logobgr
Всички
23.07.2015г.

Сред прекратяване на приемната грижа повечето деца остават под закрила в семейна среда

Анализ на Агенцията за социално подпомагане (АСП) проследява процеса след прекратяване на настаняването на деца в приемни семейства в периода от 2013 г. до първото шестмесечие на 2015 г. Открояващата се позитивна тенденция е, че много повече са случаите, при които и след прекратяване на мярката „приемна грижа" и предприемане на нова мярка за закрила децата остават в семейна среда. През 2013 г. 501 деца остават в семейна среда след престой в приемни семейства, при 46 извън семейна среда (социална услуга в общността от резидентен тип или специализирана институция). През 2014 г. съотношението е  78 към 721, до юни 2015 г. 42 към 393 - все в полза на предоставена последваща грижа в семейна среда: връщане в биологичните им семейства, национални и международни осиновявания, настаняване при близки и роднини.

През 2013 г. конкретната работа на социалните работници от отделите „Закрила на детето" с биологичното семейство е довела до успешна реинтеграция на 169 деца от приемни семейства, за 2014 г. те са 213, а за първото шестмесечие на 2015 г. - 106 деца. След пребиваване в приемно семейство като прекратена мярка за закрила общо осиновените деца са за 2013 г. - 400, за 2014 г. - 591, към 30 юни 2015 г. - 326.

Към края на 2013 г. децата, настанени в приемни семейства, са 1938, в края на 2014 г. - 2268, за първото шестмесечие на 2015 г. - 2142 деца. Общият брой на прекратените настанявания за 2013 г. е 688, за 2014 г - 964 , до юни 2015 г. - 518.

Налице е ясна тенденция за увеличение на децата под приемна грижа изобщо, както и особено на децата с увреждания - в края на 2013 г. те са 79, към края на първото шестмесечие на 2015 г. - 139 или с  59% повече. Експертите обясняват тенденцията с динамичното развитие на социалната услуга „приемна грижа", благодарение и на успешната реализация на проекта „И аз имам семейство" по Оперативната програма „Развитие на човешките ресурси", целенасочения подбор на кандидатите за приемни родители,  разширяване на мрежата от съпътстващи услуги в подкрепа на приемното семейство, както и промяна на обществените нагласи към децата в риск.

Най-голям брой пребиваващи деца в приемни семейства има в областите Шумен, Монтана, Плевен, Варна, Велико Търново и Габрово. С най-ниски  показателите са областите Бургас, Кърджали, Силистра, София и Ямбол.

Заключението на анализаторите на АСП е, че приемната грижа дава възможност не само да се осигури сигурна среда за децата в риск, но и възможност да се преодолеят кризисни ситуации в биологичното семейство за успешна реинтеграция. Откроените тенденции дават основание да се подчертае значимостта на приемната грижа като алтернатива на институционалната грижа и инструмент за по-пълноценно развитие на децата.

 

Всички