Най-често задавани въпроси

Редът и условията за предоставяне на социални и семейни помощи са регламентирани със Закона за социално подпомагане (ЗСП), Правилника за неговото прилагане (ППЗСП), Наредба № РД07 5 от 16.05.2008 г., Закона за семейни помощи за деца (ЗСПД) и Правилника за неговото прилагане (ППЗСПД). В цитираните нормативни актове са регламентирани различни срокове за издаване на административен акт.

Заповед за отпускане/отказ за отпускане на социални помощи, в т.ч. целева помощ за отопление се издава в срок от 27 дни, считано от датата на подаване на заявлението-декларация, след извършване на социална анкета в дома на заявителя и изготвяне на социален доклад.

Заповед за отпускане/отказ за отпускане на семейни помощи се издава в 14-дневен срок от датата на подаване на заявлението-декларация.

В случаите, когато проверката на декларираните обстоятелства изисква получаване на информация, въз основа на споразумение или искане по служебен път, както и когато помощите по чл. 7, 8, 10а и 10б от ЗСПД се предоставят в натура, заповедта за отпускане/отказ за отпускане на семейни помощи се издава в 30-дневен срок от подаване на заявлението-декларация.

Лицата или семействата, чийто доход за предходния месец е по-нисък от определен диференциран минимален доход (ДМД) имат право на месечна помощ по реда на чл. 9 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане (ППЗСП). ДМД се определя въз основа на гарантирания минимален доход (ГМД), който към настоящия момент е в размер на 75,00 лв. Правото на достъп и размерът на помощта за всяко лице или семейство се изчисляват въз основа на регламентирани индивидуални проценти, обвързани с възрастта, семейното положение и здравословното състояние на лицата. Размерът на месечната помощ се определя като разлика между ДМД или сумата от ДМД и доходите на лицата или семействата от предходния месец. 

 Месечната помощ се отпуска, ако лицата или семействата отговарят и на следните допълнителни условия:

1. обитаваното от тях собствено жилище да е единствено и да не е по-голямо от:

 а) за едно лице - едностайно;

 б) за двучленно и тричленно семейство - двустайно;

 в) за четиричленно семейство - тристайно;

 г) за петчленно и по-голямо семейство - четиристайно;

 д) за всяко съжителстващо лице - една стая;

          Изискванията по т. 1 не се отнасят за обитателите на собствено жилище, когато е единствено, и в което живее лице с трайно намалена работоспособност 50 на сто или над 50 на сто или тежко болен член на семейството, както и когато жилището не е и не може да бъде източник на допълнителни доходи поради невъзможност за отдаване под наем, лошо техническо състояние, здравни, хигиенни, социални или други причини.

2. да не са регистрирани като еднолични търговци и да не са собственици на капитала на търговско дружество;
3. да нямат вземания, влогове, дялови участия и ценни книжа, чиято обща стойност за отделното лице или за всеки един от членовете на семейството да надхвърля 500 лв., с изключение на боновете или акциите от масовата приватизация;
4. да не притежават движима и недвижима собственост и/или идеални части от нея, с изключение на случаите по т. 1, която може да бъде източник на доходи, с изключение на вещите, които служат за обичайно потребление на лицето или семейството;
5. да нямат сключен договор за предоставяне на собственост срещу задължение за издръжка и/или гледане; това изискване не се прилага в случаите, когато поелите задължения за издръжка и/или гледане са учащи се, безработни, в нетрудоспособна възраст или хора с увреждания;
6. да не са прехвърляли жилищен, вилен, селскостопански или горски имот и/или идеални части от тях срещу заплащане през последните 5 години;

 6а. да не са прехвърляли чрез договор за дарение собствеността върху жилищен, вилен, селскостопански или горски имот и/или идеални части от тях през последните 5 години.

Изискванията по т. 6 и т. 6а не се прилага в случаите, когато в семейството има лице/лица с трайни увреждания и сделката е извършена с цел смяна на жилището с оглед осигуряване на достъпна жизнена среда за лицето/лицата с увреждания, и ако общата стойност на сделките не надвишава 60-кратния размер на гарантирания минимален доход за съответния период.

Съгласно регламента на чл. 10, ал. 1, т. 7 от ППЗСП безработните лица в трудоспособна възраст трябва да са регистрирани в дирекциите „Бюро по труда“ (ДБТ) най-малко 6 месеца преди подаване на заявление-декларацията за социална помощ и да не са отказвали предлаганата им работа или включване в обучение за ограмотяване, придобиване на професионална квалификация или ключови компетентности и/или повишаване на квалификацията по Закона за насърчаване на заетостта, както и по програми и проекти, финансирани със средства от европейски и други международни фондове. За периода от регистрирането до шестия месец на непрекъсната регистрация в ДБТ, при определяне на ДМД за отпускане на месечна помощ на безработното лице не се определя процент.

Не се изисква регистрация в ДБТ за отпускане на месечни помощи на:

 - родител, полагащ грижи за дете до 3-годишна възраст;

 - човек с увреждане с трайно намалена работоспособност или с определен вид и степен на увреждане 50 на сто или над 50 на сто;

 - лице, полагащо грижи за тежко болен член на семейството или за съжителстващо с него тежко болно лице;

 - лица с психически заболявания, удостоверени с документ от компетентните органи;

 - лице, полагащо грижи за лице с психически заболявания, удостоверени с документ от компетентните органи, когато е в невъзможност да се самообслужи;

 - бременни жени след третия месец на бременността.

Изискването за 6-месечна регистрация не се отнася за лицата, които са се регистрирали в ДБТ в едномесечен срок от:

 - изтичането на срока за отглеждане на дете до 3-годишна възраст;

 - навършването на 16-годишна възраст, ако не учат;

- приключването на работа по програми или мерки за заетост или на сезонна работа, както и по национални програми и проекти, финансирани със средства от европейски и други международни фондове;

 - освобождаването от местата за изтърпяване на наказанието "лишаване от свобода";

-  завършването на специално училище;

- отпадане необходимостта за полагане на грижи за тежко болен член на семейството/съжителстващо тежко болно лице;

Този срок не се отнася и за:

- за лица - жертви на трафик, които са се регистрирали в ДБТ в 3-месечен срок от завръщането им в страната, от прекратяването на престоя им в приютите за временно настаняване или след окончателното приключване на наказателното производство за лицата по чл. 25, т. 1 от Закона за борба с трафика на хора и не са отказали съдействие на българските компетентни власти за изясняване на обстоятелствата по въвличането им в трафик на хора.

- за лица с предоставен статут на бежанец или хуманитарен статут, които са се регистрирали в ДБТ в 3-месечен срок от връчването на решението за предоставяне статут на бежанец или хуманитарен статут.

 - за майки, чиито деца са починали, преди да навършат 3-годишна възраст, и които са се регистрирали в ДБТ в 3-месечен срок от настъпване на събитието.

- за лица, които са се регистрирали в ДБТ в 3-месечен срок от изтичането на срока на експертното решение на териториалната експертна лекарска комисия (ТЕЛК) или на Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК), с което е определена 50 и над 50 на сто степен на трайно намалена работоспособност.

 - за лица, които са се регистрирали в ДБТ в 3-месечен срок от прекратяване/приключване ползването на социална или интегрирана здравно-социална услуга за резидентна грижа, финансирана от държавния бюджет.

Безработните лица в трудоспособна възраст, които получават месечна помощ по чл. 9 и не са включени в програмите за заетост по чл. 12б от ЗСП, задължително полагат общественополезен труд по организирани от общинската администрация програми за предоставяне на социални услуги, екологични програми, програми за благоустрояване и хигиенизиране на населените места и други програми за общественополезни дейности.

Заявление-декларация за отпускане на месечна социална помощ се подава в ДСП по настоящ адрес на лицето/семейството, към което се прилагат удостоверителни документи за доход от трудова дейност, стипендии, решения за присъдени родителски права и присъдена издръжка, служебна бележка от личния лекар на децата, удостоверяваща, че са извършени всички задължителни имунизации и профилактични прегледи, съобразно възрастта им и др., които не могат да бъдат получени по служебен път.

