Отговори на постъпили въпроси от различни областни и общински администрации, във връзка с разработването на Националната карта на социалните услуги

В чл. 92 от ЗСУ, е дефинирана същността на заместващата грижа - кой има право да я ползва, за какъв срок и какъв е начинът на финансиране. В приложение № 8 към чл. 10 от Наредбата за качеството на социалните услуги (НКСУ), при определяне на минималния и максимален брой места на лицата, ползващи дневна грижа за пълнолетни лица с трайни увреждания, е посочено че в това число се включват и 5 места заместваща грижа. В същото приложение са представени и начините за предоставяне на дневната грижа за пълнолетни лица с трайни увреждания – самостоятелно или комплексно, като изчерпателно са изброени и възможните варианти за предоставяне в комплекс. От всичко изложено до тук, Ви информирам, че заместващата грижа, не може да се предоставя самостоятелно. В конкретно отправеното от Ваша страна запитване, заместващата грижа е част от дневната грижа за пълнолетни лица с трайни увреждания. В този смисъл, обръщам внимание, че за всяка една социална услуга, по смисъла на чл. 15 от ЗСУ, в НКСУ, при посочване на минимален  и максимален брой лица, които да я ползват, е описано колко места за заместваща грижа трябва да се осигурят.

Що се касае до втория Ви въпрос, Ви информирам, че съществуващите към момента социални услуги от резидентен тип, в които са настанени потребители (деца или пълнолетни лица) с потребност от постоянни медицински грижи, се планират като интегрирани здравно-социални услуги за резидентна грижа за деца или пълнолетни лица с трайни увреждания с потребност от постоянни медицински грижи.

Въпрос: В Предложението, при декомпозирането на социални услуги, предоставяни на проектен принцип в дейности по чл. 15 от ЗСУ, как следва да се определят процентните стойности на дейностите по чл. 15 от ЗСУ в които ще се декомпозират услугите предоставяни по проекти, при положение че някои от тях не съвпадат с наименованията и извършваните дейности на действащи към момента социални услуги, делегирани от държавата дейности по ППЗСП за които са определени процентни стойности за дейностите по чл. 15 от ЗСУ. Нашата община  предоставя услуга по проект "Патронажна грижа+", коята услуга не е включена в Таблица 6 - за трансформиране. Следва ли да се декомпозира "Патронажна грижа+" и в таблица "Планиране на съществуващи СУ и ИЗСУ по проекти" следва ли да впишем тази услуга.

Отговор: През 2020 г. в нормативната уредба, касаеща социалните услуги е извършена съществена промяна и в сила влязоха Закона за социалните услуги (ЗСУ) и Правилника за неговото прилагане. Посочените в ЗСУ услуги са определени в зависимост от основните групи дейности. Видовете  социални услуги и техните дефиниции са регламентирани в чл. 15 на ЗСУ. Домашен социален патронаж се финансира изцяло от общинските бюджети и не е в обхвата на горецитираните услуги, поради което не може да се определи като социална услуга по смисъла на ЗСУ.

Във връзка с гореизложеното, дейностите по "Патронажна грижа+" не се включват в Приложение № 6 - схема на трансформиране, както и не се декомпозират в таблица Приложение № 1 в работен лист „Декомпозиране на социалната или ИЗС услуга, функционираща по проект, по дейностите, съгласно чл. 15 от ЗСУ“.

При сравнение на данните за броя места от съществуващите социални услуги, декомпозирани по чл. 15 от ЗСУ и максималния брой на потребителите за социалните услуги по критерии (от изведените препоръки в Анализа на потребностите от социални услуги в конкретната община  - раздел 10 Изводи) са възможни две хипотези:

1. броя места от съществуващите социални услуги, декомпозирани по чл. 15 от ЗСУ е по-голям от максималния брой на потребителите за социалните услуги по критерии (от изведените препоръки в Анализа на потребностите от социални услуги в конкретната община - раздел 10 Изводи) - в този случай, общината не предприема промяна във вече съществуващия брой места (съгласно §5 от Преходни и заключителни разпоредби на Наредбата за планиране на социалните услуги, максималният брой на потребителите на всички социални услуги, за които се осигурява изцяло или частично финансиране от държавния бюджет, определен в първата Национална карта на социалните услуги, не може да бъде по-малък от достигнатия брой потребители на тези социални услуги, делегирани от държавата дейности, към 31 декември на годината, предхождаща годината на приемането на картата.);

2. броя места от съществуващите социални услуги, декомпозирани по чл. 15 от ЗСУ е по-малък от максималния брой на потребителите за социалните услуги по критерии (от изведените препоръки в Анализа на потребностите от социални услуги в конкретната община - раздел 10 Изводи) – при тази хипотеза, общината следва да предприеме мерки за увеличаване на броя места в съответната услуга, като вземе предвид и разпоредбите в Наредбата за качеството на социалните услуги, както е необходима и преценка за начина ѝ на предоставяне – в  комплекс или самостоятелно.

Чрез Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ) ще се подкрепи закриването на 41 институции, включително и специализираната институция, посочена от Вас. В конкретния случай ДПЛУИ трябва да се включи в Предложението на общината, като е необходимо да добавите и двете услуги за резидентна грижа и съпътстващите ги социални услуги, необходими при закриването на дома.

В приложение 1, В работен лист "Планиране на СУ и ИЗСУ по ПВУ" се посочва наименованието на определената за закриване специализирана институция, като на същото място се въвежда и мястото на предоставянето ѝ (адрес), срещу наименованието се въвежда и брой потребители (капацитет по последно издадена заповед от АСП); в колона "Планиране на нови социални и интегрирани здравно-социални услуги, съгласно чл. 15 от ЗСУ, съобразно броя места на специализираната институция" се посочват СУ и/или ИЗСУ (в случай, че в специализираната институция има потребители, които са с потребност от постоянни медицински грижи) за резидентна грижа за пълнолетни лица с увреждания, които ще са необходими на общината при закриването на специализираната институция и имат предвиден финансов ресурс по ПВУ, като срещу всяка нова планирана услуга се въвежда и броя на потребителите в тях.

На следващо място се планира съпътстваща консултативна социална услуга за лица с увреждания, които са необходими при закриването на специализираната институция, с предвиден финансов ресурс по ПВУ, като срещу наименованието на всяка една услуга се описва и броя на потребителите.

Новите услуги, които планирате да разкриете във връзка с закриването на  ДПЛУИ е необходимо да се планират от годината, в която ще се закрие специализираната институция, както е необходима и преценка на общината дали те ще се предоставят в комплекс или самостоятелно (при съобразяване с изискванията в Наредбата за качеството на социалните услуги).

Въпрос 1: В община … има разкрита и функционираща СУ по проект „Дневен център за подкрепа на лица с различни форми на деменция и техните семейства“ с капацитет 40 броя места, който с издадена Заповед на Изпълнителния директор на АСП считано от 01.05.2023 г. става държавно делегирана дейност „Дневен център за пълнолетни лица с увреждания“ с капацитет 40 броя. За всеки проект се предвижда осигуряване на устойчивост след приключване на проектното финансиране. Според минимален и максимален капацитет дневната грижа за пълнолетни лица с трайни увреждания е 20-30 бр. места.

В предложението може ли да остане капацитет 40 бр. дневна грижа за пълнолетни лица с трайни увреждания?

Въпрос 2: В случай, че е невъзможно да се запази този капацитет, възможно ли е 20 броя дневна грижа да бъдат предоставени в КСУ и 20 като самостоятелна социална услуга с един и същ адрес на управление?

Отговор 1 и 2: Съгласно приложение №8 за стандартите и критериите за качество на социалната услуга „Дневна грижа“ в Наредбата за качеството на социалните услуги, капацитета на цитираната услуга е минимум 20 и максимум 30 потребители в т.ч. 5 места за заместваща грижа.

В Наредбата за качеството на социалните услуги (в съответните Приложения), ясно и категорично е регламентирано управлението за всяка една социална услуга и съответно как може да се предоставя. В тази връзка съгласно стандарта за социалната услуга е допустимо в така посочения от Вас пример за предоставяне, услугите да се предоставят на един и същ адрес, като е важно да се съобразят изискванията по отношение на материалната база и да има ясно разграничаване на потребителите на двете услуги – самостоятелната услуга “Дневна грижа“ и Комплекс Дневна грижа и консултативни услуги.

Отговор на поставените може да намерите в Указанията за улесняване процесите за планиране, изпратени с писмо наш № 91-00-1091/01.12.2022 г., където са разписани ангажиментите на областните, общинските администрации, РДСП и ДСП, свързани с всеки етап на планиране на социалните услуги, включително и във „Въпроси и отговори“ за периода 30.11.2022 г. – 06.01.2023 г. АСП няма ангажимент да представи примерен документ за целта.

В изпратените до общинските, областните администрации и териториалните структури на АСП въпроси и отговори от 30.01.- 03.02.2023 г. има допълнителна информация и линк към Националния план за възстановяване и устойчивост на Република България (НПВУ), Проекти към НПВУ  (версия 1.4/08.04.2022;  Компонент 11 Социално включване; П39), както и предвидените инвестиции, съгласно П39, като проектът се обособява в два компонента – Компонент 1 „Продължаваща подкрепа за деинституционализация на грижата за възрастните хора и хората с увреждания“ и Компонент 2 „Повишаване на енергийната ефективност на социалната инфраструктура за предоставяне на социални услуги, делегирана от държавата дейност“. В рамките на Компонент 1 ще се реализират 2 подкомпонента: - Подкомпонент 1.1 - Изграждане и оборудване на нови социални и интегрирани здравно-социални услуги за резидентна грижа и съпътстващи специализирани и консултативни социални услуги за лица с увреждания и Подкомпонент 1.2 - Извършване на строителни дейности и доставка на оборудване и обзавеждане с оглед реформиране на съществуващите домове за стари хора. Дейността в Подкомпонент 1.1 - Изграждане и оборудване на нови социални и интегрирани здравно-социални услуги за резидентна грижа и съпътстващи специализирани и консултативни социални услуги за лица с увреждания е във връзка със заложените в Закона за социалните услуги срокове до 01.01.2035 г. да се закрият всички специализирани институции за лица с увреждания в съответствие с Националната стратегия за дългосрочна грижа. По тази дейност ще се изградят 125 нови социални услуги за резидентна грижа за 3 750 потребители и 125 нови съпътстващи специализирани и консултативни социални услуги за лица с увреждания за 3 750 потребители.

През периода 2021-2027 г. предстои да се закрият приблизително 60% (41 броя) от оставащите да функционират специализирани институции за пълнолетни лица с увреждания. Тоест от сега съществуващите институции се планира да се закрият 41 и да останат за закриване до 2035 г. още само 29 институции. Тъй като новите резидентни услуги, които ще се създадат по проекта, са с общ капацитет 3 750 потребители в тях ще се преместят 2760 души от специализираните институции, които ще се закриват, и ще има възможност да се настанят и още приблизително 1000 лица от общността (чакащи за настаняване в резидентна грижа за лица с увреждания). По аналогичен начин стои въпроса и с потребителите на новите 125 съпътстващи специализирани и консултативни социални услуги за лица с увреждания, които ще се изградят по проекта. Принципът, който се прилага по апробирания модел от настоящия програмен период, е че в общините, в които се изгражда нова социална услуга за резидентна грижа се изгражда и съответна съпътстваща специализирана и консултативна социална услуга за лица с увреждания, на достъпно място и по възможност в пешеходна близост до резидентната услуга.

Въпрос: Във връзка с изготвянето на Анализа на потребностите от социални и интегрирано-здравно социални услуги е Община Х възникна следния казус след декомпозирането на ДЦДМУ И ЦОП.  При Трансформиране на съществуващите социални и ИЗС услуги общият брой налични места и максималния брой потребители за общината са както следва:

Предвид минималния брой потребители посочен в Наредбата, за Информиране и консултиране (специализирана) той е 4 места, следователно Общината може да предприеме възможно увеличаване на броя потребители до допустимия максимум, за Застъпничество и посредничество минималният брой е 8 и за Обучение и придобиване на  умения също е 8. В този случай минималния брой е достигнат и за двете социални услуги.

