯ ЗА СОЦИАЛНИ И ИНТЕГРИРАНИ ЗДРАВНО-СОЦИАЛНИ УСЛУГИ СЪОТВЕТСТВАЩИ НА ДЕЙНОСТИТЕ ПО ЧЛ. 15 ОТ ЗСУ С ФИНАНСИРАНЕ НА ПРОЕКТЕН ПРИНЦИП НА ОБЩИНА ........, КОИТО ПРОДЪЛЖАВАТ ПРЕЗ 2025 Г. – 2026 г., включваме ли дейностите по Операция Иновативни здравно-социални услуги по Програма „Развитие на човешките ресурси“? Дейностите, включват предоставяне на почасови мобилни интегрирани здравно-социални услуги в домовете на нуждаещи се хора с увреждания и възрастни хора в невъзможност за самообслужване
Отговор: Не, защото в първия План за социалните услуги за 2026 г. следва да се включат социалните услуги, които се предоставят в рамките на проекти, но само тези, на които е необходимо да се осигури устойчивост през текущата и следващата година.
Отговор:
Съгласно § 5 от ПЗР на НПСУ, максималният брой на потребителите на всички социални услуги, за които се осигурява изцяло или частично финансиране от държавния бюджет, определен в първата Национална карта на социалните услуги, не може да бъде по-малък от достигнатия брой потребители на тези социални услуги, делегирани от държавата дейности, към 31 декември на годината, предхождаща годината на приемането на картата. Респективно в първия годишен план на социалните услуги за 2026 г. съществуващите социални услуги, финансирани от държавния бюджет, се планират с бройките посочени в Приложение 2 от Методическите насоки.
За ЦНСТДУ с брой потребители 14 - в колона 2 от плана се записва РГДТУ, колона 3 – адрес, колона 4 – целевата група, колона 5 – 14, в колона 6 – намаляване с 2, колона 7 – дата, от която ще се намали броя, колона 8 – „нп“, колона 9 – начина на предоставяне, колона 10 – служители. Аналогично и за ЦНСТМУ и за ЦНСТПЛУИ, които ще се планират като резидентна грижа с брой потребители 15, като в колона 6 не се вписва нищо.
Обръщаме внимание, че при планиране в Плана за 2026 г. на намаляване или увеличаване на броя на потребителите на съществуваща социална услуга в колона 8 се вписва броят, с който се променя капацитета.
Пример: Социална услуга АП с брой потребители 53, планирано увеличение до 100 (предвидени в Картата), в колона 6 (увеличение) се записва 47. Колона 8 не се попълва.
Отговор:
Както Ви беше обърнато внимание в предоставените до всички общини Методически насоки, съгласно разпоредбата на действащата нормативна уредба в областта на социалните услуги, в първия План за социалните услуги за 2026 г. следва да се включат:
В Плана за социалните услуги за 2026 г. за планираните общодостъпни социални услуги се попълват и съответните колони - 1, 2, 3 , 4, 8, 9 и 10.
Относно въпроса за финансовия стандарт за общодостъпните социални услуги – към настоящия момент нямаме увереност, че ще има финансиране на този вид социална услуга.
Отговор:
Съгласно Закона за социалните услуги Център за социална рехабилитация и интеграция следва да се декомпозира в следните социални услуги информиране и консултиране, терапия и рехабилитация, застъпничество и посредничество, обучение за придобиване на умения, подкрепа за придобиване на трудови умения.
Всяка от тях може да се предоставя самостоятелно или в комплекс. Общината като доставчик на социалната услуга взема решение как ще се предоставят.
Социалните услуги по чл. 15 от ЗСУ информиране и консултиране, терапия и рехабилитация, застъпничество и посредничество, обучение за придобиване на умения могат да се предоставят за всички целеви групи. Подкрепата за придобиване на трудови умения се предоставя само за лица в трудоспособна възраст.
Въпрос:
В Националната карта на социалните услуги, по отношение на дневните грижи в община Х са заложени следните параметри за максимален брой потребители:
Дневна грижа за деца с трайни увреждания – 36;
Дневна грижа за пълнолетни лица с трайни увреждания – 35;
От друга страна, в Приложение № 2 към Методическите насоки за улесняване процеса на разработване на годишен план за социалните услуги са заложени следните параметри за общината:
Дневна грижа за деца с трайни увреждания – 40;
Дневна грижа за пълнолетни лица с трайни увреждания – 40.