 Месечна помощ по чл. 9 нямат право да получават:

- лицата, чиито близки са задължени по закон да ги издържат;

- лицата, настанени за повече от 30 дни в лечебни, учебни и военни заведения, и социални и интегрирани здравно-социални услуги за резидентна грижа;

- учащите се във висшите училища, както и учениците от частните училища, с изключение на учащи се във висшите училища – хора с увреждания, бременни жени и родители, полагащи грижи за дете до тригодишна възраст или за дете с увреждане;

 - лица, санкционирани по установения ред за укрити доходи, за което има влязъл в сила акт и ако от влизането му в сила не е изтекъл срок 3 години;

- лица, които са отказали оземляване или обработване на предоставената им от държавния или общинския поземлен фонд земя за съответната година, с изключение на лицата с намалена работоспособност, установена от лекарска консултативна комисия (ЛКК) или от ТЕЛК/НЕЛК;

Право на целева помощ за отопление имат лица и семейства, чийто средномесечен доход за предходните 6 месеца, преди месеца на подаване на заявление-декларацията, е по-нисък или равен от индивидуално определен диференциран доход за отопление (ДДО). Oснова за определяне на ДДО е базовия доход за отопление (БДО), който е равен на двойния размер на гарантирания минимален доход, т.е. 150 лв. ДДО е индивидуалната граница за достъп до целева помощ за отопление за всяко лице съобразно възрастта, семейното положение, учебната заетост и здравословното състояние, определена по реда на чл. 2, ал. 5 от Наредбата. При определяне правото на целева помощ за отопление за всеки нов отоплителен сезон със заповед на министъра на труда и социалната политика коефициентът се актуализира на верижна основа с процент, равен или по-голям от процента, определен по правилото на чл. 100, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване.

За отоплителен сезон 2022/2023 г. със заповед на Министъра на труда и социалната политика е определен корекционен коефициент, с който се намалява размера на пенсиите, определени след 01.07.2008 г. на стойност 2,552, както и месечен размер на целевата помощ за отопление за отоплителен сезон 2022/2023 г. - 104,71 лв.

С Решение на Министерския съвет № 500 от 19.07.2022 г.  е одобрено изплащането на допълнителни средства на лицата и семействата, на които е отпусната целева помощ за отопление за отоплителен сезон 2022/2023 г., които са в размер на 20 лв. месечно или 100 лв. за целия отоплителен сезон. Така общият размер на целевата помощ за отопление за отоплителен сезон 2022/2023 г. става 623,55 лв. 

 За отпускане на целева помощ за отопление лицата следва да отговарят и на условията, регламентирани в чл. 10 и 11 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане (ППЗСП).

Целевата помощ за отопление се отпуска въз основа на заявление-декларация по образец, одобрен от изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане, подадено от пълнолетно лице в ДСП по настоящия адрес на лицето/семейството през периода от 01 юли до 31 октомври.

В заявление-декларацията задължително се заявява видът на ползваното отопление - топлоенергия, електроенергия, твърдо гориво или природен газ.

В срок до 20 дни от подаването на заявление-декларацията социален работник извършва социална анкета, при която се вземат предвид всички констатирани обстоятелства от социален, семеен, битов и здравен характер, отнасящи се до възможността за самоиздръжка и/или помощ от лица, задължени по закон да осигуряват издръжка.

Месечните помощи за дете до завършване на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст реда на чл. 7 от ЗСПД, се предоставят на семейства, които живеят и отглеждат децата си постоянно в страната, чийто средномесечен доход на член от семейството през предходните 12 месеца преди месеца на подаване на заявлението-декларация не надвишава 610 лева, при условие, че детето:

- не е настанено за отглеждане извън семейството по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето;

- редовно посещава подготвителните групи в детските градини или подготвителните групи в училищата за задължително предучилищно образование на децата, освен ако това е невъзможно поради здравословното му състояние;

-   до завършване на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст, редовно посещава училище, освен ако това е невъзможно поради здравословното му, състояние и има направени всички задължителни имунизации и профилактични прегледи съобразно възрастта и здравословното му състояние.

Помощта се отпуска въз основа на заявление-декларация по образец, подадено в ДСП по настоящ адрес на правоимащите лица заедно с необходимите документи. Към заявлението декларация се прилагат следните документи, в случаите, в които ДСП не може да получи информацията по служебен път:

• удостоверение за брутните месечни доходи на семейството за последните 12 календарни месеца, предхождащи месеца, през който е подадено заявлението декларация;
• решение на регионалния екип за подкрепа за личностно развитие на децата и учениците със специални образователни потребности към регионалния център за подкрепа на процеса на приобщаващото образование, че детето не може да посещава училище;
• копие от влязло в сила решение на съда за допускане на развод между съпрузите - само в случаите, в които дирекция ДСП не може по служебен път да получи информация за съдебното решение;
• копие от удостоверение за назначаване на настойник или попечител;
• служебна бележка, издадена от личния лекар на детето, а при липса на избор на личен лекар – от регионалната здравна инспекция, удостоверяваща, че всички задължителни имунизации и профилактични прегледи съобразно възрастта и здравословното състояние на детето са извършени;

Заявление-декларация за отпускане на месечни помощи по чл. 7 от ЗСПД се подава на всеки 12 месеца.

В случаите, в които децата се обучават в детски градини и училища извън системата на Министерството на образованието и науката, към заявлението-декларация се прилага и удостоверение по образец съгласно приложение № 7, издадено от детската градина/училището, че детето е записано в група за предучилищно образование или като ученик, а за новата учебна година – и за децата, записани за първи път в първи клас – в срок до 31 октомври, с изключение на случаите, в които детето е завършило средно образование преди навършване на 18-годишна възраст.

Създадените частни детски градини и частни училища може да осъществяват дейността си само след вписване в регистъра на институциите в системата на предучилищното и училищното образование и издаване на удостоверение за вписване от министъра на образованието и науката или от оправомощено от него длъжностно лице. Следователно за деца, които са записани и посещават частни детски градини и частни училища, невписани в регистъра на институциите в системата за предучилищно и училищно образование, този вид помощ не се отпуска.

Размерите на семейните помощи и на средномесечния доход на член от семейството за достъп до семейни помощи се регламентира със Закона за държавния бюджет на Република България за съответната година.

Считано от 01.04.2022 г. средномесечният доход за достъп до еднократна помощ при бременност и месечни помощи за отглеждане на дете до навършване на една година е в размер на 610 лв. Средномесечният доход за достъп до пълния размер на месечните помощи за отглеждане на дете до завършване на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст е в размер на 510 лв. Семействата със средномесечен доход от 510,01 лв. до 610 лв. вкл. получават 80% от размера на помощта.

Считано от 01.04.2022 г. размерът на месечните помощи за отглеждане на дете до завършване на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст по реда на чл. 7, ал. 1 от ЗСПД за семейства със средномесечен доход на член от семейството за предходните 12 месеца, по нисък или равен на 510 лв. се променя както следва:

• за семейство с едно дете – 50 лв.;
• за семейство с две деца – 110 лв.;
• за семейства с три деца - 165 лв.;
• за семейства с четири деца – 175 лв., като за всяко следващо дете в семейството помощта расте с 20 лв.
• За деца, настанени по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето, помощта се предоставя в размер на 50 лв.
• Размерът на месечна помощ за отглеждане на близнаци е 75 лв. за всеки близнак;

Месечната помощ за дете без право на наследствена пенсия от починал родител по реда на чл. 8е от ЗСПД, считано от 01.04.2022 г. се предоставя в размер на 150 лв.