За терапия и рехабилитация общият брой на наличните места  е 12, след декомпозирането максималният брой потребители е 14, но в Наредбата минималния брой е 20, следователно ние не покриваме нужния минимум. Подобен е казусът и при подкрепа за придобиване на трудови умения, при тази социална услуга  общият брой е 4, максималният е 5, а в Наредбата минималният брой е 8, тук  отново не покриваме нужния минимум. За покриване на минимума на двете социални услуги е необходимо общината да сътрудничи със съседни общини. Към настоящия момент ДЦДМУ работи с капацитет 20 потребителя, включващи деца и младежи от Община Х. Центъра има добре оборудвана сграда съгласно изискванията на АКСУ. Работят специалисти с дългогодишен опит, в съседство няма друга такава услуга от където потребителите да ползват посочените в таблицата социални услуги по чл. 15 от ЗСУ.

При това положение молим за коментар от Ваша страна и препоръки към Община Х, насочени към запазване на действащите до момента социални услуги.

С колеги от съседни общини неофициално установихме, че и в хипотеза със сключено споразумение между съседни общини може би също няма  да покрием необходимия минимум…?

Отговор:

За да отговори на стандартите за качество, регламентирани в НКСУ, социалната услуга на общинско ниво, може да се планира в предложението на общината при положение, че се сключи споразумение между същата и една или повече други общини, като броят на потребителите на социалната услуга трябва да бъде съобразен с минималният и максималният брой, определени в НКСУ. Ако общият брой на потребителите на социалната услуга от всички общини, които сключат споразумение, отново не достига минимума, община би могла да предприеме действия за увеличаването им, до достигане на необходимия минимум, с оглед осигуряване на потребността от услугата.

След изчисляване на максималния брой потребители на социалните услуги – работен лист „Карта“ от Приложение №5 и извършване на съпоставка между него и броя на потребителите на декомпозираните съществуващи социални услуги, в общината може да възникне потребност от промяна на профила, вида и целевата група на дадена социална услуга. Необходимо е тези промени да бъдат описани в предложението на общината за социалните услуги, които ще влязат в Картата.

Социалната услуга „Център за работа с деца на улицата“ (ЦРДУ), с оглед спазване разпоредбите на Наредбата за качеството на социалните услуги (НКСУ) се декомпозира на:

• застъпничество и посредничество – 15%;
• терапия и рехабилитация – 50%
• обучение за придобиване на умения – 30%;
• осигуряване на подслон за деца (за деца в кризисна ситуация, в светлата част на денонощието) – 100%.

Декомпозирането на действащата към момента социална услуга „Център за социална рехабилитация и интеграция“ следва същата логика.

Въпрос: В Предложението, при декомпозирането на социални услуги, предоставяни на проектен принцип в дейности по чл. 15 от ЗСУ, как следва да се определят процентните стойности на дейностите по чл. 15 от ЗСУ в които ще се декомпозират услугите предоставяни по проекти, при положение че някои от тях не съвпадат с наименованията и извършваните дейности на действащи към момента социални услуги, делегирани от държавата дейности по ППЗСП за които са определени процентни стойности за дейностите по чл. 15 от ЗСУ, в които ще се трансформират, съгласно Приложение № 6 - схема за трансформиране от препоръчителната структура на Анализа ?

• Проект “Приеми ме 2015”
• Проект “Грижа в дома”
• Проект „Център за грижа за грижа за възрастни хора в невъзможност за самообслужване“
• Проект “Разкриване на Дневен център за подкрепа на лица с увреждания и техните семейства, вкл. с тежки множествени увреждания”

Отговор: Декомпозирането на социалните услуги по проекти и програми се извършва съгласно фиксираните проценти, посочени в Приложение № 6 от утвърдената структура на Анализа на потребностите, както и броя на съществуващите места (капацитета, при който са разкрити услугите в рамките на Проектите). Данните се попълват в Работен лист „Планиране на СУ и ИЗСУ по проекти“ от Приложение 1 от утвърдената структура на Предложението.

До приемането на Националната карта на социалните услуги наименованията на съществуващите социални услуги по програми и проекти се отнасят към старите дефиниции.

В конкретния случай „Център за грижа за възрастни хора в невъзможност за самообслужване“ (ЦГВХНС) съответства на „Център за настаняване от семеен тип за стари хора“ (ЦНСТСХ), „Център за грижа за лица с умствена изостаналост“ (ЦГЛУИ) съответства на „Център за настаняване от семеен тип за пълнолетни лица с умствена изостаналост“ (ЦНСТПЛУИ) и „Дневен център за подкрепа на лица с увреждания и техните семейства, включително с тежки множествени увреждания“ (ДЦПЛУТСВТМУ) съответства на „Дневен център за пълнолетни лица с тежки множествени увреждания“ (ДЦПЛТМУ).

Социалните услуги ЦГВХНС – 1 бр., ЦГЛУИ – 4 бр., и ДЦПЛУТСВТМУ – 1 бр. в общината са включени в Картите на услугите по Плана за действие за периода 2018-2021 г. за изпълнение на Националната стратегия за дългосрочна грижа и за тях се предвижда осигуряване на устойчивост след приключване на проектното финансиране и да бъдат разкрити, като държавно делегирана дейност, считано от следващия ден от датата на приключване на Проектите. Тези услуги се декомпозират на дейностите в чл. 15 от Закона за социалните услуги, както следва:

• ЦГВХНС (съответства на ЦНСТСХ) се декомпозира на информиране и консултиране (специализирана) и резидентна грижа за лица в надтрудоспособна възраст без увреждания.
• ЦГЛУИ (съответства на ЦНСТЛУИ) се декомпозира на информиране и консултиране (специализирана), застъпничество и посредничество, терапия и рехабилитация, обучение за придобиване на умения и резидентна грижа за пълнолетни лица с интелектуални затруднения.
• ДЦПЛУТСВТМУ (съответства на ДЦПЛТМУ) и се декомпозира на информиране и консултиране (специализирана), застъпничество и посредничество, терапия и рехабилитация, обучение за придобиване на умения, подкрепа за придобиване на трудови умения и дневна грижа за пълнолетни лица с трайни увреждания.

Проект „Грижа в дома“ в общината не се предвижда да бъде държавно делегирана дейност.

Относно въпроса за декомпозирането и включването в Предложението на общината на услугата по Проект “Приеми ме 2015” (СУ „Приемна грижа“), Ви информирам, че със Закона за социалните услуги (ЗСУ) се въведе планиране на национално ниво на социалните услуги, финансирани от държавния бюджет, чрез разработване на Национална карта на социалните услуги. Видовете социални услуги са дефинирани в зависимост от основните групи дейности, като съдържанието на всяка една от тях е определено в ЗСУ.

Съгласно § 4 от Преходните и заключителните разпоредби на ЗСУ е направено изменение и допълнение в Закона за закрила на детето в чл. 34 а, ал. 1, според което „Приемната грижа“ е мярка за закрила и в тази връзка не може да се разглежда, като социална услуга по смисъла на ЗСУ. 

Въпрос: На територията общината се намира 1 специализирана институция „Дом за пълнолетни лица с физически увреждания /ДПЛФУ/. В нея са настанени пълнолетни лица с физически увреждания, след изчерпване на всички възможности за отглеждане и грижа в семейна среда. Капацитета на институцията е 90 пълнолетни лица. Към момента има настанени 92 потребителя, от които 41 са лежащо болни, с постоянна медицинска грижа.

В анализа на Общината в. т. 7 и в изводите е описан ДПЛФУ, тъй като той не се декомпозира, не е предвиден за закриване и не е включен в ПВУ, моля за указания къде в ПРИМЕРА и Предложението на Общината да бъде заложен.

Отговор: Съгласно разпоредбата на §33, ал. 1 и ал. 2 от Преходни и заключителни разпоредби на ЗСУ, в Националната карта на социалните услуги не се включват съществуващите домове за деца, лишени от родителска грижа, домове за пълнолетни лица с умствена изостаналост, домове за пълнолетни лица с психични разстройства, домове за пълнолетни лица с физически увреждания, домове за пълнолетни лица със сетивни нарушения и домове за пълнолетни лица с деменция, които се финансират от държавния бюджет и се управляват от общините. В Националната карта на социалните услуги се включват социалните и интегрираните здравно-социални услуги за резидентна грижа, които са необходими при закриването на тези домове, тоест включват се само тези домове за хора с увреждания, които са предвидени за закриване в Плановете за изпълнение на Националната стратегия за дългосрочна грижа или по Плана за възстановяване и устойчивост.

Във Вашия случай ДПЛФУ не трябва да се включва в Анализа и Предложението. Такова указание Ви беше дадено в т. 3 от утвърдения Анализ. Единственият дом, който трябва да бъде описан в анализите е Дом за стари хора, тъй като домовете за стари хора ще бъдат включени н Националната карта за социални услуги, като част от резидентната грижа за възрастни хора в надтрудоспособна възраст (§35, ал. 1 от ПЗР на ЗСУ).

ЦОП със спешен прием се декомпозира на:

• информиране и консултиране (специализирано) - 20%
• застъпничество и посредничество - 30%
• терапия и рехабилитация - 25%
• обучение за придобиване на умения – 30%
• осигуряване на подслон за деца, пострадали от домашно насилие и деца-жертва на трафик – 100%

ЦНСТДМБУ се декомпозира на:

• информиране и консултиране (специализирано) – 15%
• застъпничество и посредничество – 5%
• обучение за придобиване на умения – 10%
• резидентна грижа за деца/младежи без увреждания – 100%

Съгласно НКСУ социалните услуги "резидентна грижа" и "осигуряване на подслон" или комбинация от двете не могат да се предоставят комплексно, тъй като и двете услуги имат за цел задоволяване на ежедневни потребности и осигуряване на безопасна среда за потребителите и ще се дублират дейности за подкрепа, осъществявани в тези социални услуги.

В началото на Примера е посочено, като ВАЖНО, че примера е с цел онагледяване и не отразява конкретни специфики, които могат да съществуват във всяка една община.

Съгласно чл. 18 от ЗСУ организацията на предоставянето на социалните услуги се определя от доставчика на услугата в съответствие със стандартите за качество, определени в Наредбата за качеството на социалните услуги (НКСУ) и в зависимост от начина на управление същите могат да се предоставят самостоятелно или като комплекс от различни социални услуги.

Въпрос: Център за настаняване от семеен тип за пълнолетни лица с психични разстройства (ЦНСТПЛПР), с капацитет 15 места, към момента предоставя комплекс от социални услуги: резидентна грижа; информиране и консултиране /като специализирана услуга/; застъпничество и посредничество; терапия; обучение за придобиване на умения /като специализирана услуга/. След декомпозиране на социална услуга за резидентна грижа за пълнолетни лица с психични разстройства на съответните социални услуги според Схемата за трансформиране, получения брой потребители не достига заложения минимален брой лица за предоставяне на съответните социалните услуги.

Поставените въпроси са:

1. Как едно ЦНСТ ще може да бъде комплекс от услуги, след като не може да бъде достигнат минималния капацитет?
2. Какви лица ще могат да ползват тези услуги: само от ЦНСТ; от ЦНСТ и други социални услуги; от ЦНСТ, други социални услуги и лица, които не ползват специализирани услуги?
3. Къде потребителите на домовете ще могат да ползват тези услуги?

Отговор: Законът за социалните услуги (ЗСУ), с който се въвежда планирането на национално ниво на социалните услуги, финансирани изцяло или частично от държавния бюджет, определя ролята на общинските администрации при реализирането на този процес. Нормативно определените ангажименти на общините са свързани с изготвянето на анализ на потребностите и предложение за планиране на социалните услуги на общинско и областно ниво. Съгласно чл. 37, ал. 1 от Наредбата за планирането на социалните услуги, кметът на общината организира разработването на анализ на потребностите на общината от социални услуги на общинско и областно ниво, които се финансират изцяло или частично от държавния бюджет. В тази връзка кметът на община Х със своя заповед е определил служители от общината, които пряко са ангажирани с процеса на планиране.