Отговор:
Съгласно методическите насоки за улесняване процеса на разработване на годишен план за социалните услуги на територията на всяка община и Приложение № 2 би следвало да планирате:
Дневна грижа за деца с трайни увреждания – 40 места;
Дневна грижа за пълнолетни лица с трайни увреждания – 40 места.
Въпрос:
През 2020 г. по процедура BG05M9OP001-2.019 „Продължаваща подкрепа за деинституционализация на децата и младежите – ЕТАП 2 – предоставяне на социални и интегрирани здравно-социални услуги за деца и семейства – КОМПОНЕНТ 1“, бе разкрита СУ Дневен център за деца и младежи с увреждания по проект Оперативна програма ,,Развитие на човешките ресурси" 2014-2020г. След изтичане на проекта със Заповед №РД 01-0294 от 16.02.2023г. издадена от Вас във връзка с предварително одобрение за създаване на СУ Дневен център за деца и пълнолетни лица с увреждания, считано от 05.01.2023г., която се финансира от държавния бюджет. С профил специализирана СУ, с капацитет 30 потребителя. След приемане на Националната карта и изготвяне на предстоящия ни годишен план за СУ на общината за 2026г. искаме да отправим към Вас въпрос: Може ли да предоставяме комплекс от социални услуги Дневна грижа за деца с увреждания и Дневна грижа за пълнолетни лица с увреждания, като се смени наименованието на услугата с Комплекс за социални услуги за деца, младежи и пълнолетни лица с увреждания, или трябва да бъдат разделени на два отделни комплекса? Тъй като предоставяме и информиране и консултиране (специализирано), застъпничество и посредничество, терапия и рехабилитация, обучение за придобиване на умения, подкрепа за придобиване на трудови умения. Тези услуги ще се предоставят на един адрес като комплекс, но както и сега децата и пълнолетните лица са разделени на два отделни етажа и ползват комплекс СУ, които предоставяме.
Отговор: В разпоредбите на чл. 18 от Закона за социалните услуги се указва, че организацията на предоставянето на социалните услуги се определя от доставчика на услугата в съответствие със стандартите за качество, определени в Наредбата за качеството на социалните услуги. Организацията на предоставянето на социалните услуги може да е в зависимост от: възрастта на потребителите, специфичните потребности на потребителите и начина на управление на услугата.
В зависимост от начина на управление социалните услуги могат да се предоставят както самостоятелно, така и в комплекс от различни социални услуги.
Изборът на начина на управление следва да бъде и съгласно НКСУ социалните услуги "дневна грижа", "резидентна грижа" и "осигуряване на подслон" или комбинация от две от тях не могат да се предоставят комплексно, тъй като и трите услуги имат за цел задоволяване на ежедневни потребности и осигуряване на безопасна среда за потребителите и ще се дублират дейности за подкрепа, осъществявани в тези социални услуги.
Въпрос:
В общината ни функционират тези две услуги и с оглед оптимизация на тяхното администриране бихме желали да ги обединим в Комплекс.
В случай, че е допустимо обединяване на услуги с два различни профила, но с общ управител/директор на Комплекса, в чий бюджет следва да се включи, респ. да се заплаща неговото възнаграждение?
Отговор:
Организацията на предоставянето на социалните услуги може да е в зависимост от:
В зависимост от начина на управление социалните услуги могат да се предоставят както самостоятелно, така и в комплекс от различни социални услуги.
Преценка на общината в качеството си на доставчик на социални услуги, е да вземе решение дали социалните услуги ще се предоставят самостоятелно или в комплекс. Съгласно Закона за социалните услуги Център за социална рехабилитация и интеграция следва да се декомпозира в следните социални услуги информиране и консултиране, терапия и рехабилитация, застъпничество и посредничество, обучение за придобиване на умения, подкрепа за придобиване на трудови умения. Всяка от тях може да се предоставя самостоятелно или в комплекс. Общината като доставчик на социалната услуга взема решение как ще се предоставят. Социалните услуги по чл. 15 от ЗСУ информиране и консултиране, терапия и рехабилитация, застъпничество и посредничество, обучение за придобиване на умения могат да се предоставят за всички целеви групи. Подкрепата за придобиване на трудови умения се предоставя само за лица в трудоспособна възраст.