Размерите на останалите семейни помощи за деца не са променени и са както следва:

• Еднократна помощ при бременност се предоставя в размер на 150 лв.;
• Размерът на еднократната помощ при раждане на дете е диференциран в зависимост от поредността на детето:
• за първо дете – 250 лв.;
• за второ дете – 600 лв.;
• за трето дете – 300 лв.;
• за четвърто и всяко следващо дете – 200 лв.
• Размерът на допълнителната еднократна помощ за дете с установени трайни увреждания 50 и над 50 на сто до навършване на двегодишна възраст за 2022 г. е 100 лв.;
• Еднократната помощ при осиновяване на дете през 2022 г. се изплаща в размер на 250 лв.;
• Размерът на еднократната помощ за отглеждане на близнаци за 2022 г. е 1200 лв. за всяко дете.;
• Размерът на еднократната помощ за отглеждане на дете от майка (осиновителка) студентка, учаща в редовна форма на обучение за 2022 г. е 2880 лв.;
• Месечните помощи за отглеждане на дете до навършване на една година от 01.04.2022 г. се предоставят в размер на 200 лв.;
• Размерът на месечната помощ за отглеждане на дете с трайно увреждане за родители (осиновители), семейства на роднини или близки и доброволни приемни семейства, при които са настанени деца с трайни увреждания, за 2022 г. е, както следва:
• за дете с определени 90 и над 90 на сто вид и степен на увреждане или степен на трайно намалена работоспособност – 930 лв.;
• за дете с определени от 70 до 90 на сто вид и степен на увреждане или степен на трайно намалена работоспособност – 450 лв.;
• за дете с определени от 50 до 70 на сто вид и степен на увреждане или степен на трайно намалена работоспособност – 350 лв.
• Размерът на месечната помощ за отглеждане на дете с трайно увреждане за професионални приемни семейства, при които са настанени деца с трайни увреждания, за 2022 г. е, както следва:
• за дете с определени 90 и над 90 на сто вид и степен на увреждане или степен на трайно намалена работоспособност – 490 лв.;
• за дете с определени от 70 до 90 на сто вид и степен на увреждане или степен на трайно намалена работоспособност – 420 лв.;
• за дете с определени от 50 до 70 на сто вид и степен на увреждане или степен на трайно намалена работоспособност – 350 лв.;
• Еднократните помощи за ученици, записани в първи и осми клас на държавно или общинско училище са в размер на 300 лв.

Заявления-декларации за отпускане на еднократна помощ за ученици, записани в първи/осми клас на държавно или общинско училище се подават след записване на детето в първи/осми клас, но не по-късно от 15 октомври на текущата учебна година, с изключение на случаите, когато поради здравословни причини, установени с протокол на ЛКК, детето не може да започне училище, но не повече от 6 месеца от започване на съответната учебна година.

Към заявлението се прилагат следните документи в случаите, в които ДСП не може да получи информацията по служебен път:

1. удостоверение, че детето/децата е/са записано/записани в първи/осми клас на държавно или общинско училище, издадено от съответното училище;
2. медицински протокол на ЛКК – в случаите, когато поради здравословни причини детето не може да започне училище;
3. копие от удостоверение за назначаване на настойник или попечител.

Месечната целева помощ при обявено извънредно положение или извънредна епидемична обстановка за семейства с деца до 14 годишна възраст на основание чл. 16б от ППЗСП се отпуска въз основа на заявление-декларация, подадено в ДСП по настоящ адрес най-късно до края на месеца, следващ месеца, за който в училището/детското заведение са въведени ограничения във връзка с извънредното положение или извънредната епидемична обстановка. Заявлението-декларация се подава еднократно и се отнася за календарната година, т.е. до 31-ви декември.

Към заявлението се прилагат следните документи:

- документ за брутните доходи, получени през месеца, в който в училището/детското заведение са въведени ограничения във връзка с извънредното положение или извънредната епидемична обстановка;

- служебна бележка от работодател, че работникът/служителят е в неплатен отпуск и не може да извършва дистанционно работа от вкъщи, не получава компенсации за ползване на неплатен отпуск по реда на ПМС № 325/26.11.2020 г., не може да ползва платен годишен отпуск и не получава парично обезщетение за временна неработоспособност или бременност и раждане;

- служебна бележка от детска ясла удостоверяваща, че детето не я посещава поради въведени ограничения във връзка с извънредното положение или извънредната епидемична обстановка (за училищата и детските градини е осигурен служебен обмен на информация);

- декларация за съгласие за разкриване на данъчна и осигурителна информация за самоосигуряващите се лица.

При необходимост ДСП може да изисква и други документи.

Критериите за отпускане на месечната целева помощ са следните:

• детето не посещава училище/детско заведение поради въведени ограничения във връзка с извънредното положение или извънредната епидемична обстановка;
• детето не е настанено извън семейството по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето;
• двамата или единият от работещите родители, или родител, отглеждащ сам дете, не може да извършват дистанционна работа от вкъщи и нямат възможност да ползват платен отпуск или не получава парично обезщетение за временна неработоспособност;
• двамата или единият от родителите, или родителят, отглеждащ сам дете, са останали без работа, но нямат право на обезщетение за безработица или размерът на получаваното обезщетение е по-нисък или равен на 150% от минималната работна заплата;
• двамата или единият от родителите, или родителят, отглеждащ сам дете, са самоосигуряващи се лица, които не могат да упражняват занятието си поради въведените ограничения във връзка с извънредното положение или извънредната епидемична обстановка;
• двамата или единият от родителите, или родителят, отглеждащ сам дете не получават обезщетение за бременност и раждане.
• средномесечният доход на член от семейството за месеца, в който в училището/детското заведение са въведени ограничения е по-нисък или равен на 150% от минималната работна заплата.

   Размерът на помощта се определя за всеки месец поотделно съобразно броя на дните, в които в училището/детското заведение са въведени ограничения във връзка с извънредното положение или извънредната епидемична обстановка, но не повече от броя на дните, в които са изпълнени цитираните условия както следва:

• за семейства с едно дете е равен на размера на месечната минимална работна заплата, определена за страната;
• за семейства с две и повече деца е равен на 150 на сто от размера на месечната минимална работна заплата, определена за страната.

Когато условията са налице за срок до 5 работни дни, размерът на помощта е 25 на сто, а когато условията са налице за срок от 6 до 10 работни дни, размерът на помощта е 50 на сто.

Основната целева група за предоставяне на индивидуални пакети хранителни продукти сe състои от:

1. лица и семейства, подпомагани по Наредба РД-07-5 от 2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление;
2. майки (осиновителки), които получават месечни помощи за отглеждане на дете до навършване на една година по реда на чл. 8, ал. 1 и 5 ЗСПД;
3. лица и семейства, получили еднократна помощ за ученици, записани в първи клас по чл. 10а ЗСПД;
4. лица с над 90 на сто степен на увреждане с определена чужда помощ и ниски лични доходи от пенсия, които получават месечна финансова подкрепа по реда на чл. 70 от ЗХУ;
5. лица и семейства, които получават месечни помощи за отглеждане на дете с трайно увреждане по реда на чл. 8д ЗСПД;
6. лица и семейства, получили еднократни или месечни помощи, предназначени за превенция и реинтеграция, отглеждане на детето при близки и роднини и в приемни семейства по реда и условията на Правилника за прилагане на Закона за закрила на детето (ППЗЗД);
7. лица и семейства, инцидентно пострадали от бедствия и аварии при форсмажорни обстоятелства, подпомогнати с еднократна помощ по реда на чл. 16 от ППЗСП, въз основа на установеното индивидуално ниво на материално лишение.