Съгласно чл. 18 от ЗСУ организацията на предоставянето на социалните услуги се определя от доставчика на услугата в съответствие със стандартите за качество, определени в Наредбата за качеството на социалните услуги (НКСУ) и в зависимост от начина на управление същите могат да се предоставят самостоятелно или като комплекс от различни социални услуги.

Предвид горе изложеното, обръщам внимание, че планирането се извършва на ниво община и област, а не на ниво социална услуга. На територията на общината в момента функционират 14 социални услуги, които са делегирани от държавата дейности. Кметът на община Х, в качеството му на доставчик на социалните услуги, функциониращи на територията на общината ще определи начина им на управление и как ще се предоставят - самостоятелно или в комплекс от различни социални услуги, като се съобрази с изведените потребностите и спецификата на общината.

По отношение на поставените от Вас въпроси:

Център за настаняване от семеен тип за пълнолетни лица с психични разстройства (ЦНСТПЛПР) е резидентна грижа съгласно чл. 15 т. 8 от ЗСУ, която може да се предоставя в комплекс със следните социални услуги:

• информиране и консултиране - като специализирана социална услуга;
• застъпничество и посредничество;
• терапия и рехабилитация - като специализирана социална услуга, извън резидентната грижа;
• обучение за придобиване на умения - като специализирана социална услуга.

В случай, че кметът на общината, в качеството си на доставчик, определи услугата резидентна грижа да се предоставя в комплекс с гореспоменатите социални услуги, задължително следва да спази стандартите за тяхното качество, включително и определените минимален и максимален брой места в НКСУ.

В допълнение, ползването на социални услуги за резидентна грижа се организира по начин, който не допуска изолиране на лицата от общността и право на социални услуги има всяко лице, което се нуждае от подкрепа за превенция и/или преодоляване на социалното изключване, реализиране на права или подобряване на качеството му на живот, независимо от неговите възраст, здравно състояние, образование, доходи, социално и имуществено състояние.

Въпрос: Община ….. е бенефициент на проект „Инвестиции за бъдещето", изпълняван от страна на Община …., съгласно   Договор за безвъзмездна финансова помощ № BG05M90P001-2.002-0064-C01 от 31.10.2016 г., сключен между Министерство на труда и социалната политика,  чрез Главна Дирекция и Община …., по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси” 2014-2020, Приоритетна ос 2 „Намаляване на бедността и насърчаване на социалното включване”, Процедура на директно предоставяне на безвъзмездна финансова помощ BG05M9ОP001-2.004 „Услуги за ранно детско развитие“ съфинансирана от Европейския социален фонд на Европейски съюз, и сключено Допълнително споразумение № 05 от 14.12.2022 към договор BG05M90P001-2.004-0064-C01, относно удължаване срока за изпълнение на проекта до 30.06.2023г. Проектът е насочен към представители на целевите групи живеещи на територията на  общините ………. 

Интегрираните  услуги по проекта  се предоставят  по предварително изготвен график, като за периода от  2017 година до 2023 година обхванатите деца , получили подкрепа по проекта  са 285.

Целевата група по проекта са деца от 0 до 7 годишна възраст в риск.

Основните цели на работата в Центъра са: превенция на социалното изключване, намаляване на бедността сред децата, чрез предоставяне на интегрирани услуги за детско ранно развитие, включително деца с увреждания и техните семейства, както и бъдещи родители. В допълнение се реализират мерки, свързани с превенция на отпадане от системата на предучилищното и училищното образование, социално и психологическо консултиране.

По проекта се изпълняват следните интегрирани услуги, а именно: Индивидуална педагогическа подкрепа за деца с увреждания; Предоставяне на психологическа подкрепа и консултиране на бъдещи и настоящи родители за формиране и развитие на родителски умения, Семейно консултиране и подкрепа и Индивидуална и групова работа с деца и родители, вкл. и с деца и родители, които не са от уязвими групи, с цел посещаване на детска градина; Подкрепа за осигуряване на здравна детска консултация и дейности по превенция на заболяванията; Допълнителна педагогическа подготовка за повишаване на училищната готовност на децата за равен старт в училище.

Община ….. има намерение да кандидатства пред Фонд „Социална закрила“ за модернизиране на материалната база и изграждане на нова, реконструкция и модернизации на съществуваща материална база за осигуряване на достъпна среда за помещенията  на „Центъра  за общностна работа“. В тази връзка с писмо изх. № С-ФСЗ-2/24.02.2022г. получихме положително становище за подкрепа за кандидатстване  от Агенция за качество на социалните услуги .

Във връзка с изготвянето на Анализ на потребностите от социални услуги на общинско и областно ниво, които се финансират изцяло или частично от държавния бюджет, след приключване на проект „Инвестиции за бъдещето“, Община ….. има намерение да   създаде нова социална услуга  като делегирана от държавата дейност, която да бъде декомпозирана съгласно чл. 15 т. от ЗСУ - Общностна работа.

В следствие на отправено запитване до кметовете на Общините …….  за сключване на  споразумение за създаване на новата социална услуга на територията на Община …….,  получихме положително становище от тяхна страна.

Предвид  гореизложеното се обръщаме към Вас с молба за отговор по компетентност на следния въпрос:

Възможно ли е след приключване на проекта да бъде разкрита социална услуга, която да декомпозираме  съгласно чл. 15 т. от ЗСУ - Общностна работа?

Отговор: Съгласно чл. 12, ал. 2, т. 2 от Закона за социалните услуги /ЗСУ/, социалната услуга мобилна превантивна общностна работа (общностна работа по чл. 15, т. 3 от ЗСУ) e общодостъпна социална услуга, която съгласно чл. 6 от Наредбата за качеството на социалните услуги /НКСУ/ се предоставя съгласно стандартите за качество и критериите за тяхното изпълнение, определени в Приложение № 4 към Наредбата. За предоставянето на услугата не е необходима специализирана среда за осъществяване на дейностите и за постигане на целите на услугата, което е указано в § 1, т. 17-от допълнителните разпоредби от ЗСУ.

От посочената информация в зададения от Вас въпрос става ясно, че по проекта предоставяте услуги чрез различни дейности, както и изразявате намерение за кандидатстване пред Фонд „Социална закрила“ за модернизиране на съществуващата материална база, което предполага и е резонно да има устойчивост на предоставяните дейности /при установена потребност от общината при изготвянето на Анализа/ и след  приключване на проекта.

Декомпозирането на социалните услуги по проекти и програми се извършва съгласно фиксираните проценти, посочени в Приложение № 6 от утвърдената структура на Анализа на потребностите, както и броя на потребителите, за които се предоставят социални услуги. Данните се попълват в Работен лист „Планиране на СУ и ИЗСУ по проекти“ от Приложение 1 от утвърдената структура на Предложението.

До приемането на Националната карта на социалните услуги наименованията на съществуващите социални услуги по програми и проекти се отнасят към действащите към момента .

В конкретния случай „Услуги за ранно детско развитие“ са съотносими към  Общностен център за деца и семейства (ОЦДС), Център за социална рехабилитация и интеграция за деца с увреждания (с програма Ранна интервенция на уврежданията) (ЦСРИДРИУ) и Дневен център за деца с увреждания  (с програма Ранна интервенция на уврежданията) (ДЦДУРИУ) и може да се декомпозира по зададените проценти в Приложение № 6 от Анализа за една от посочените услуги.

В допълнение Ви информираме, че финансирането на проекти може да се осъществи по отворената към момента процедура BG05SFPR002-2.003 - БЪДЕЩЕ ЗА ДЕЦАТА или чрез финансиране като делегирана от държавата дейност от датата, следваща приключването на финансирането им с европейски средства, съгласно чл. 2 от Постановление № 7/19.01.2023 г. на Министерски съвет за уреждане на бюджетни отношения през 2023 година.

Въпрос: При обсъжданията между представители на общините в Областна администрация - ……,по повод съгласуването на планираните СУ и ИЗСУ на областно и национално ниво и във връзка с изготвяне на предложенията на общините, в които има планирани нови СУ, извън тези, планирани по ПВУ и за които е предвидена устойчивост след приключване на проектните финансирания, беше зададен въпрос: В колона „година на разкриване“ какво да се вписва, при положение, че към може на изготвяне на предложението не е ясно, от кога, как  и колко време ще отнеме подготовката на материалната база в съответствие с НКСУ. Оттук идва затруднението им да посочат конкретна година на разкриване.

 Отговор: Планирането на годината за разкриване на социална  услуга, която се отразява в колона „Година на промяна на статуса“, Приложение №1, шийт Предложение СУ и ИЗСУ, е строго индивидуален за всяка община и социална услуга, като е съобразено със степента на готовност на общината за разкриване на социалната услуга по отношение на изграждането, ремонтирането и обзавеждането на материалната база. В тази връзка е необходимо общината да бъде запозната, както с възможностите за получаване на финансиране, така и със сроковете за кандидатстване по Програми и тяхното реализиране.

Визираната група „лица в невъзможност за самообслужване, живеещи в домашна среда“ са в обхвата на целевата група, съгласно чл. 93, ал. 2, т. 1 от ЗСУ на социалната услуга „Асистентска подкрепа“. За да бъдат насочени да ползват социалната услуга „Асистентска подкрепа“, общината изготвя оценка на потребностите от грижа на всяко лице, въз основа на която се определя броя часове за осигуряване на подкрепа. В тези оценки се съдържа информация за здравословното състояние на лицето, както и в коя от двете допустими целеви групи по ЗСУ попада лицето.

„Лицата в невъзможност за самообслужване, живеещи в домашна среда“ могат да бъдат обект на подкрепа и от различни програми, изпълнявани от общината, както и да бъдат включени в услугата „Домашен социален патронаж“. Тези услуги, както и социалната услуга „Асистентска подкрепа“ се администрират от общината и тя разполага с такава информация.

Въпрос: След отправено запитване до НЦОЗА, относно броя лица с различни видове увреждания, получихме следното уточнение и искане на допълнителни пояснения:

НЦОЗА работи с диагнози по международната класификация на болестите, десета ревизия. С изключение на лица с деменция, за които има самостоятелен код в класификатора, останалите групи лица с увреждания обхващат различни групи болести. В тази връзка въпросът е кои кодове от международната класификация на болестите трябва да включва всяка от групите:

1. лица с психични разстройства
2. лица с интелектуални затруднения
3. лица с физически увреждания
4. лица със сетивни увреждания

Също така наличната информация е само за лицата, които подлежат на пререгистрация или първоначална регистрация в рамките на дадена година, но не и регистрови данни за всички лица с увреждания. Как да процедираме при това положение? Да бъдат ли включени тези данни в анализа?

Отговор: АСП не разполага с медицинска експертиза за определяне на подходите за класификация на болестите, определянето на диагнози, както и обхвата на различните групи болести и категориите лица с увреждания.

В тази връзка, трябва да имате предвид следното:

С чл. 3, ал. 2 на Наредбата за планирането на социалните услуги е определено, че за критериите за разработваните от общините анализи на потребностите и предложенията, следва да се използват официални източници на информация:

1. Националният статистически институт;
2. органи, които по силата на закон имат право да събират и администрират съответните данни;
3. проведени от общините специално за целите на планирането на социалните услуги изчерпателни или представителни изследвания и проучвания.

Визираният във въпроса източник на информация (НЦОЗА) е в обхвата на чл. 3, ал. 2 от т.1-3 от Наредбата и няма пречка да бъде ползван. За представянето на изискуемите данни и информация по различните точки и приложения в Анализа, общината може да ползва различни видове източници на данни, съгласно чл. 3, ал. 2 от т. 1-3 от Наредбата, които задължително следва да посочи.

В случай, че при обработка на данни се установи, че информацията от два или повече официални източника се разминава, се взема по-благоприятния вариант.

Съществуващите към настоящия момент социални услуги от типа „Наблюдавано жилище“ се декомпозират на резидентна грижа за младежи до 25 години.