Отговор:
Предложения график е индикативен с оглед крайния срок за изпращане на годишния план в АСП - 31.08.2025 г. Напомняме, че кметът на общината организира обсъждане на предложението за общински годишен план за социалните услуги за срок, не по-кратък от 30 дни.
Отговор:
Не са необходими други документи.
Въпрос:
Включване на проект по европейска програма:
Необходимо ли е в част V на Приложение №1 да бъде включен следният проект, който община изпълнява: Проект BG05SFPR002-2.012-0209 „Иновативни здравно-социални услуги“ по Процедура BG05SFPR002-2.012 „Иновативни здравно-социални услуги“ към Програма „Развитие на човешките ресурси“ 2021–2027? Целта на проекта е подобряване на предоставянето на интегрирани здравно-социални услуги в домашна среда за самотно живеещи лица с увреждания и възрастни хора, които са в невъзможност за самообслужване.
Отговор:
Визирания проект не се включва в годишното планиране.
Въпрос:
Разпределение на бройките по услуги:
Възможно ли е да се направи различно разпределение на броя потребители за дейностите „Информиране и консултиране“? Например, вместо досегашното разпределение – ДЦДМУ: 2 бр., ЦСРИ: 6 бр., да се използва разпределение – ДЦДМУ: 4 бр., ЦСРИ: 4 бр., съобразявайки се с определения минимум за потребители. Аналогично следва ли да се разпределят и останалите социални услуги, например дейностите „обучение за придобиване на умения“ с общ брой заложени в националната карта за общината са 12 и определен минимум от 8 потребители, да бъдат предоставяни от един доставчик на социални услуги?
Отговор:
С реформата се утвърждава един по-широк модел за достъп до социални услуги, като водеща е ролята на общината да определи къде ще бъдат предоставяни социалните услуги. Всяка община в зависимост от спецификата сама определя начина на организацията на предоставяне на социалните услуги.
Отговор:
Социалната услуга дневна грижа за деца с трайни увреждания следва да бъде създадена с минимален брой потребители - 20. Преценка на общината е дали услугата Дневна грижа ще се предоставя самостоятелно или в комплекс със други социални услуги. Всяка община в зависимост от спецификата сама определя начина на организацията на предоставяне на социалните услуги.
Отговор:
За годишното планиране следва да се използват броя на потребителите за различните социални услуги, съобразно Приложение 2 - нови СУ за 2026 година, предоставено като част от методическите насоки. Разликата която e констатирана в социалните услуги застъпничество и посредничество и дневна грижа за деца с трайни увреждания е в резултат на изпълнение на изискванията на Наредбата за качеството на социалните услуги по отношение на минимален брой потребители.
Въпрос:
Съгласно приложение 2 от писмото на АСП - информация за всяка СУ по чл.15 към 01.01.2025 г. за община Х е посочено АП - 43 бр. Друга СУ в общината няма.
В планирането на СУ за общината са заложени и разкриването на други услуги - на общинско и областно ниво - информиране и консултиране, застъпничество, дневна грижа за пълнолетни лица с трайни увреждания, и 3 услуги на областно ниво.
Съгласно картата за АП са 143 бр. потребители. Следва ли в Годишния план да се заложи само АП - 43 бр. или и някои от планираните нови услуги.
Отговор:
В методическите насоки в т. 2 Същинска дейност по изготвяне на Плана е указано, че в годишния план следва да се планира промяна на брой потребители в социалната услуга Асистентска подкрепа в съответствие с планираните в Картата, както и социалните услуги, които общината има готовност да създаде през 2026 г., при условие, че същите са планирани в Картата (с налична в съответствие с критериите за качество материална база, ремонтирана, обзаведена и оборудвана с общински средства и/или с подкрепа на фонд „Социална закрила“, проект „Красива България“ или др.).