Допълнителната целева група за подпомагане с хранителни продукти, на които да бъдат разпределяни закупени, но неразпределени и/или нераздадени храни, включва:

1. лица и семейства, които поради липса на доход или нисък доход не са в състояние да посрещнат свои основни жизнени потребности, в т.ч. и лица и семейства с ниски доходи, получили отказ за социално подпомагане, както и лица и семейства, които са получили еднократна помощ по реда на чл. 16 ППЗСП за задоволяване на инцидентно възникнали потребности;
2. лица и/или групи от лица с ниски доходи, ползващи социални услуги по реда на ППЗСП;
3. лица от уязвими групи – граждани на трети страни, по смисъла на § 1, т. 17 от допълнителните разпоредби от Закона за убежището и бежанците.

ДСП определят поименно лицата, на които ще бъдат предоставени индивидуални пакети хранителни продукти въз основа на:

1. данните от регистрите на подпомаганите лица от началото на календарната година към момента на предоставяне на подпомагането с храни;
2. списъците на лица, подпомагани за последния актуален период, за който са предоставени съответните целеви помощи, когато към момента на предоставяне на подпомагането с храни кампаниите за целево подпомагане са приключили;
3. служебно предоставена информация и/или обосновано предложение.

Желаещите да получават пакети с хранителни продукти следва да се обърнат към дирекция „Социално подпомагане“ по настоящ адрес, откъдето да бъде направена преценка за принадлежността им към поне една от изброените целеви групи, за да бъдат причислени към основния или допълнителния списък за раздаване на пакетите. Списъците се предоставят на партньорска организация, която по определен график осъществява раздаването на индивидуалните пакети на определените за това пунктове.

С цел информираност на гражданите за предлаганите от ДСП административни услуги е необходимо на информационните табла в приемните да бъде обявена актуална информация относно нормативната уредба, както и информация за необходимите документи и образци на заявленията-декларации по всички нормативни основания, в съответствие с  наличната на електронната страница на АСП информация.

В заявлението-декларация лицето собственоръчно попълва необходимата информация. Недопустимо е вписването на данни от страна на длъжностните лица на ДСП. Данните имат декларативен характер, като за верността им деклараторът полага подписа си. Подписите на втори член от семейството и на съжителстващите лица са задължителни.

Заявление-декларация за отпускане на социални помощи по ППЗСП:

Заявлението-декларация се депозира в ДСП по настоящ адрес и в него деклараторът заявява вида на исканата помощ – еднократна, месечна или целева.       

В раздел I „Семейно положение“, деклараторът вписва лични данни за членовете на семейството (при сключен брак или съжителстващи лица на семейни начала), адресна регистрация, социална група, здравословно състояние.

В раздел II се вписват децата в състава на семейството, ЕГН, данни за посещение на училище и здравословно състояние.

В раздел III деклараторът вписва съжителстващите с него лица със или без родствена връзка.

В раздел IV „Лица, задължени по закон да осигуряват издръжка (на декларатора) – вписват се личните данни на лицата, които имат такива задължения към декларатора.

В раздел V „Брутни доходи на семейството“ се вписват доходите на семейството от предходен месец, декларирани от лицата или по приложени документи, от всеки един от изброените възможни източници – произхождащи от трудови правоотношения и/или приравнени на тях правоотношения; извършване на услуги с личен труд; дейности в областта на селското, горското и водното стопанство; продажба на акции, дялове и други участия в търговски дружества и други форми на съвместна дейност; наем, рента и аренда; авторски и лицензионни възнаграждения; дивиденти и доходи от дялово участие; премии и награди от спортни състезания; обезщетения и помощи; пенсии; стипендии; еднократни и месечни помощи, средства и добавки за деца; присъдени издръжки и др.

В раздел VI „Вземания, влогове, дялови участия и ценни книжа“ лицата декларират в стойностно изражение общия размер на финансовите средства на всички членове на семейството, формирани от вземания, влогове, в т.ч. депозити и платежни (разплащателни) сметки, дялови участия и ценни книжа.

В раздел VII „Обитавано жилище“ деклараторът вписва размерът и собствеността на обитавания жилищен имот по данни от документа за собственост, а когато жилището е ведомствено – по данни от настанителната заповед. Декларира се обстоятелството дали обитаваното жилище е единствено за семейството или не.

В раздел VIII се декларира притежаването на друга недвижима и движима собственост от семейството – жилищен, вилен имот, земеделска земя, движима собственост и др. имоти.

В раздел IX „Прехвърляне на жилищен, вилен, селскостопански или горски имот и/или идеални части през последните 5 години“ – при наличие се вписва датата на изповядване на имотната сделка.

В раздел Х „Прехвърляне чрез договор за дарение на собствеността върху жилищен, вилен, селскостопански или горски имот и/или идеални части през последните 5 години“ – при наличие сделката се описва.

В раздел XI „Регистрация като ЕТ, собственик на капитала на търговско дружество“ – при наличие данните се декларират от лицето на база съдебно решение или друг документ.

В раздел XII „Договор за предоставяне на собственост срещу задължение за издръжка и гледане“ – при наличие, деклараторът описва данни за извършената сделка и задължените да осигуряват издръжка лица.

В раздел XIII „Налагани санкции през последните 3 години по Закона за данъците върху доходите на физическите лица“ -  при наличие се описват.

Раздели от XIV до XVII съдържат информативна част за декларатора, относно извършване на проверка на декларираните данни, съгласие за обработване на личните данни на членовете на семейството и съжителстващите лица, задължение за писмено уведомяване на ДСП при промяна в обстоятелствата, както и наказателната и гражданската отговорност при деклариране на неверни данни, както и регламентираните санкции в тази връзка.

 В раздел XVIII деклараторът заявява желания начин на получаване на помощта  - по банков път – чрез посочване на лична платежна сметка или чрез ТП на „Български пощи“ ЕАД като посочва и пощенския клон.

Задължително се описват приложените от декларатора документи.

Накрая се поставя дата на подаване на заявлението-декларация и подписи на съпруг/съпруга, съжителстващо на семейни начала лице или съжителстващо лице. В случай, че при подаване на заявлението съпругът/съпругата на декларатора и/или съжителстващите лица не присъстват, поради което не могат да положат подписа си, следва да направят това при извършването на социалната анкета.

 Заявление-декларация за отпускане на целева помощ за отопление по реда на Наредба № РД07-5/16.05.2008 г.:

 Заявлението се подава в ДСП по настоящ адрес на декларатора. В него деклараторът задължително отбелязва вида на ползваното отопление – електроенергия, твърдо гориво – в пари или натура, топлоенергия или природен газ.

В раздел I „Семейно положение“, деклараторът вписва лични данни за членовете на семейството (при сключен брак или съжителстващи лица на семейни начала), адресна регистрация, социална група, здравословно състояние.

В раздел II се вписват децата в състава на семейството, ЕГН, данни за посещение на училище и здравословно състояние.

В раздел III деклараторът вписва съжителстващите с него лица със или без родствена връзка.

В раздел IV „Лица, задължени по закон да осигуряват издръжка (на декларатора) се вписват личните данни на лицата, които имат такива задължения към декларатора - вписват се имената на лицата, които имат такива задължения към декларатора, със съответните лични данни – имена и ЕГН на лицето, поело задължение за издръжка и гледане, настоящ адрес, лична карта и родствена връзка с декларатора.

 В раздел V „Брутни доходи на семейството“ се вписват доходите на семейството за предходните 6 месеца преди месеца на подаване на заявлението-декларация, декларирани от лицата или по приложени документи, от всеки един от изброените възможни източници – произхождащи от трудови правоотношения и/или приравнени на тях правоотношения; извършване на услуги с личен труд; дейности в областта на селското, горското и водното стопанство; продажба на акции, дялове и други участия в търговски дружества и други форми на съвместна дейност; наем, рента и аренда; авторски и лицензионни възнаграждения; дивиденти и доходи от дялово участие; премии и награди от спортни състезания; обезщетения и помощи; пенсии; стипендии; еднократни и месечни помощи, средства и добавки за деца; присъдени издръжки и др.