При изискване на допълнителна информация, се установи, че визираната социална услуга не е разкрита и/или функционираща по проект, а през м. 05 2019 г. е разкрита като местна дейност.

 В Националната карта на социалните услуги, се включват само социални услуги, които са изцяло или частично финансирани от държавния бюджет, а не такива, функциониращи като местна дейност. В случай, че при извършване на Анализа на потребностите на социални услуги на територията на общината, чрез зададените критерии, се идентифицира необходимост от създаване на такава услуга, същата следва да бъде включена в Предложението за планиране на социални услуги на общинско и областно ниво.

В заключение, моля, при изпращане на конкретно запитване, казусът да бъде изложен в цялост, с цел даване на акуратни и навременни методически указания от страна на АСП.

Въпрос: Обръщаме се към Вас с въпрос относно финансирането на услугата “Информиране и консултиране - общодостъпни“. Като държавно-делегирана дейност би трябвало да се финансира, както всички останали услуги. От държавата към общината и съответно към различните социални услуги. В едно от последните обучения стана ясно, че общините трябва САМИ да издържат не само тази услуга, но и всички общодостъпни такива със собствен ресурс. Поради тази причина общините не са мотивиране да подават информация за възможни общодостъпни услуги, а не малка част от тях в момента предоставят такива. Имаме нужда от потвърждение на тази информация.

Отговор: Съгласно чл. 12 от ЗСУ, общодостъпни социални услуги са информиране, консултиране и обучение за реализиране на социални права и за развитие на умения, които се предоставят за срок, не по-дълъг от два месеца, както и мобилна превантивна общностна работа. В Глава трета, Раздел I от ППЗСУ са описани стандартите за финансиране на социалните услуги, делегирани от държавата дейности. В чл. 60 и чл. 62 от ППЗСУ са регламентирани елементите на разходите, които формират размера на стандарта за делегирана от държавата дейност за социалните услуги информиране и консултиране по чл. 15, т. 1 и общностна работа по чл. 15, т. 3 от ЗСУ, като разходите в т. 9 от чл. 60, ал. 1, се включват само, когато услугата е специализирана.

Видно от изложеното се осигуряват финансови средства от държавния бюджет за дейностите на общодостъпните услуги.

Въпрос: Когато след приключване на анализите от общините на областно ниво се установи потребност от нова/нови услуги или още 1,2 броя от съществуващи резидентни услуги, възниква въпроса - ако нито една община не предлага налична база в готовност за предоставяне на новите услуги, предвиждат ли се  финансови възможности за изграждане на нови сгради, съответно ремонт на съществуващи такива.

- Отговорът на този въпрос ще даде възможност на общините да решат на тяхна територия или не да се планират новите услуги!

- тази информация – къде , на територията на коя община от областта ще се разкрива евентуално новата услуга трябва ли да фигурира в Споразумението между общините/ако такова се подпише/ пред областният управител на предстояща на 03.02. работна среща!

Отговор: В случаите, когато след извършения Анализ в дадена община има изведена потребност от определена социална услуга, следва тази услуга да се планира в Предложението. Общината, на чиято територия ще се ситуира бъдещата услуга, трябва да търси финансиране за изграждането ѝ. Такива финансови ресурси са предвидени в Националния план за възстановяване и устойчивост - програма за Модернизиране на дългосрочната грижа, Програма за развитие на регионите и Програма за развитие на човешките ресурси.

След като на територията на общината няма специализирана институция за закриване, то в Приложение №1, работен лист: „Планиране на социални и интегрирани здравно-социални услуги, необходими при закриване на специализираните институции (с предвиден финансов ресурс по ПВУ - подкомпонент 1.1)“  не се записва нищо.  Когато при сравнение между броя обезпечени места и броя необходими места по критерии или в работен лист  "Сравнение_обезпечени_необходими" в колоната "Поле за развитие", където автоматично се пресмята разликата между максималния брой по критерии и общия брой на обезпечените места е получен положителен резултат, то общината предприема действия в съответствие с конкретния случай (промяна броя на потребителите, създаване на СУ). В случай, че общината ще предприеме действия за създаване на нова социална услуга, то в работен лист „Предложение СУ и ИЗСУ“, в колона "Година на промяна на статуса" се изписва годината в която ще бъде създадена услугата.

Социалните услуги "дневна грижа", "резидентна грижа" и "осигуряване на подслон" или комбинация от две от тях не могат да се предоставят комплексно, тъй като и трите услуги имат за цел задоволяване на ежедневни потребности и осигуряване на безопасна среда за потребителите и ще се дублират дейности за подкрепа, осъществявани в тези социални услуги. В Наредбата за качеството на социалните услуги (в съответните Приложения), ясно и категорично е регламентирано управлението за всяка една социална услуга, как може да се комбинира, от където е видно, че посочените от Вас услуги не може да се управляват в комплекс. 

В анализа декомпозирате съществуващите социални услуги ЦНСТДМУ 1 и 2 на социалните услуги по чл. 15 от ЗСУ в таблица 6.

На база на получените данни в Приложение №5, да се направи съпоставка между налични социални услуги и данните за максимален брой на потребителите на социалните услуги, за които ще се осигури изцяло или частично финансиране от държавния бюджет, по видове социални услуги, от които да се направят изводи за: Къде услугите работят с увеличен капацитет; Къде услугите работят с намален капацитет; Социални услуги, за които към момента е изчерпана необходимостта от тяхното предоставяне, съобразно изведените нужди; Какви услуги са необходими, съобразно изведените нужди; С коя община може да се сключи споразумение, съгл. чл. 56 от ЗСУ. На база обобщението се извеждат препоръките по отношение:  Кои услуги ще се закрият?

Относно изчисляване на персонала - Броя на потребителите на социалната услуга се умножава по коефициента за персонал посочен в НКСУ за конкретната услуга след декомпозирането и се получава броя на необходимия персонал за услугата. Същият се съпоставя с наличния персонал в съществуващата услуга, преди декомпозирането й (Приложение № 4) по брой щатове, длъжности и се преценява какъв да бъде прогнозния брой служители с оглед оптималното функциониране на услугата.

Съществуващата социална услуга ДЦПЛУ се в декомпозира на посочените в чл. 15 социални услуги от ЗСУ в приложение №6 (трансформиране на социалните услуги), съгласно изискванията на Стандарти за качество на социалните услуги и критерии за тяхното изпълнение, разписани в НКСУ. 

Относно персонала е необходимо да направите съпоставка на данните за брой на назначени служители и брой незаети длъжности към момента на извършването на анализа по утвърдените щатни разписания във всяка услуга, както и въз основа на определените минимални изисквания в стандартите за качество на социалните услуги, касаещи броя и квалификацията на необходимите служители, в тази точка се извежда прогнозен брой на служителите с оглед на оптимално функциониране на социалните и интегрираните здравно-социални услуги. Удачно е да се посочи в кои услуги ще се наложи изменение на длъжностното щатно разписание в резултат на постигането на съответствие с изискванията за брой, квалификация и състав на служителите, заложени в стандартите за качество по НКСУ, при съобразяване на броя на потребителите и Коефициент за определяне числеността на служителите за съответната услуга и изискването Минималният брой по основните категории служители е съобразен с броя на потребителите. Същият се съпоставя с наличния персонал в съществуващата услуга, преди декомпозирането й (Приложение № 4) по брой щатове, длъжности и се преценява какъв да бъде прогнозния брой служители, с оглед оптималното функциониране на услугата.

Съществуващата социална услуга ДЦПЛУ се в декомпозира на посочените в чл. 15 социални услуги от ЗСУ в приложение №6 (трансформиране на социалните услуги), съгласно изискванията на Стандарти за качество на социалните услуги и критерии за тяхното изпълнение, разписани в НКСУ. 

Относно персонала е необходимо да направите съпоставка на данните за брой на назначени служители и брой незаети длъжности към момента на извършването на анализа по утвърдените щатни разписания във всяка услуга, както и въз основа на определените минимални изисквания в стандартите за качество на социалните услуги, касаещи броя и квалификацията на необходимите служители, в тази точка се извежда прогнозен брой на служителите с оглед на оптимално функциониране на социалните и интегрираните здравно-социални услуги. Удачно е да се посочи в кои услуги ще се наложи изменение на длъжностното щатно разписание в резултат на постигането на съответствие с изискванията за брой, квалификация и състав на служителите, заложени в стандартите за качество по НКСУ, при съобразяване на броя на потребителите и Коефициент за определяне числеността на служителите за съответната услуга и изискването Минималният брой по основните категории служители е съобразен с броя на потребителите. Същият се съпоставя с наличния персонал в съществуващата услуга, преди декомпозирането й (Приложение № 4) по брой щатове, длъжности и се преценява какъв да бъде прогнозния брой служители, с оглед оптималното функциониране на услугата.

Социалната услуга ЦНСТДБУ 1 и 2, която съществува към настоящия момент сe декомпозира на посочените социални услуги в чл. 15 от ЗСУ в приложение № 6 (трансформиране на социалните услуги), съгласно изискванията на стандартите за качество на социалните услуги и критерии за тяхното изпълнение, разписани в Наредбата за качеството на социалните услуги (НКСУ), при съобразяване на броя на потребителите и коефициента за определяне числеността на персонала.

Предвид факта, че в стандарта за предоставяне на резидента грижа, разписан в Наредбата за качество на социалните услуги, е определен минимален брой на лицата, ползващи социалната услуга - 8, и максимален брой лица, ползващи социалната услуга – 12 и в случай на изведена потребност от Анализа, Общината следва да планира достатъчен брой услуги за деца, съобразно ЗСУ и НКСУ.

Относно персонала е необходимо да направите съпоставка на данните за брой на назначени служители и брой незаети длъжности към момента на извършването на анализа по утвърдените щатни разписания във всяка услуга, както и въз основа на определените минимални изисквания в стандартите за качество на социалните услуги, касаещи броя и квалификацията на необходимите служители, в тази точка се извежда прогнозен брой на служителите с оглед на оптимално функциониране на социалните и интегрираните здравно-социални услуги. Удачно е да се посочи в кои услуги ще се наложи изменение на длъжностното щатно разписание в резултат на постигането на съответствие с изискванията за брой, квалификация и състав на служителите, заложени в стандартите за качество по НКСУ, при съобразяване на броя на потребителите и Коефициент за определяне числеността на служителите за съответната услуга и  изискването минималният брой по основните категории служители е съобразен с броя на потребителите. Същият се съпоставя с наличния персонал в съществуващата услуга, преди декомпозирането й (Приложение №4) по брой щатове, длъжности и се преценя какъв да бъде прогнозния брой служители, с оглед оптималното функциониране на услугата.

Услугите, предоставяни в ЦОП към настоящия момент сe декомпозират на посочените социални услуги в чл. 15 от ЗСУ  в приложение № 6 (трансформиране на социалните услуги). Социална услуга ЦОП се декомпозира в „Терапия и рехабилитация“ и представлява 25 % от общия капацитет на услугата. Предоставя се, съгласно стандартите за качество и критериите за тяхното изпълнение, определени в приложение 5, при съобразяване на минимален и максимален брой лица, ползващи социалната услуга и с коефициента за определяне числеността на служителите (0,3), съобразно Наредбата за качество на социалните услуги. (Минимален брой на лицата, ползващи социалната услуга - 20, и максимален брой лица, ползващи социалната услуга – 50).

В т. 5.5 от „Указанията за улесняване процесите на планиране на социални услуги от общините, уеднаквяване на действията и подпомагане на координацията между областните администрации, общинските администрации, агенцията за социално подпомагане и териториалните ѝ поделения“, са описани ангажиментите на дирекции „Социално подпомагане“ (ДСП), във връзка с планирането на социалните услуги.

Описаният от Вас първи подход „….че Таблица 1  трябва да се попълва с данни „да/не“  или  „има/няма съответствие“ е правилния. Няма необходимост в таблицата отново да се посочват данни, които вече са представени в приложенията към утвърдената структура на анализа на потребностите.

