Агенция за социално подпомаганеМинистерство на труда и социалната политика
Приемната грижа е отглеждане и възпитание на дете или няколко деца в семейна среда (семейство от двама съпрузи или при отделно лице), където те са настанени по реда на Закона за закрила на детето въз основа на договор. Отглеждането на дете в приемно семейство, гарантира основното му право да расте и да се развива пълноценно.
Приемната грижа има за цел да осигури за определен период от време сигурна и безопасна семейна среда на детето, която да допринесе за неговото пълноценно физическо, психическо и емоционално развитие; осигуряване на подкрепа на биологичните родители в кризисни ситуации; подготовка на детето за самостоятелен живот и развиване на социални умения; подготовка на деца, настанени в специализирана институция, за реинтеграция в биологичното семейство или осиновяване. Не на последно място е и необходимостта от припознаване на родителската отговорност и поемането й в контекста на съществуващите задължения на всеки родител да отглежда и възпитава своите деца. В този смисъл, при изчерпване на гореописаните възможности, в изпълнение на политиката за закрила на децата и водена от ключовия приоритет за отглеждането на деца в семейна или близка до семейната среда, чрез своя ангажимент, свързан с предоставянето на закрила на децата в риск, държавата делегира предоставянето на грижа за тях приоритено на специално обучените за тази цел приемни семейства, като след като е изчерпана и тази възможност грижата за децата се поема от социалните услуги от резидентен тип - т.нар. Центрове за настаняване от семеен тип.
Законът за закрила на детето (ЗЗДет.) допуска различни причини за настаняване на едно дете извън неговото биологично семейство – ако домашната среда е преценена за нездравословна или опасна за детето; ако сред биологичните му родители има неразбирателство и отношения, които го застрашават; при тормоз и икономическа невъзможност за отглеждане в семейна обстановка; при наличие на сериозно заболяване или увреждане; опасност от нараняване на детето или други обстоятелства, създаващи риск за него.
Приемните родители не получават родителски права върху децата и между тях и детето не възникват правни отношения. Предварително се прави оценка на нуждите на детето (здравни, образователни, емоционални и характерологични) и оценка на способностите и уменията на приемните семейства да отговорят на тези потребности. Желаещите да станат приемни родители подлежат на проверка от страна на социалните институции, преминават курс на обучение и период на опознаване с приемното дете. Приемните семейства се грижат за детето за различен период от време в зависимост от неговите нужди. В съществуващата нормативна уредба е предвидено дългосрочно, краткосрочно, спешно настаняване и заместваща грижа в приемно семейство, като настаняването се определя според потребностите на детето и целите на настаняването. По време на престоя в приемното семейство приемните родители поемат грижата и отговорността за опазване на живота и здравето на детето и за неговото възпитание. Те не могат, обаче, да вземат решения, засягащи бъдещето на детето или да променят решения, които са били съгласувани с човека, носещ родителската отговорност, както и със специалистите от отдел „Закрила на детето”. Когато детето има живи биологични родители или роднини, се определя режим на посещения, но само при условие, че тези срещи не оказват вредно влияние върху детето и не го застрашават по никакъв начин.
Когато дете е настанено за отглеждане в професионално приемно семейство, въз основа на сключен договор за услуга, приемното семейство получава възнаграждение, в размер, определен в чл. 57в от ППЗЗД. Тези парични средства се предоставят именно на основание създалата се с подписването на договора правна връзка между възложителя – доставчика на социалната услуга „приемна грижа“ и изпълнителя – „професионалното приемно семейство“, като възнаграждение получават само професионалните приемни семейства, но не и доброволните.
Приемната грижа е „партньорство“ между ангажираните страни в процеса. Върху всеки един етап от процеса се осъществява мониторинг на качеството на грижа, която приемните семейства предоставят.
В предоставянето на приемна грижа приемните семейства не са сами. Те получават непрекъсната подкрепа от социален работник, процесът е планиран и при необходимост могат да бъдат включени и доставчици на социални услуги.