В раздел VI „Вземания, влогове, дялови участия и ценни книжа“ лицата декларират в стойностно изражение общия размер на финансовите средства на всички членове на семейството, формирани от вземания, влогове, в т.ч. депозити и платежни (разплащателни) сметки, дялови участия и ценни книжа.

В раздел VII „Обитавано жилище“ деклараторът вписва размерът на обитавания жилищен имот по данни от документа за собственост, а когато жилището е ведомствено – по данни от настанителната заповед. Декларира се обстоятелството дали обитаваното жилище е единствено за семейството или не.

В раздел VIII се декларира притежаването на друга недвижима и движима собственост от семейството – жилищен, вилен имот, земеделска земя, движима собственост и др. имоти.

В раздел IX „Прехвърляне на жилищен, вилен, селскостопански или горски имот и/или идеални части през последните 5 години“ – при наличие се описват данни за сделката -  годината и целта на извършването ѝ.

В раздел Х „Прехвърляне чрез договор за дарение на собствеността върху жилищен, вилен, селскостопански или горски имот и/или идеални части през последните 5 години“ – при наличие сделката се описва.

В раздел XI „Регистрация като ЕТ, собственик на капитала на търговско дружество“ – при наличие данните се декларират от лицето на база съдебно решение или друг документ.

В раздел XII „Договор за предоставяне на собственост срещу задължение за издръжка и гледане“ – при наличие, деклараторът описва данни за извършената сделка и задължените да осигуряват издръжка лица.

В раздел XIII  „Налагани санкции през последните 3 години по Закона за данъците върху доходите на физическите лица“ -  при наличие се описват.

В раздел XIV се съдържа информативна част за декларатора, относно извършване на проверка на декларираните данни и съгласие за обработване на личните данни на членовете на семейството и съжителстващите лица.

В раздел XV се съдържа информативна част за декларатора, под която той полага подпис – уведомяване относно задължението му за писмено уведомяване на ДСП при промяна в обстоятелствата и регламентираните санкции при неизпълнение; неизползването по предназначение на целевата помощ и регламентираните санкции в тази връзка, както и сроковете за изплащане на помощта.

В раздел XVI лицата, отопляващи се с електроенергия попълват абонатния/клиентския номер и титуляра на електромера.

В раздел XVII деклараторът заявява чрез отбелязване ДА/НЕ на желания начин на получаване на помощта - по банков път – чрез посочване на лична платежна сметка; чрез ТП на „Български пощи“ ЕАД - изписва се пощенския клон; или на търговец на твърдо гориво.

Задължително се описват приложените от декларатора към заявлението-декларация документи.

Накрая се поставя дата на подаване на заявлението-декларация и подписи на съпруг/съпруга, съжителстващо на семейни начала лице или съжителстващо лице. В случай, че при подаване на заявлението съпругът/съпругата на декларатора и/или съжителстващите лица не присъстват, поради което не могат да положат подписа си, следва да направят това при извършването на социалната анкета.

 Заявления-декларации за отпускане на семейни помощи по реда на ЗСПД:

Заявленията-декларации за отпускане на семейни помощи се подават в ДСП по настоящ адрес на декларатора.

Семейните помощи се предоставят на семейството за отглеждане на децата в семейна среда, поради което родители, които съжителстват на един настоящ адрес, и родители в брак се считат като декларатори при попълване на заявлението-декларация, освен в случаите, когато законодателят е регламентирал като правоимащо лице бременната жена или майката.

Когато родителите упражняват родителските права по равно по силата на утвърдено от съда споразумение по реда на чл. 51 от Семейния кодекс и двата по отделно имат право на помощта. Помощта не може да се отпусне едновременно и на двамата родители, защото е неделима, поради което те следва да се споразумеят помежду си кой да бъде титуляр на заявлението и да получи/получава отпуснатата помощ.

В заявлението-декларация деклараторите декларират социалния си и семейния си статус, предоставят информация за настоящ адрес и данни за лична карта. Вписват трите имена, ЕГН и гражданство на децата, които се отглеждат в семейството, и за които се иска съответната помощ, предоставят информация за здравословното им състояние, учебна заетост и имунизационен статус на всяко дете. Когато това е изискване по закон, декларират брутните си доходи за предходните 12 месеца преди месеца на подаване на заявлението-декларация. Предоставят съгласието си Национална агенция за приходите да предостави на Агенцията за социално подпомагане необходимата данъчна и осигурителна информация единствено по повод отпускането и изплащането на претендираната помощ. В заявленията-декларации за отпускане на семейни помощи е предоставена информация относно задълженията на деклараторите след отпускане на помощта. Достоверността на декларираните данни деклараторите потвърждават чрез полагане на своите подписи.

Съгласно чл. 20 от Закона за хората с увреждания хората с увреждания съобразно своите потребности имат право на индивидуална оценка на потребностите, която е комплексна.

Оценката изследва функционалните затруднения на човека с увреждане, свързани със здравословното му състояние и наличието на бариери при изпълнение на ежедневните и други дейности, както и вида на подкрепата.

Индивидуалната оценка на потребностите се изготвя по настоящ адрес на човека с увреждане от специализиран отдел в дирекциите "Социално подпомагане" към Агенцията за социално подпомагане.

За изготвяне на оценката се подават:

1. заявление-декларация по образец, утвърден от изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане;
2. формуляр за самооценка на човека с увреждане за затруднения в домашни условия и извън тях по образец, утвърден от изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане;
3. медицински документи или експертно решение на Териториално-експертната лекарска комисия (ТЕЛК) или Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК).

Хората с увреждания имат право на финансова подкрепа в зависимост от потребностите им, определени в индивидуалната оценка. Подкрепата е предназначена за компенсиране на разходите, свързани с преодоляване на затрудненията, предизвикани от вида и степента на увреждане.

Финансовата подкрепа за хората с увреждания се състои от два компонента:

1. месечна финансова подкрепа съобразно степента на увреждането;
2. целеви помощи съобразно вида на увреждането.

Право на месечна финансова подкрепа имат хората с трайни увреждания над 18-годишна възраст, както следва:

1. от 50 до 70,99 на сто степен на увреждане – в размер 7 на сто от линията на бедност;
2. от 71 до 90 на сто степен на увреждане – в размер 15 на сто от линията на бедност;
3. над 90 на сто степен на увреждане – в размер 25 на сто от линията на бедност;
4. над 90 на сто степен на увреждане с определена чужда помощ, които получават пенсия за инвалидност поради общо заболяване или поради трудова злополука или професионална болест – в размер 30 на сто от линията на бедност;
5. над 90 на сто степен на увреждане с определена чужда помощ, които получават социална пенсия за инвалидност – в размер 57 на сто от линията на бедност.

Хората с трайни увреждания от 18- до 20-годишна възраст имат право на месечна финансова подкрепa, ако не получават месечна помощ по чл. 8д от Закона за семейни помощи за деца.

Хората с трайни увреждания с над 90 на сто намалена работоспособност, децата с трайни увреждания и военноинвалидите имат право на целева помощ, която се предоставя веднъж годишно при наличие на медицинско предписание от лекар специалист за необходимостта от провеждане на балнеолечение и/или рехабилитационни услуги, съобразно конкретните им нужди.

Лицата с определена потребност от чужда помощ имат право на помощта за покриване на разходите за един придружител, ако ползват такъв, в размер до 80 на сто от линията на бедност за съответната година, но не повече от действително направения разход съгласно представените документи.

При извършено балнеолечение и/или рехабилитационни услуги в обекти на дружества, в които едноличен собственик на капитала е Националният осигурителен институт или Министерството на здравеопазването, както и в специализирани болници за рехабилитация, които имат разрешение от министъра на здравеопазването за дейности по чл. 22 от Закона за лечебните заведения, целевата помощ се изплаща на съответния обект или специализирана болница за рехабилитация след представен от тях разходооправдателен документ.

Механизмът лична помощ се основава на гарантирана от държавата финансова подкрепа, индивидуалните потребности и избор на хората с увреждания.