Проверката за съответствие в Таблици 1 и 2, извършвана от ДСП, не следва да е формална. Необходимо е ДСП прецизно да проверява за съответствие по всички посочени в таблиците реквизити и в случай, че се установят несъответствия, да бъде отбелязано в колона „Забележки“. Старателното извършване на проверката от ДСП, ще гарантира достоверността и  коректността на представените в анализите на общините информация и данни.

В т. 10 „Изводи“ от Анализа, подробно са описани стъпките и е онагледен начина на извършване на съпоставка между наличните социални услуги и данните за максимален брой на потребителите в социалните услуги.

Изготвя се анализ на текущо състояние на действащите към момента социални услуги и при установяване на потребности от създаване/закриване на нови социални услуги, те се отразяват в т. 10 „Изводи“ и се извеждат препоръки, които са в основата на предложението на съответната община.

Да, това е правилния начин на изчисляване на прогнозния брой служители в ДСХ при капацитет 375 брой потребители. Следват се следните стъпки:

1. Социалната услуга ДСХ се декомпозира на: резидентна грижа за лица в надтрудоспособна възраст без увреждания – 375х100%=375 потребители и информиране и консултиране – 375х10%=38 потребители.
2. Броя на потребителите се умножава по коефициента за персонал посочен в НКСУ за конкретната услуга след декомпозирането и се получава броя на необходимия персонал за услугата след декомпозирането.

За резидентната грижа - 375х0,4=150 човека персонал; за информиране и консултиране - 38х0,1=4 човека персонал.

3. Същият се съпоставя с наличния персонал в съществуващата услуга, преди декомпозирането й (Приложение № 4) по брой щатове, длъжности и се преценя какъв да бъде прогнозния брой служители, с оглед оптималното функциониране на услугата.

Въпрос: При изготвянето на прогнозата за необходимия брой служители в точка 8.3 може ли да поясните дали за изчисляване на броя места по дейностите на социалните услуги първо се прилага схемата за трансформиране, а след това на база на изчислените брой места се прилагат съответните коефициенти за служители съгласно НКСУ?  Например ако имаме ДСХ с 375 места, съответно имат 37,5 места за информиране и консултиране и 375 места за резидентна грижа, т.е. в този случай би трябвало да изчислим прогноза за необходими 4 служителя в дейност информиране и консултиране и 150 служителя за резидентна грижа за възрастни хора в надтрудоспособна възраст без увреждания?

Отговор: Да, това е правилния начин на изчисляване на прогнозния брой служители в ДСХ при капацитет 375 брой потребители. Следват се следните стъпки:

1. Социалната услуга ДСХ се декомпозира на: резидентна грижа за лица в надтрудоспособна възраст без увреждания – 375х100%=375 потребители и информиране и консултиране – 375х10%=38 потребители.
2. Броя на потребителите се умножава по коефициента за персонал посочен в НКСУ за конкретната услуга след декомпозирането и се получава броя на необходимия персонал за услугата след декомпозирането.

За резидентната грижа - 375х0,4=150 човека персонал; за информиране и консултиране - 38х0,1=4 човека персонал.

3. Същият се съпоставя с наличния персонал в съществуващата услуга, преди декомпозирането й (Приложение № 4) по брой щатове, длъжности и се преценя какъв да бъде прогнозния брой служители, с оглед оптималното функциониране на услугата.

В тъмното поле към точка 7.1.2 от структурата на Анализа - цитат: „Характеристика на жилищните проблеми на населението (вкл. данни за семействата/хората без жилище). Характеристика на жилищната политика на общините, вкл. инициативи и проекти за изграждане на социални жилища. Общо състояние на жилищния фонд на територията на общината. Брой и разпределение на жилищата (по данни на НСИ). Обособени квартали на уязвими етнически малцинства със структурна бедност – разположение в населените места на общината, приблизителен брой жители, състояние на уличната инфраструктура и жилищните условия, електроснабдяване, ВиК, статут (в регулация или извън регулация, собственост на земята и пр.).“  е посочено какво следва да бъде описано по отношение жилищните условия. Няма проблем да бъдат описани и факти, които общината прецени, че ще дадат по-голяма яснота за жилищните условия в общината и ще бъдат полезни за целите на анализа.

В позиция 24 се посочват данни само за лицата в надтрудоспособна възраст без увреждания в невъзможност за самообслужване, живеещи в домашна среда.

В позиция 29 се посочват данни за лицата в надтрудоспособна възраст със и без увреждания в невъзможност за самообслужване, живеещи в домашна среда, т. е. тук се включват всички лица в невъзможност за самообслужване, живеещи в домашна среда, независимо дали имат или нямат установено с ЕР на ТЕЛК увреждане.

Отговорът на въпроса се съдържа в самия критерий „Общ брой на децата до 18-годишна възраст“, тоест до деня на навършване на 18 години. С навършване на 18- годишна възраст децата стават пълнолетни лица. В т. 7 следваме същата логика – до 7 години, тоест до деня на навършване на 7 години.

Въпрос: На територията на община ……… функционира услугата Център за настаняване от семеен тип за младежи с увреждания. Настанените младежи са на възраст от 18 г. до 35 г. Дванадесет от тях са с водеща диагноза в ЕР на ТЕЛК умствена изостаналост, а двама са с водеща диагноза физическо заболяване и с придружаваща умствена изостаналост. В Приложение № 6 схема за трансформация, услугата е упомената като резидентна грижа за деца/младежи с трайни увреждания. Същата обаче липсва в Приложение № 5, където са упоменати най-общо казано резидентната грижа за деца и за пълнолетни лица с увреждания. Как да извършим съпоставка при това положение в таблица № 3 на Приложение № 7? Следва ли в случая да предвидим услугата като резидентна грижа за пълнолетни лица с интелектуални затруднения?

Отговор: Предоставеното към Утвърдената структура на Анализа Приложение № 7 е пример, който е направен за улеснение на общините и същото не трябва да се попълва. От него общините нагледно могат да видят как се извършва декомпозирането на съществуващите социални услуги, максималния брой потребители и съответно как се извеждат изводите за потребностите.

В таблицата в работния лист „критерии“ на Приложение № 5 в съответния критерий се включва броят на потребителите на съществуващите социални услуги за резидентна грижа – специализирани институции и центрове за настаняване от семеен тип, като във вашия случай потребителите на Център за настаняване от семеен тип за младежи с увреждания ще отразите към ред №17 – двамата потребителя с водеща диагноза физическо заболяване и към ред №15 - дванадесет потребители с водеща диагноза в ЕР на ТЕЛК умствена изостаналост.

Относно въпроса дали услугата да се предвиди като резидентна грижа за пълнолетни лица с интелектуални затруднение, първо е необходимо да бъде извършен Анализа на потребностите от социални услуги. След декомпозиране на съществуващите социални услуги в общината, в това число и на услугата ЦНСТМУ, съобразно схемата за трансформиране в Приложение № 6, и след съпоставяне с получените в Приложение 5 максимален брой на потребителите на социалните услуги по чл. 12 и чл. 15 от Закона за социалните услуги, се извеждат изводи каква потребност от социални услуги има в общината. Ако излезе потребност от резидентна грижа за деца с трайни увреждания, тогава услугата се запазва. Ако излезе потребност от резидентна грижа за пълнолетни лица с интелектуални затруднения, то съществуващата услуга трябва да се закрие и в Предложението да бъде заложена създаване на нова социална услуга Резидентна грижа за пълнолетни лица с интелектуални затруднения.

В т. 3.1.1 и т. 3.1.2 от Анализа на потребностите на общината от социални услуги на общинско и областно ниво е посочено, че информация се подава само за социални услуги, които се финансират изцяло или частично от държавния бюджет или за социални услуги, които се финансират по проекти на оперативни програми.

На база на изготвения Анализ и при установяване на потребности от създаване на нови социални услуги по чл. 15 от ЗСУ в т. 10 „Изводи“ от Анализа се извеждат препоръки, които са в основата на предложението на съответната община за СУ. В разпоредбата на Глава Първа от Наредбата за планирането на социалните услуги подробно е указано как  да се осъществи планирането на общинско и областно /от чл. 5 до чл. 10 на наредбата/. В най-обобщен вид в Националната карта на социалните  услуги се включват всички действащи към момента социални услуги в общината с държавно финансиране; разкрити нови социални услуги по проекти и новосъздадени социални услуги по Плана за възстановяване и устойчивост, за които трябва да се осигури устойчивост като държавно делегирана дейност; както и за всички социални услуги, от които общината има потребност да бъдат създадени, съгласно изготвения анализ.

В т.3.1.2 от Анализа се описват социалните и интегрираните здравно-социални услуги, които функционират на територията на общината, финансирани по оперативни програми. Всяка година държавата поема ангажимент за осигуряване на финансиране на социалните услуги, които функционират по приключили проекти по оперативни програми, включително цитирания от Вас проект.

В допълнение Ви информираме, че има отворена процедура BG05SFPR002-2.003 - БЪДЕЩЕ ЗА ДЕЦАТА, с цел предоставяне на социални и интегрирани здравно-социални услуги, включително в домашна среда, както и други видове консултативна подкрепа с цел превенция на рисковете от изоставяне на детето, намаляване на негативните тенденции, свързани с детската бедност, както и подобряване качеството на живот в контекста на Европейската гаранция за детето (ЕГД), по която бихте могли да кандидатствате.

Въпрос: В общината функционира Център за социална рехабилитация и интеграция за деца, който е финансиран изцяло от бюджета на общината. Следва ли да включваме данни за Центъра в анализа, или се описват само услугите държавно делегирани дейности? Възможно ли е да предложим ЦСРИ за държавно финансиране, с цел да се осигури устойчивост на услугата. Тъй като навсякъде в отговорите срещнах информация, че само услугите финансирани по проект могат да се предложат за  държавно финансиране. Възможно ли е в предложението за необходимостта от разкриване на нови услуги да включим ЦСРИ, за да  може да се включи в Националната карта и да се разкрие като ДДД.

Отговор: Не е необходимо в Анализа на потребностите на общината от социални услуги на общинско и областно ниво да включвате информация за Центъра. Анализа на потребностите касае функциониращите социалните услуги на общинско и областно ниво, които се финансират изцяло или частично от държавния бюджет и за социални услуги, които се финансират по проекти на оперативни програми.

В т.10 „Изводи“ от Анализа, подробно са описани стъпките, както й е онагледен начинът на извършване на съпоставката между наличните социални услуги и данните за максимален брой на потребителите на социалните услуги, изведени от Приложение № 5. Изведените препоръки ще са основата на предложението на общината за СУ, които ще влязат в националната карта. В разпоредбата на Глава Първа от Наредбата за планирането на социалните услуги подробно е указано как  да се осъществи планирането на общинско и областно /от чл. 5 до чл. 10/. В най-обобщен вид в Националната карта на социалните  услуги се включват всички действащи към момента социални услуги в общината с държавно финансиране; разкрити социални услуги по проекти, за които трябва да се осигури устойчивост като държавно делегирана дейност; всички социални услуги, от които има необходимост общината, съгласно изготвения анализ и социални услуги по Плана за възстановяване и устойчивост.

Въпрос: В община функционира Център за социална рехабилитация и интеграция с целева група деца и възрастни, съгласно заповедта за разкриване на услугата, като делегирана от държавата дейност. В утвърдената структура на анализа и приложенията към него се дадени две възможности – Център за социална рехабилитация и интеграция за деца и младежи и Център за социална рехабилитация и интеграция за пълнолетни деца.

Как би следвало да попълним информацията за тази услуга? Правилно ли е да попълним и двете таблици, отнасяйки потребителите до 20 годишна възраст в таблицата за ЦСРИДМ а останалите в таблицата за ЦСРИПЛ?

Отговор: В т. 3.1.1. на Утвърдената структура на анализа за улеснение са дадени таблици за попълване, като е пояснено, че се попълват само тези за съществуващите социални услуги в общината, а останалите се изтриват. Това важи и за попълване на дейностите, които се извършват в услугата към момента на изготвяне на анализа. Във Вашия случай е нужно да попълните една таблица с наименование - Център за социална рехабилитация и интеграция, като в графа „целева група“ опишете всички целеви групи, ползващи центъра. Ненужните таблици се изтриват.

Предварителното картиране,  което се осъществи през 2021г. беше във връзка с Плана за възстановяване и устойчивост и следва друг ред за това.

Настоящият анализ и последващото планиране е в изпълнение на разпоредбата на Закона за социалните услуги и във връзка с Наредбата за планирането на социалните услуги. С указателно писмо на АСП с изх. №91-00-1091/01.12.2022г., подробно са описани отговорностите на всяка една от структурите, ангажирана с изготвянето на анализа, въз основа на разпоредбата на чл.40, ал.1 от глава 3 Национална карта на социалните услуги от Наредбата за планиране на социалните услуги. След изготвянето на анализите на потребностите от всички общини в съответната област, областният управител организира обсъждане и съгласуване между кметовете на общини в областта, с цел планиране от всяка община на потребностите й от социални и интегрирани здравно-социални услуги на областно ниво.

Всяка областна администрация извежда по своя преценка, по какъв начин и ред да изпълни своя ангажимент в този процес по планиране на социални и интегрирани здравно-социални услуги, като подпомогне взаимодействието и координацията между общините на територията на областта и териториалните звена на държавни органи.

Въпрос: Как трябва да бъде отразена тази информация в приложение № 4, във връзка с възникналия казус?

Всички услуги държавно делегирана дейност в общината са обединени в Комплекс за социални услуги. С решение на общински съвет КСУ е второстепенен разпоредител с бюджетни средства, с отделен Булстат, като директора има сключено споразумение с Кмета на общината на основание чл. 28, във връзка с чл. 29, ал. 3, т.2 от ЗСУ, а всички други служители имат сключени трудови договори с Директор КСУ. Комплекса има щатно разписание, в което всеки отдел си има отделен щат, но в него има и общи длъжности за КСУ.

Отговор: По повод отправеното запитване и запознаване с предоставената от Вас информация, е редно да се уточни на първо място разликата между разпоредбите на чл. 18 и тези на чл. 29 от Закона за социалните услуги (ЗСУ), а именно: в зависимост от начина на управление, социалните услуги могат да се предоставят самостоятелно или като комплекс от различни социални услуги, като организацията на предоставянето на социалните услуги може да е в зависимост от възрастта на потребителите, специфичните потребности на потребителите и начина на управление на услугата. В конкретния случай, става въпрос за организация на управлението на няколко услуги, за която кметът на община … е създал, на основание чл. 29 от ЗСУ, юридическо лице (ЮЛ), което с взето решение на Общинския съвет е второстепенен разпоредител с финансови средства и директорът, в качеството си на ЮЛ отговаря за предоставянето на социалните услуги, финансирани от държавния бюджет, на територията на общината. Предвид изложените обстоятелства от Ваша страна, може да се направи извода, че в ЮЛ, управляващо всички услуги, съществуват различни отдели, като всеки един представлява всъщност и различна услуга, която респективно има отделно щатно разписание.

Вземайки предвид изложеното дотук, по отношение  попълването на Приложение № 4 от Анализа на потребностите на социалните услуги, е целесъобразно да подадете информацията за персонала, попълнена поотделно за всеки вид социална услуга, която е част от ЮЛ, т. нар. от Вас Комплекс за социални услуги, като изрично под таблицата (ред 80 – ред 100) изпишете конкретна информация, че визираните услуги са част от ЮЛ и съответно имат един директор, както и да отбележите акуратно с цифрово изражение щата, на който е назначен всеки един служител (1 – за цял щат, 0,5 за половин щат и т.н.), като отново опишете спецификите под таблицата, в посоченото за това поле.

Въпрос: За изготвянето на анализа на потребностите от социални услуги в общината, може да се използват данни за броя на населението от всички официални източници в обхвата на чл. 3, ал. 2 от т. 1-3 от Наредбата за планиране на социалните услуги. Има значително разминаване в броя на населението по информация от служба ГРАО в общинска администрация и данните от Националния статистически институт (НСИ). НСИ предоставя както данни за населението от последното преброяване, така и за броя на населението в края на 2021г. В случая на нашата община разликата между най-благоприятния вариант и най-ниската стойност е от 5 425 лица, което съществено влияе на определянето на максималните капацитети на услугите.

От друга страна, кои ще са данните, по които ще се търси съответствие от останалите институции, участващи в процеса на планирането на социалните услуги.

Отговор: В случай, че при обработка на данните се установи, че информацията от два или повече официални източника се разминава, се взема по-благоприятния вариант, като в анализа общината задължително посочва избрания от нея официален източник на информация и данни в т. 1.2 Методи и източници на анализа.   

Същият подход се прилага и по отношение на останалите критерии в приложение № 5 Данни за общината по критериите за определяне в Националната карта на социалните услуги на максималния брой на потребителите на всички социални услуги, за които се осигурява изцяло или частично финансиране от държавния бюджет.

Въпрос: Във връзка с планирането на социалните услуги от общините и нормативната уредба в тая сфера, моля да ни дадете допълнителни насоки, към коя институция следва да се обърнем с цел справедливо и точно събиране на данни за изготвяне на приложение 5 / критерии за определяне в НКСУ на максималният брой потребители на всички социални услуги, за които се осигурява финансиране от ДБ/, като се има предвид , че наличните данни в Дирекциите „Социално подпомагане“ са непълни и не обхващат всички налични потребители с издаден документ за трайна/частична нетрудоспособност, на ниво община. А Регионалните здравни инспекции нямат данни на ниво община.

Отговор: За изготвянето на анализа на потребностите от социални услуги в общината може да се използват данни за броя на населението от всички официални източници в обхвата на чл. 3, ал. 2 от т. 1-3 от Наредбата за планиране на социалните услуги. В случай че при обработка на данни се установи, че информацията от два или повече официални източника се разминава, се взема по-благоприятния вариант като критерии за определяне на социалните услуги и максималният брой потребители в Националната карта на социалните услуги.

В т. 1.2 Методи и източници на анализа общината задължително посочва избрания от нея официален източник на информация и данни, като тук следва да отбележите, че данните, с които разполага РЗИ са само на областно ниво.

Наличните данни, предоставени от ДСП са непълни, тъй като обхващат само случаите, регистрирани в дирекцията. Въпреки това, тези данни след въвеждане по зададените критерии в Приложение 5, макар и непълни, ще дадат представа за необходимия максимален брой потребители за всяка социална услуга по чл. 15 от ЗСУ. 

Следва да се има предвид, че максималният брой на потребителите на всички социални услуги, за които се осигурява изцяло или частично финансиране от държавния бюджет, определен в първата Национална карта на социалните услуги, не може да бъде по-малък от достигнатия брой на потребители на тези социални услуги, делегирани от държавата дейности към 31 декември на годината, предхождаща годината на приемането на картата.

Структура на предложението е изготвена от експертите в АСП. След преминаване на процедурата по утвърждаване, ще бъде предоставена на общините.

В Указателно писмо №91-00-1091/01.12.2022 г. за улесняване процесите за планиране е посочено, че след изготвянето на анализите на потребностите от всички общини в съответната област, областният управител организира обсъждане и съгласуване между кметовете на общини в областта, по отношение потребността на всяка община от социални и интегрирани здравно-социални услуги на областно ниво за потребители от цялата област. Няма определена структура или формат на споразумение между общините за разкриване на услугите на областно ниво, но е препоръчително е да се води протокол или друг еквивалентен документ от действията по обсъждане и съгласуване, в които се отразяват всички предложения и взети решения.

На областно ниво за удовлетворяване на потребностите на населението от цялата област се планират специализираните социални услуги:

1. резидентна грижа за деца без увреждания;
2. резидентна грижа за деца с трайни увреждания;
3. резидентна грижа за пълнолетни лица с трайни увреждания (с психични разстройства, с интелектуални затруднения, с физически увреждания, с деменция и със сетивни увреждания);
4. резидентна грижа за лица в надтрудоспособна възраст без увреждания.

За повече яснота ви предлагаме примерен вариант за обсъждане и съгласуване при планиране на специализирана социална услуга - резидентна грижа за пълнолетни лица с психични разстройства на областно ниво удовлетворяване на потребностите на населението от цялата област.

Условно до приемем, че област А, обхваща 5 броя общини – B, C, Z, X и Y.

От анализа на всяка община на база приложените критерии по чл.22 от Наредбата за планирането на социалните услуги се извеждат потребности от резидентна грижа за лица с психични разстройства, както следва:

• За община B - 4 бр. лица с психични разстройства
• За община C - 5 бр. лица с психични разстройства
• За община Z - 1 бр. лица с психични разстройства
• За община X - 2 бр. лица с психични разстройства
• За община Y - 1 бр. лица с психични разстройства

Или общо за областта 13 бр. (4+5+1+2+1 =13) лица с психични разстройства имат потребност от резидентна грижа.

От така изведените потребности следва да се планира една социална услуга резидентна грижа за пълнолетни лица с психични разстройства на областно ниво за удовлетворяване на потребностите на населението от цялата област с капацитет 13 места. Планирането на тази услуга се случва на организираното от областният управител обсъждане между кметовете на общините B, C, Z, X и Y в областта. При обсъждането между общините ще стане ясно в коя община може да се създаде услугата, съобразно нейните възможности (материална база, осигуряване на персонал и др. фактори). При консенсус между общините се подписва споразумението или друг еквивалентен документ. Общината, поела ангажимент да създаде социалната услуга, включва същата в предложението си за планиране на социалните услуги в общината. Аналогично се подхожда при планиране и на другите необходими специализирани социални услуги на областно ниво за удовлетворяване на потребностите на населението от цялата област.

Отговорът на Вашия въпрос е посочен подробно в Глава Първа от Наредбата за планирането на социалните услуги /от чл. 5 до чл. 10/

В най-обобщен вид в Националната карта на социалните услуги се включват всички действащи към момента социални услуги в общината; услуги, разкрити социални услуги по проекти, за които трябва да се осигури устойчивост като държавно делегирана дейност; всички социални услуги, от които има необходимост общината, съгласно изготвения анализ и социални услуги по Плана за възстановяване и устойчивост.

В т. 10 се вписва общия брой деца с трайни увреждания, които се отглеждат в домашна среда/както от биологичното семейство, така също и децата с трайни увреждания отглеждани в семейството на близки и роднини или в приемни семейства, което може да доведе до разлика в броя деца с увреждания посочен в т. 25, където се отчита само броя на децата с трайни увреждания отглеждани в биологичното семейство. В случая броят на децата по т.10 и т. 25 може да бъде равен или общият брой на децата по т. 10 може да бъде по – голяма.

Социалната услуга „Асистентска подкрепа“ е нова услуга, която е регламентирана в т. 10 на чл.15 от ЗСУ , поради което същата няма да се декомпозира по предложената схема на трансформиране по представените фиксираните проценти и съответно липсват изчисления за нея в „Приложение №5“. Съществуващият брой на субсидираните потребители към момента в общините е определен съгласно критериите, посочени в чл.35 от Наредбата за планиране на социалните услуги. Тъй като общините изцяло управляват услугата, то е възможно в хода на анализа да се направят изводи за допълнителни потребности или незаети места, съответно потребност да се намали/увеличи броят на местата за тази услуга или друго  предвид спецификите на конкретната община. Изводите могат да бъдат направени след обследване на брой чакащи за социалната услуга, какъв е броят на потребителите с доказана необходимост от целодневно обслужване, брой потребители с трайни увреждания с определена чужда помощ, брой потребители в надтрудоспособна възраст в невъзможност за самообслужване, които нямат определена по съответния ред степен на намалена работоспособност, живеещи в отдалечени населени места с ограничен достъп до общинския център и т.н.