Ползвател на лична помощ е:

1. човек с трайно увреждане с установени вид и степен на увреждане или степен на трайно намалена работоспособност с определена чужда помощ;
2. дете с 90 и над 90 на сто вид и степен на увреждане или степен на трайно намалена работоспособност без определена чужда помощ.

Личната помощ се предоставя въз основа на изготвена индивидуална оценка на потребностите и издадено направление по реда на глава трета от Закона за хората с увреждания.

Броят на часовете за лична помощ се определя в направлението издадено от дирекция “Социално подпомагане“ по Закона за хората с увреждания въз основа на четири степени, както следва:

1. първа степен на зависимост – до 15 часа месечно право на лична помощ;
2. втора степен на зависимост – до 42 часа месечно право на лична помощ;
3. трета степен на зависимост – до 84 часа месечно право на лична помощ;
4. четвърта степен на зависимост – до 168 часа месечно право на лична помощ.

Човек с увреждане, който иска да му бъде предоставена лична помощ, подава лично, чрез упълномощено от него лице заявление – декларация по образец за предоставяне на лична помощ. В заявлението лицето декларира, че не получава друга подкрепа за задоволяване на същите потребности и посочва асистент. Когато в заявлението не е посочен асистент, доставчикът на лична помощ може да предложи асистент на лицето с увреждания. Към заявлението се прилага издаденото направление с определения брой часове.

Документите се подават до кмета на общината по настоящия адрес на човека с увреждане. Документите може да се подават лично, с писмо с известие за доставяне (обратна разписка) чрез лицензиран пощенски оператор или по електронен път съгласно изискванията на Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО (OB, L 257/73 от 28 август 2014 г.), наричан по-нататък "Регламент (ЕС) № 910/2014", и на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги. Документите може да се приемат и в дома на човека с увреждане при доказана с медицински документ необходимост.

При констатиране на непълноти в документите кметът на общината дава на заявителя 7-дневен срок за отстраняването им.

В срок до 7 дни от постъпването на документите или изтичането на срока за отстраняване на нередности в подадените документи след проверка за съответствие с изискванията на закона, кметът на общината подготвя сключването на споразумение между ползвателя, асистента и доставчика на лична помощ.

Редът и срокът за предоставянето и ползването на личната помощ, както и правата и задълженията на страните, се определя в изготвеното споразумение между доставчика на услугата, потребителя и личния асистент.

В 7-дневен срок от сключването на споразумението доставчикът на лична помощ сключва трудов договор с асистента.  Споразумението, съответно договорът, се изменя при промяна на една от страните. При промяна на обстоятелство, свързано с предоставянето и ползването на личната помощ, ползвателят на лична помощ, упълномощено от него лице или личния асистент уведомява доставчика на лична помощ в 7-дневен срок от настъпването на промяната. Уведомлението се подава лично, с писмо с известие за доставяне (обратна разписка) чрез лицензиран пощенски оператор или по електронен път съгласно изискванията на Регламент (ЕС) № 910/2014 и на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги.

Законът за личната помощ урежда условията и реда за предоставянето и ползването на лична помощ от хора с увреждания в семейна среда. Ползвател на лична помощ може да бъде човек с трайно увреждане с установени вид и степен на увреждане или степен на трайно намалена работоспособност с определена чужда помощ или дете с 90 и над 90 на сто вид и степен на увреждане или степен на трайно намалена работоспособност без определена чужда помощ.

Доставчик на механизма на лична помощ е общината по настоящ адрес на лицето с трайно увреждане.

Социалната услуга „Асистентска подкрепа“ е вид подкрепа в семейна среда и общината управлява дейността по предоставянето й. Лицата, които желаят да ползват тази подкрепа, могат да се обърнат към общината по настоящ адрес, която извършва администриране на процесите по информиране и консултиране на гражданите, прием и обработка на депозираните заявления и предоставяне на съответната подкрепа.

За осигуряване правата на хората с увреждания е необходимо изготвянето на индивидуална оценка на потребностите. За целта лицето или упълномощено от него лице, подава в дирекция „Социално подпомагане“ (ДСП) попълнени заявление-декларация по образец № 1 и формуляр за самооценка на лицето с увреждане по образец № 2.

Попълнения формуляр за самооценка от човека с увреждане дава информация за затрудненията му в домашни условия и извън тях; увреждането/здравословно състояние; възможностите за включване в социалната среда; неговата мобилност и др. Във формуляра за самооценка се заявява вида на подкрепата от която има нужда – месечна финансова подкрепа, целеви помощи, лична помощ и др. Всички тези данни са от особено значение на изготвяне на индивидуалната оценка и заключенията в нея, въз основа на които се осигуряват установените мерки за подкрепа.

Необходимо е формуляра за самооценка да бъде подробно и изчерпателно попълнен, а именно:

На страница 1 от формуляра за самооценка на всеки ред се попълват данни, съотносими към конкретния случай на лицето с увреждане, напр. лични данни, данни за близки на лицето с увреждане за контакт, личен лекар, степен на увреждане или трайно намалена работоспособност, съпътстващи заболявания и др.

На страница 2 от формуляра за самооценка се заявява каква е потребността и какви услуги/мерки са необходими за конкретния случай, като с ограждане се отбелязва „да“ или „не“.

На страница 2 от формуляра за самооценка информацията в  раздели от I до VII се попълва само, ако е посочено, че има необходимост и желание за ползване на лична помощ, като на всеки въпрос се огражда „да“ или „не“.  На реда „пояснение за характера на проблемите“ може с няколко изречения да се поясни. При условие, че няма необходимост от ползване на лична помощ, тези раздели не се попълват.

На страница 6 от формуляра за самооценка раздела се попълва, само ако има необходимост от подкрепа за образование и/или целева помощ за покупка на лично моторно превозно средство, при условие, че лицето с увреждане е работещо или учащо (лицето само описва доходите си). При условие, че няма необходимост от ползване на горепосочената подкрепа, този раздел не се попълва.

На страница 7 от формуляра за самооценка, първият раздел се попълва, само ако има необходимост и е заявено желание за ползване на социални услуги. Отговаря се на въпросите като се огражда „да“ или „не“ или с накратко с думи. При условие, че няма необходимост от този вид подкрепа, този раздел не се попълва.

На страница 7 от формуляра за самооценка, вторият раздел се попълва, само ако има необходимост и е заявено желание за ползване на целева помощ за преустройство на жилище. Отговаря се на въпросите като се огражда „да“/„не“ или накратко с думи. Лицето описва какви са доходите му. При условие, че няма необходимост от този вид подкрепа, този раздел не се попълва. 

На страница 8 от формуляра за самооценка, първият раздел се попълва, само ако има необходимост и е заявено желание за ползване на целева помощ за заплащане на наем на общинско жилище. Отговаря се на въпросите като се огражда „да“/„не“ или накратко с думи.  При условие, че няма необходимост от този вид подкрепа, този раздел не се попълва. 

На страница 9 от формуляра за самооценка, първият раздел се попълва, само ако има необходимост и е заявено желание за ползване на целева помощ за балнеолечение и/или рехабилитационни услуги. Отговаря се на въпросите като се огражда „да“/„не“ и се посочва дали лицето има определено право на придружител.  При условие, че няма необходимост от този вид подкрепа, този раздел не се попълва. 

На страница 9 от формуляра за самооценка, вторият раздел се попълва, само ако е заявено желание за отпускане на месечна финансова подкрепа. Необходимо е да се отбележи какъв е вида на получаваната пенсия. При условие, че не е посочена, се допълва от лицето. Попълват се допълнителни съществени обстоятелства, при наличие на такива.

Накрая на формуляра за самооценка се нанасят имената на лицето с увреждане, или на негов законен представител и датата на подаване на документите.