Както е посочено в Указанията за улесняване процесите за планиране, изпратени с на 01.12.2022 г. под № 91-00-1091, след изготвянето на анализите на потребностите от всички общини в съответната област, областният управител организира обсъждане и съгласуване между кметовете на общини в областта, по отношение потребността на всяка община от социални и интегрирани здравно-социални услуги на областно ниво за потребители от цялата област. Няма определена структура или формат на споразумение между общините за разкриване на услугите на областно ниво, но е препоръчително е да се води протокол или друг еквивалентен документ от действията по обсъждане и съгласуване, в които се отразяват всички предложения и взети решения. Припомняме, че на областно ниво за удовлетворяване на потребностите на населението от цялата област се планират специализираните социални услуги:

1. резидентна грижа за деца без увреждания;
2. резидентна грижа за деца с трайни увреждания;
3. резидентна грижа за пълнолетни лица с трайни увреждания (с психични разстройства, с интелектуални затруднения, с физически увреждания, с деменция и със сетивни увреждания);
4. резидентна грижа за лица в надтрудоспособна възраст без увреждания.

Съгласно чл. 33.ал.3 от Закона за социалните услуги (ЗСУ), общините, в които се създават социални услуги на областно ниво за удовлетворяване на потребностите на населението от цялата област, се определят въз основа на споразумение между всички общини в съответната област при спазване на критериите, определени в Наредбата за планирането на социалните услуги.

Въпрос: Предходните и заключителни разпоредби на НКСУ дават насоки за сега съществуващите СУ в какви СУ по чл. 15 от ЗСУ могат да се трансформират.  В параграф 3 от НКСУ са визирани стандартите за качество, които се прилагат за ДСХ –  информиране и консултиране и резидентна грижа.

В същата наредба  стандарт 14 : Програми и дейности,  са заложени отговорности на СУ :  „Специализираната социална услуга РГВХ създава условия и реализира програми за организиране на дейности и занимания по интереси в ежедневието на потребителите според индивидуалните им възможности и заявени интереси. Потребителите се включват в разнообразни дейности, които благоприятстват тяхното физическо и психично здраве, поддържат тяхната автономност и създават възможности за социално включване.“

Част от заложените  индикатори:

160)Програма за дейности;

164) включване във форма на образование и учене през целия живот;

165) Поне една от седмичните дейности е в общността;

167) Дейности за поддържане на умения за независимост;

169) възстановителни програми, се предоставя подкрепа за възстановяване на умения;

170) насърчаване и подкрепа на потребителите в развитието на умения за независимост;

насочват не само към информиране и консултиране , но и към други социални услуги – терапия и рехабилитация, дейности за придобиване на умения, застъпничество и посредничество.

В този случай не съществува ли пропуск в описанието на извършваните дейности, съотносими към услугите по чл. 15 от ЗСУ и как да бъдат описани в таблицата за съществуващите социални  и интегрирани здравно-социални услуги на територията на общината.

Въпросът може да бъде зададен и за  ЦНСТСХ. 

Отговор на въпрос: В задълженията на АСП не влиза обсъждането на пропуски в нормативната уредба.

Както многократно Ви беше указано, в това число и в Утвърдената структура на Анализа, съществуващите социални услуги на територията на общината се декомпозират на дейностите на чл. 15 от Закона за социалните услуги (ЗСУ), при съобразяване с Наредбата за качеството на социалните услуги (Наредбата).

Съгласно § 3, ал. 1 от Наредбата, до реформирането на домовете за стари хора за предоставяните в тях услуги се прилагат стандартите за качество за следните социални услуги по чл. 15 от ЗСУ:

1. резидентна грижа (за лица в надтрудоспособна възраст);
2. информиране и консултиране (като специализирана услуга).

Цитираните в стандарт 14 на приложение № 13 към чл. 11, ал. 1 от Наредбата програми и дейности не се отнасят към услугите по чл. 15 от ЗСУ. Това са Програми за организиране на дейности и занимания по интереси в ежедневието на потребителите в самата услуга, според индивидуалните им възможности и заявени интереси. Това са ежедневни занимания - развлекателни и стимулиращи за потребителите, като балансира индивидуалния подход с участие в групова дейност.

Въпрос : В ДСП „Х“ постъпи искане от община „Х“ за предоставяне на данни във връзка с разработване на Анализа. Част от информацията, която желаят да се предостави е следната:

-общ брой на пълнолетни лица с трайни увреждания над 18-годишна възраст по степен на увреждане – до 70 %, от 70 до 90 %, над 90 % с чужда помощ;

- общ брой на деца с трайни увреждания до 18-годишна възраст, както и по степен на увреждане;

- общ брой на пълнолетни лица с трайни увреждания в над трудоспособна възраст – над 64 години, както и по степен на увреждане.

Следва ли да се предостави такава информация на общините и към коя дата да бъдат данните, необходими при разработването на Анализа?

Отговор: ДСП следва да предостави на общината по официален ред исканата информация за целите на анализа на потребностите от социални услуги и планирането на социалните услуги.

Данните следва да са актуалните към момента на изготвяне на информацията. Важно е да добавите текст към представената информация, че това са статистически данни за брой лица, които са регистрирани в АСП и не може да се гарантира тяхната коректност по отношение на реални показатели за общината.

Въпрос 1: В община „Х“ функционира „Дневен център за деца и младежи с увреждания“ (ДЦДМУ) . Към настоящия момент центърът предоставя социална услуга, както на деца, така и на младежи. С оглед привеждането на социалната услуга в съответствие с Наредбата за качество на социалните услуги и стандартите и критериите за качество (до юни 2023 г.), а именно, че услугата следва да се предоставя само за деца или само за пълнолетни лица, ни интересува, как следва да попълним таблица №6 , тъй като услугата  все още не е трансформира в такава само за деца с трайни увреждания или за пълнолетни лица с трайни увреждания?

Въпрос 2: В община „Х“ функционира „Център за настаняване от семеен тип за деца и младежи с увреждания“ (ЦНСТДМУ) - 1 и 2. Моля, за разяснение как следва да попълним в този случай таблица №6 (схема за трансформиране), тъй като по Наредбата за качество на социалните услуги и прилежащите към нея стандарти и критерии за качество, социалната услуга, следва да се предоставя само за деца или само за младежи с трайни увреждания, а към момента се предоставя за деца и младежи. Все още не е трансформирана и приведена в съответствие със стандартите, тъй като срокът по Наредба е до юни 2023 г.

Въпрос 3: Предстои трансформиране на ЦНСТДМУ - 1 и 2, както и на ДЦДМУ. Следва ли да се отрази в Анализа? Следва ли да се посочи в какви социални услуги ще се трансформират, напр: ЦНСТДМУ - 1 в ЦНСТМУ - 1.

Отговор на въпроси 1, 2 и 3: Съществуващите към момента социални услуги на територията на общината се декомпозират на дейностите по чл. 15 от ЗСУ, при съобразяване с Наредбата за качеството на социалните услуги, по схемата на трансформиране, предоставена Ви в Приложение № 6. В същата са представени фиксираните проценти, по които е необходимо да се изчислят броя места за всяка услуга по чл. 15 от ЗСУ, спрямо настоящия брой места в съществуващата към момента социална услуга (с наименование по отменените чл. 36, ал. 2 и 3, т. 3 и чл. 41а от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане). След извършване на посочените изчисления, полученият брой места се сравнява със стойностите за максимален брой потребители, които са автоматично генерирани в шийт Карта на Приложение № 5.

При изведена потребност от промяна на профила, вида и целевата група на дадена социална услуга, следствие на анализа по зададените в Наредбата за планирането на социалните услуги критерии за определяне на социалните услуги и максималния брой потребители в Националната карта на социалните услуги, е необходимо те да бъдат описани в предложението на общината за социалните услуги, които ще влязат в Картата.

Въпрос: Въпреки че получихме и се запознахме с изпратената вас информация с въпроси и отговори във връзка с изготвяне на анализа, при нас продължават да постъпват запитвания. Така например, бихме искали да поясните допълнително по отношение на точка 5.1 от примерната структура на анализа. Оформят се две мнения.

1. В нашата област на този етап няма действащи интегрирани здравно-социални услуги. В точка 5.1. следва да се отразят само лица (лица/деца) от други общини, които ползват социални услуги в дадена община. За тези потребители няма необходимост от смяна на настоящия адрес във връзка с ползването на услугите. Например,  дете от община Неделино е ползвател на ДЦДМУ в гр. Златоград, община Златоград. В община Неделино няма такава услуга.
2. В точка 5.1. следва да се отразят всички социални услуги (без домовете)  и броя на потребителите в тях, които са от други общини. Тук влизат случаи на потребители, сходни на гореописания, а също така потребители от социални услуги от резидентен тип, за които са предприети действия при настаняването  и вече са с настоящият адрес на територията на общината, където е ситуирана услугата.

 Считам, че информацията в т. 5.1 е от значение за планирането на услуги на областно ниво. Поради това, както и да не се налага да се преработват данните, моля за методическа помощ!

Отговор: С оглед коректното попълване на данните, е необходимо да се придържате към изразеното от Ваша страна второ мнение.

Няма конкретно изискване за това. По преценка на общината, ако счита това за важно, може да го опише в т. 8 от Анализа.

Служителите на граждански договори не се включват в данните по Приложение 4. В Приложение 4 се включват само брой служители, определени в щатното разписание, съгласно Наредбата за качеството на социалните услуги. Информацията относно служителите на граждански договори се описва в т. 8 от Анализа.

Описват се само социалните услуги, делегирани от държавата дейности. Наименованието на целевата група е съобразно наименованието на социалната услуга.

Съгласно § 10 от ПЗР на ППЗСУ, извън случаите по § 9, в срока по § 44, ал. 2 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за социалните услуги - (До 1 януари на годината, следваща приемането на Националната карта на социалните услуги) за социалните услуги по отменените чл. 36, ал. 2 и 3 и чл. 41а от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане, които са определени като държавно делегирани дейности в решението по § 31, ал. 2, т. 3, буква "а" от преходните и заключителните разпоредби на Закона за социалните услуги, се прилагат дефинициите в отменените т. 17, 18, 19, 21, 21а, 21б, 22, 23, 25, 26, 27, 29, 30, 31, 32, 33, 35 и 44 от § 1 на допълнителните разпоредби на Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане.

Предвид това, наименованието на целевата група следва да е съобразено с посочените по-горе отменени дефиниции от ППЗСП.

По смисъла на Закона за социалните услуги (ЗСУ): "Бездомни лица" са лицата, които не притежават собствен или съсобствен жилищен имот на територията на цялата страна и са останали без подслон поради инцидентно възникнали обстоятелства, както и лица, избрали бездомността като начин на живот (§ 1, т. 31 от Допълнителната разпоредба на ЗСУ).

Не е необходимо. Анализа на потребностите касае социалните услуги на общинско и областно ниво, които се финансират изцяло или частично от държавния бюджет.

Всяка година държавата поема ангажимент за осигуряване на финансиране на социалните услуги, които функционират по приключили проекти по оперативни програми.

Финансиране на социални услуги, които не функционират по приключили проекти по оперативни програми, не се допуска, поради което няма необходимост от събиране на данни от доставчици на социални услуги, които не се финансират по проекти оперативните програми.

Тази информация ще бъде включена в утвърдена от изпълнителния директор на АСП структура на Предложение, съгласно чл. 41, ал. 3 от  Наредбата за планирането на социалните услуги, която ще ви бъде изпратена.

Пример към въпроса: Трябва ли данните да се представят по следния модел?:

Събирането на данни от социалните услуги за броя обхванати потребители по дейности, съгласно чл. 15 от ЗСУ по представения модел, не е необходимо за целите на Анализа.

В Таблицата в т. 3.1.1. от Анализа Колона „Извършвани дейности, съотнесени към услугите по чл. 15 от ЗСУ“ се посочват дейностите, които се извършват в социалната услуга към момента на събиране на данните и извършването на анализа, като дейностите, които не се извършват в услуга се изтриват. Пример: В Център за обществена подкрепа (ЦОП) към момента на изследването се извършват дейностите: информиране и консултиране; застъпничество и посредничество; терапия и обучение за придобиване на умения. В същия ЦОП не се извършват дейности, които се осъществяват в уязвими общности или групи, насочени към превенция и защита, както и към стимулиране на общностното развитие, както и не разполага със звено за спешен прием. В този случай в колоната ще се заличат/изтрият точките 2. общностна работа и 6. осигуряване на подслон за деца - жертви на домашно насилие, и за деца - жертви на трафик (само за центрове за обществена подкрепа със звено за спешен прием).