Съгласно чл. 10в от Закона за пътищата лице с 50 и над 50 на сто намалена работоспособност или вид и степен на увреждане се освобождава от заплащане на винетна такса за един лек автомобил - негова собственост или съпружеска имуществена общност, с обем на двигателя до 2000 куб. см и мощност до 117,64 kW (160 к.с.) по ред, определен с наредба на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и министъра на труда и социалната политика.

От заплащане на винетна такса се освобождават лицата или семействата, отглеждащи деца с трайни увреждания до 18-годишна възраст и до завършване на средното образование, но не по-късно от 20-годишна възраст.

Редът и условията за отпускане на безплатна годишна електронна винетка за лица с увреждания се определят в Наредба № Н-19 от 02.12.2008 г.

Правото се осигурява след подаване на заявление-декларация по образец за получаване на безплатна годишна електронна винетка за собствения си или съпружеска имуществена общност лек автомобил в дирекция "Социално подпомагане" (ДСП) по настоящ адрес на лицето с увреждане.

Документите се обработват и одобряват в 7-дневен срок от подаването на заявлението-декларация. При констатиране на пропуски в изискуемите документи, ДСП дава на заявителя 3-дневен срок за отстраняването им.

За извършване на преценка на правото на лицата за издаване на безплатна годишна електронна винетка, служителите на ДСП извършват проверка по служебен път чрез регистрите на първичните администратори на данни – Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Министерството на вътрешните работи, Националната експертна лекарска комисия и Гаранционния фонд, за удостоверяване на обстоятелствата по чл. 10в от Закона за пътищата и сключена застраховка "Гражданска отговорност" с едногодишен срок.

Годишната електронна винетка е с валидност за срок една година, считано от датата на издаването й.

Проверка за валидността на издадена безплатна годишна електронна винетка може да се извърши на място в ДСП или на електронната страница на Агенция „Пътна инфраструктура“.

Електронната винетка не следва пътното превозно средство в случай на прехвърляне на собствеността върху него, като загубва валидност от деня на прехвърлянето. Прехвърлителят е длъжен да уведоми Агенция "Пътна инфраструктура" за извършеното прехвърляне незабавно, но не по-късно от три работни дни, като в противен случай няма право да му бъде издадена нова безплатна електронна винетка до изтичането на първоначалната валидност на издадената във връзка с прехвърленото пътно превозно средство.

Месечната финансова подкрепа е в размери, определени като процент от линията на бедност, която се актуализира ежегодно. С постановление № 286 на Министерския съвет от 19.08.2021 г. се определя размер на линията на бедност за страната от 413 лв. за 2022 г.

Право на месечна финансова подкрепа имат хората с трайни увреждания над 18-годишна възраст, както следва:

1. от 50 до 70,99 на сто степен на увреждане – в размер 7 на сто от линията на бедност- 28,91 лева;
2. от 71 до 90 на сто степен на увреждане – в размер 15 на сто от линията на бедност- 61,95 лева;
3. над 90 на сто степен на увреждане – в размер 25 на сто от линията на бедност- 103,25 лева;
4. над 90 на сто степен на увреждане с определена чужда помощ, които получават пенсия за инвалидност поради общо заболяване или поради трудова злополука или професионална болест – в размер 30 на сто от линията на бедност- 123,90 лева;
5. над 90 на сто степен на увреждане с определена чужда помощ, които получават социална пенсия за инвалидност – в размер 57 на сто от линията на бедност – 235,41 лева.

Насочването на всички лица за ползване на социални услуги се извършва от Дирекциите „Социално подпомагане“ (ДСП), чрез изготвяне на писмена предварителна оценка на потребностите с участието на лицето. В тази връзка, при желание, всяко лице, независимо от това дали е дееспособно или поставено под запрещение, може да се обърне към ДСП по настоящ адрес, където ще бъде консултирано, относно функционирането на всички социални услуги, както и целевите групи, които могат да бъдат насочвани към тях. Информацията се предоставя на лицето в устен и писмен вид в достъпен за него формат и посредством средства и технологии, улесняващи разбирането й.

Лицата, желаещи да ползват социална услуга заявяват своето желание устно и/или писмено на място в офис на териториално поделение на АСП, по телефон или по електронен път в ДСП по настоящ адрес. В срок до 3-работни дни от заявяване на желанието от лицето за ползване на социална услуга, социален работник от ДСП съгласува с него дата и място за провеждане на среща от разстояние в електронна среда или при желание на лицето – на мястото, където то пребивава, в случай, че не може да бъде организирана по друг начин. При подаване на заявлението кандидат-потребителят декларира семейно положение, доходи и имуществено състояние. След проучване на потребностите на лицето се изготвя предварителна оценка на потребностите (ПОП) за насочване за ползване на подходяща социална услуга в 20-дневен срок от датата на заявяване на желанието.

Необходимо е да се подчертае, че социалните услуги се предоставят съобразно желанието и личния избор на лицата.

Особени условия при наличие на следните специфики:

ЛИЦА В КРИЗИСНА СИТУАЦИЯ:

Когато лице в кризисна ситуация, лице, пострадало от домашно насилие или жертва на трафик заяви желание за ползване на социална услуга, ДСП незабавно извършва насочване за ползване на подходящи социални услуги, финансирани от държавния бюджет. В случай на необходимост от спешна подкрепа на тези лица социалните услуги се предоставят без насочване, като доставчикът на услугата незабавно уведомява ДСП, в териториалния обхват на която предоставя услугата, за извършване на действията по компетентност. ДСП предприема действия за извършване на насочването, независимо от настоящия адрес на лицето.

Когато лицето се придружава от дете и е негов родител или настойник/попечител, услугата се предоставя и на детето.

Когато лицето, пострадало от домашно насилие или жертва на трафик, заявило желание за ползване на социална услуга пред ДСП, е бременна жена или майка на дете, ненавършило три години, тя се насочва незабавно за ползване на подходяща социална услуга, финансирана от държавния бюджет, заедно с детето. В случай, че майката е придружена от друго свое дете, навършило три години, социалната услуга се предоставя и на него.

Лицата без гражданство и лицата, търсещи международна закрила, които не могат по обективни причини да удостоверят настоящ адрес, както и бездомните лица и лицата, които поради здравословни и/или психични проблеми не могат да удостоверят настоящ адрес, се насочват от ДСП по мястото на пребиваването им. 

ЛИЦА, ПОСТАВЕНИ ПОД ЗАПРЕЩЕНИЕ:

Предоставянето на социални услуги на пълнолетни лица, поставени под запрещение, и тяхното ползване е съобразно желанието на запретения и становище на неговия настойник или попечител, като в случай на противоречие водещо е желанието на лицето, нуждаещо се от социална услуга. Настойникът или попечителят на лице, поставено под запрещение, е длъжен да се съобрази с желанието на лицето и да му съдейства за насочването и ползването на избраната от него социална услуга.

Настаняването в социални или интегрирани здравно-социални услуги за резидентна грижа на пълнолетни лица, поставени под пълно запрещение, се извършва от районния съд по настоящия адрес на лицето. ДСП по настоящия адрес на поставения под пълно запрещение, може да извърши само временно настаняване в социална услуга за резидентна грижа по административен ред, в случай че до произнасяне на съда няма друга възможност за полагане на грижи в домашна среда.

Временното настаняване се извършва със заповед на директора на ДСП въз основа на писмено декларирано желание от лицето и становище на настойника. 

Насочването за ползване на Асистентска подкрепа, която се финансира от държавния и общинския бюджет, се извършва само от общината, която предоставя услугата. Общината организира предоставянето на Асистентската подкрепа по начин, който да позволи комплексно предоставяне на различните видове социални услуги в домашна среда.

Асистентска подкрепа се предоставя за:

1. лица в надтрудоспособна възраст в невъзможност за самообслужване, които нямат определена по съответния ред степен на намалена работоспособност;
2. деца с трайни увреждания и пълнолетни лица с трайни увреждания с определена чужда помощ, които не ползват асистентска подкрепа, помощ за осигуряване на асистентска подкрепа или за които не се получава помощ за грижа в домашна среда по реда на друг закон.