Посочва се средногодишната заетост за 2022 г. в брой.

Столична община изготвя Анализа на потребностите на общинско ниво и подава данните за ползвателите на социалните услуги, въпрос на организация е как ще се предоставят тези данни.

Данните по т. 5 на Анализа следва да се посочат към момента на изготвяне на анализа, напр. 31.12.2022 г., защото това са актуалните данни. Данните за определени периоди не са актуални, защото в тези случаи може да има движение на потребителите (едни прекратяват ползването на услугата, други започват да я ползват).

Към момента на изготвяне на анализа.

Този потребител се посочва и като ползвател на услугата в т. 3.1.1. и като потребител от друга община, ползващ социални услуги в т. 5 от Анализа.   

Посочва се адреса в общината, от която идват потребителите, независимо дали същият е постоянен или настоящ.

Към момента на изготвяне на анализа.

Информацията, която се представя, следва да е актуална към момента на изготвяне на Анализа, като няма пречка данните да са към 31.12.2022 г. Може да се опише, че през годината адреса на услугата е бил променен, но данните трябва да са актуални към момента на изготвяне на Анализа.

Информацията по т. 4 от Анализа и Приложение 1 се предоставят от ДСП към момента на изготвяне на анализа, като няма пречка данните да са към    31.12.2022 г. През м. януари 2023 г. ДСП ще има актуални данни по тази точка.

Въпрос : Данните които следва да съберем от социалните услуги също се изисква да бъдат събрани към дата 31.12.2021 г. (с изключение на чакащите). Същевременно в таблиците по т. 3.1.1 на утвърдената препоръчителна структура на Анализа се изисква средногодишна заетост за 2022 г. Информация относно броя на лицата, от други общини които ползват социални услуги на територията на нашата община и за текущото състояние на работещите в социалните услуги в това число и Приложение № 4 – таблица персонал, ще е некоректно да подадем към 31.12.2021 г. Това и няма да е текущо състояние на работещите. На база на стари данни е некоректно и да направим прогноза за необходимите служители за извършване на дейността по предоставяне на социални услуги. Предвид гореописаното, моля за отговор дали е възможно да се ползват данни към настоящият момент в тези случаи.

Отговор : Данните по т. 2 – Показатели в общината по критериите и т. 6  - Информация за демографско развитие от Анализа, както и данните в Приложение 5 – Критерии от различни официални източници, следва да бъдат към една и съща дата - 31.12.2021 година.  Към момента на изготвяне на Анализа се ползват следните данни:

1. данните по т. 3.1.1. на утвърдената препоръчителна структура на Анализа, колона „средногодишна заетост“;
2. данни по т. 4 от Анализа – Брой на желаещите да ползват социални услуги (Информацията е от списъците на чакащите по първо желание за съответната социална услуга и се предоставя от дирекциите „Социално подпомагане“. Посочва се общ брой на желаещите да ползват социалните услуги по видове услуги и групи потребители към момента на искането от общината);
3. данни по т. 5 от Анализа – Брой на лицата от други общини, които ползват социални и интегрирани здравно-социални услуги. (Информацията е от регистрите на потребителите, воден във всяка услуга и се изписва по видове социални услуги към момента на извършването на анализа);
4. Данни по т. 8.1. от Анализа и в Приложение 4 – Персонал. (подава се информация за текущото състояние на служителите, осъществяващи дейности по предоставяне на социални услуги, т.е. към момента на извършване на анализа);
5. Данните в анализа към Приложение 1– Желаещи, Приложение 2– Образование и Приложение 3– Здравеопазване също са към момента на извършването на анализа.

Въпрос : Като по благоприятни данни за нас са данните на Главна дирекция „Гражданска администрация и административно обслужване“ към Министерство на регионалното развитие и благоустройството. В случая те са реални. Според мен би следвало да се вземат предвид данни по настоящ адрес, тъй като социалните услуги се ползват по настоящ адрес. Но към 31.12.2021 г. както се изисква от нас тези данни не могат да бъдат разбити по възрастови групи население. Това може да се направи към настоящият момент. В архив към тази дата фигурират данни само за общ брой население.

Отговор : Отговорът на този въпрос се съдържа в предоставените Ви указания към утвърдената структура на Анализа (т. II. Етап I, т. 1. Обща информация) и предоставените Ви отговори на поставени въпроси от 09.12.-16.12.2022 г. – Показателите в общината по критериите за всички услуги, посочени в глава втора от Наредбата, се отчитат по настоящ адрес. Относно ползването на данни за критериите за разработваните от общините анализи на потребностите и предложенията, следва да се използват официални източници на информация:

• Националният статистически институт;
• органи, които по силата на закон имат право да събират и администрират съответните данни;
• проведени от общините специално за целите на планирането на социалните услуги изчерпателни или представителни изследвания и проучвания.

В случай, че при обработка на данни се установи, че информацията от два или повече официални източника се разминава, се взема по-благоприятния вариант. В анализа общината задължително посочва избрания от нея официален източник на информация и данни. Няма пречка специално за целите на планирането на социалните услуги, общината да ползва данни от проведени от нея изчерпателни или представителни изследвания и проучвания, като в тези случаи, се прави описание и същите може да се добавят като приложения към анализа или да се посочи линк към тях.

В таблицата към т. 2 от Анализа, освен броят на потребителите на съществуващите домове за пълнолетни лица с умствена изостаналост, домове за пълнолетни лица с психични разстройства, домове за пълнолетни лица с физически увреждания, домове за пълнолетни лица със сетивни нарушения и домове за пълнолетни лица с деменция, се включва и броят на потребителите настанени във всички видове социални услуги в общността от резидентен тип (Центрове за настаняване от семеен тип, Защитени жилища, Преходни и Наблюдавани жилища, Приюти),  които са с настоящ адрес на територията на общината, като данните се попълват в съответния критерии.

Имайте предвид, че в т. 5 от Анализа се посочва броя на лицата от други общини, които ползват социалните и интегрираните здравно-социални услуги, функциониращи на територията на общината. Информацията е от регистрите на потребителите, воден във всяка услуга.

Съгласно налична информация и направена справка от Регистъра на специализираните социални услуги, поддържан от Агенцията за социално подпомагане, е установено, че при капацитет от 40 места средномесечната заетост на ДСХ „Ела“, гр. … за последните три месеца - м. 09, 10 и 11. 2022 г. е 20 потребители, от където следва, че към момента няма основание за увеличаване на броя на потребителите. Промяна на броя на потребителите на съществуваща социална услуга е възможно при констатирана и изведена потребност, след направените анализи от съответната община по зададените критерии за определяне на максималния брой потребители в Националната карта на социалните услуги.

Във връзка с процеса на планиране, съгласно Закона за социалните услуги и Наредбата за планиране на социалните услуги, Ви информирам, че единственият вид дом, който следва да бъде описан в анализа на общините, относно потребностите от социални услуги е „Дом за стари хора“ (ДСХ), тъй като ДСХ ще бъдат включени в Националната карта за социални услуги, като част от резидентната грижа за възрастни хора в надтрудоспособна възраст (§35, ал. 1 от ПЗР на ЗСУ). Всички съпътстващи промени, свързани с реформирането на ДСХ, следва да  бъдат описани в предложението по чл. 41 от Наредбата за планиране на социалните услуги, изготвено от община … в резултат на анализа (Утвърдената от ИД на АСП препоръчителна структура на предложението ще бъде предоставена на по-късен етап). Създадените социални услуги за резидентна грижа за възрастни в надтрудоспособна възраст ще бъдат реализирани, съгласно Плана за възстановяване и устойчивост, по който предвидените средства са на база съществуващите потребители в социалната услуга ДСХ към момента.

Определянето на двама представители на областните администрации, които ще бъдат пряко ангажирани с процеса на планиране няма задължителен характер. Броят им е посочен във връзка с ангажиментите на областните администрации, определени с Наредбата за планиране на социалните услуги е с цел подкрепа,  взаимозаменяемост и постигане на по-голяма оперативност. По своя преценка областният управител може да определи един или повече от двама представители на областните администрации, които ще са пряко ангажирани с процеса.

Съгл. чл. 38, ал. 2 от Наредба за планирането на социалните услуги,  изпълнителният директор на Агенцията за социално подпомагане (АСП) е утвърдил препоръчителна структура на анализа на потребностите.

Не се препоръчва изтриването на термина „интегрирани здравно-социални услуги“. В т. 3. 2 на Анализ на потребностите за община … може да посочите, че нямате такива и не попълвате нищо.

В случай, че на територията на общината функционират интегрирани здравно-социални услуги, изградени по проекти, финансирани от оперативни програми, е необходимо да ги посочите, т. к. за тях е предвидена устойчивост чрез държавния бюджет.

В контекста на посочения отговор е важно да се има предвид, че всички общини на територията на страната, в т. ч. и тези в които няма или има създадена само една социална услуга „Асистентска подкрепа“, следва да изготвят Анализ на потребностите на общината от социални услуги на общинско и областно ниво, които се финансират изцяло или частично от държавния бюджет и Предложение за планирането в общината на социалните услуги на общинско и областно ниво, които се финансират изцяло или частично от държавния бюджет.

С чл. 3, ал. 2 на Наредбата за планирането на социалните услуги е определено, че за критериите за разработваните от общините анализи на потребностите и предложенията, следва да се използват официални източници на информация, като в т. 3 е посочено „проведени от общините специално за целите на планирането на социалните услуги изчерпателни или представителни изследвания и проучвания“. В тази връзка, няма пречка специално за целите на планирането на социалните услуги, общината да ползва данни от проведени от нея изчерпателни или представителни изследвания и проучвания, като в тези случаи, се прави описание и същите може да се добавят като приложения към анализа или да се посочи линк към тях. Може да се посочат кои организации са представили и кои са отказали да предоставят на общината съответната информация за целите на анализа на потребностите от социални услуги и планирането на социалните услуги.

Да възможно е. За представянето на изискуемите данни и информация по различните точки и приложения в Анализа, общината може да ползва различни видове източници на данни, съгласно чл. 3, ал. 2 от т. 1-3 от Наредбата, които задължително следва да посочи, както сме посочили и в отговора на въпрос 5. Данните от различни официални източници, следва да бъдат към една и съща дата     31.12.2021 г.

С чл. 3, ал. 2 на Наредбата за планирането на социалните услуги е определено, че за критериите за разработваните от общините анализи на потребностите и предложенията, следва да се използват официални източници на информация:

1. Националният статистически институт;
2. органи, които по силата на закон имат право да събират и администрират съответните данни;
3. проведени от общините специално за целите на планирането на социалните услуги изчерпателни или представителни изследвания и проучвания.

Визираните във въпроса източници на информация са в обхвата на чл. 3, ал. 2 от т.1-3 от Наредбата и няма пречка да бъдат ползвани. В случай, че при обработка на данни се установи, че информацията от два или повече официални източника се разминава, се взема по-благоприятния вариант. В анализа общината задължително посочва избрания от нея официален източник на информация и данни.

2022 г. стартира изготвянето на Националната карта на социалните услуги (Картата) и затова настоящата година не е включена. Предходните 5 г. са от 2017 г. до 2021 г.

Информацията по т. 4 от Анализа се предоставя от ДСП към момента на изготвяне на анализа.

Данните от различни официални източници, следва да бъдат към една и съща дата 31.12.2021 г. Изключение са данните по т. 4 от Анализа, касаещи брой лица, чакащи/желаещи да ползват социални услуги, които се предоставят от ДСП.

Данните от различни официални източници, следва да бъдат към една и съща дата 31.12.2021 г. Изключение са данните по т. 4 от Анализа, касаещи брой лица, чакащи/желаещи да ползват социални услуги, които се предоставят от ДСП.