Асистентска подкрепа не се предоставя на лица, ползващи резидентна грижа, както и за времето, през което се ползва заместваща и целодневна грижа, и за времето на престой в лечебно заведение.

Лицата, отговарящи на посочените условия и имащи желание да ползват социалната услуга „Асистентска подкрепа“, е необходимо да се обърнат към общината по техния настоящ адрес, която извършва администриране на целия процес – информиране и консултиране на гражданите, по отношение на визираната социална услуга, прием и обработка на депозираните заявления и предоставяне на съответната подкрепа, идентифицирана като необходима при извършване на оценка на потребностите на лицето, подало заявлението.  

На официалната интернет страницата на АСП www.asp.government.bg в заглавното меню, рубрика „Контакти“, са изброени всички териториални структури на агенцията, с посочени административен адрес, телефон и електронна поща. На същата страница в рубрика „Административни услуги“ може да бъде намерена информация за предоставяните от АСП социални помощи и образци на заявленията-декларации за отпускането им.

В рубриката „Коронавирус COVID-19“ е публикувана Инструкция за ползване на електронни административни услуги, предоставяни от АСП, както следва:

             - чрез Системата за сигурно електронно връчване /идентифициране с ПИК на НОИ или квалифицирано удостоверение за квалифициран електронен подпис (КУКЕП);

             - по пощата с обратна разписка;

             - на електронните адреси на дирекциите „Социално подпомагане“ в страната са публикувани в рубриката „Контакти“ - https://asp.government.bg/bg/kontakti/teritorialni-strukturi.

Финансова подкрепа, отпусната по реда  на Закона за хората с увреждания, се изплаща до края на месеца, следващ месеца, за който се отнася, в рамките на бюджетната година с изключение на финансовата подкрепа за месец декември, която се изплаща най-късно до 31 януари на следващата година.

Лице с обичайно местопребиваване в Република България, което желае да осинови дете при условията на пълно осиновяване, подава писмено заявление по образец, за получаване на разрешение за вписване в регистъра на осиновяващите при условията на пълно осиновяване до Дирекция "Социално подпомагане" (ДСП) по постоянния си адрес.

Необходими документи /оригинал за справка и копие/:

• документ, удостоверяващ, че лицето не е лишавано от родителски права, който се издава от общината по постоянния му адрес след проверка в другите общини, в които той е имал постоянен адрес;
• удостоверение за психично здраве и медицинско удостоверение за физическо здраве, липса на тежки хронични заболявания и други застрашаващи живота на осиновяващия, сексуално предавани инфекции с приложени резултати от проведени изследвания за туберкулоза, сифилис, хепатит В, ХИВ/СПИН;
• свидетелство за съдимост (за българските граждани това обстоятелство се установява служебно);
• документ, удостоверяващ, че срещу лицето не е образувано наказателно производство за умишлено престъпление от общ характер (за българските граждани това обстоятелство се установява служебно);
• документи за доходи и имотно състояние;
• препоръки за лицето, което желае да осинови, както и за лицата, които живеят с него;
• декларация за готовност за сътрудничество с дирекция "Социално подпомагане" при наблюдението на отглеждането на детето и спазването на неговите права и законни интереси, включително и за предоставяне на информация за развитието на детето на всеки шест месеца през първите две години от осиновяването.

• Вписване на кандидат-осиновител в регистъра

В срок до три месеца от подаване на заявлението се извършва социално проучване от определен от директора на Дирекция „Социално подпомагане“ социален работник от отдел „Закрила на детето“. При необходимост, в извършването на социалното проучване директорът включва и други специалисти от дирекцията. Срокът може да бъде удължен еднократно с два месеца по обективни причини, касаещи кандидатите. Проучването включва: най-малко три срещи с лицето, което желае да осинови; най-малко едно посещение в дома на желаещия да осинови, в който ще бъде отглеждано детето и в който трябва да бъде гарантирана безопасна и сигурна среда за отглеждането му; най-малко една среща с членовете на семейството на лицето, което желае да осинови, и с лицата, живеещи с него; най-малко една среща с лицата, дали препоръки.

В хода на социалното проучване на кандидатите преминават обучение по програма, утвърдена от Министъра на труда и социалната политика. Доставчикът на услугата, провел обучението изготвя доклад до директора на ДСП за резултатите от проведеното обучение. Социалният работник от ОЗД изготвя доклад и прави мотивирано предложение до директора на ДСП за издаване или отказ за издаване на разрешение за вписване в регистъра на осиновяващи при условията на пълно осиновяване. В 7-дневен срок от представянето на доклада от извършеното проучване и оценка, директорът на ДСП издава разрешение или мотивиран отказ за вписване в регистъра на осиновяващи. В разрешението задължително се посочва регистъра, в който да бъде вписано лицето, съобразно заявеното от него желание.

В 3- дневен срок от издаване на разрешението за вписване, директорът на ДСП го изпраща заедно с доклада, заявлението и всички документи, на директора на РДСП по постоянния адрес на кандидат-осиновителите, който извършва вписване на осиновяващия в регистъра. Регионалната дирекция за социално подпомагане изпраща копия от разрешението за вписване и от доклада за социалното проучване на посочените от осиновяващия други регионални дирекции, в които желае да бъде вписан.

Отбелязвания, свързани с промени в личните данни, социалния статус и семейното положение на осиновяващия, се въвеждат само от длъжностните лица в регионалната дирекция за социално подпомагане, извършила първоначалното вписване.

• Осиновяване на дете

Пълно осиновяване се допуска, когато осиновяваният и осиновяващия са вписани в съответните регистри за пълно осиновяване. Условието не се изисква, когато съпруг осиновява дете на своя съпруг/а/, при осиновяване на внук от дядо и баба или от единия от тях, както и при осиновяване от роднина по съребрена линия от трета степен.

При вписването си, всеки кандидат-осиновител получава уникален номер, който определя неговата поредност при разглеждането на кандидатурите на осиновяващите на заседания на Съветите по осиновяване (СО) в страната. Определянето на подходящи осиновяващи за всяко дете/деца от вписаните в регистъра на деца за пълно осиновяване се извършва на заседания на Съветите по осиновяване, които са създадени и функционират към съответните 28 – те регионални дирекции за социално подпомагане в страната. СО е постоянно действащ, колективен орган, осъществяващ дейности, свързани с осиновителната процедура, чийто решения се вземат с явно гласуване. Определянето на подходящи осиновяващи е съобразено с поредността на вписване на кандидат-осиновителите в регистъра, изразените от тях предпочитания, както и други обстоятелства от значение за интереса на детето.

Информация относно развитието на осиновителната си кандидатура, кандидат- осиновителите могат да получат в РДСП по постоянния си адрес.

Съгласно чл. 86, ал. 5 от Семейния кодекс, разрешението за вписване в регистъра на осиновяващи се издава за срок от две години. При промяна на обстоятелствата, от значение за издаване на разрешението, осиновяващият е длъжен незабавно да информира дирекция "Социално подпомагане". Когато промяната е от съществено значение, директорът на дирекция "Социално подпомагане" разпорежда да се извърши ново социално проучване.

Съгласно Семейния кодекс, при развод съпрузите по общо съгласие решават въпросите относно отглеждането и възпитанието на ненавършилите пълнолетие деца в техен интерес. В случай, че не се постигне съгласие между родителите, отношенията между родители-деца се уреждат от съда, като съдебния орган постановява при кого от родителите да живеят децата, на кого от тях се предоставя упражняването на родителските права; определя режима на лични отношения родител - дете, както и издръжката на децата.

Ако родителят, на когото е предоставено упражняването на родителски права нарушава регламентирания режим на контакти с детето на другия родител, то съгласно чл.193а от Наказателния кодекс, производство по чл. 182, ал. 2 от НК /при неизпълнение или осуетяване изпълнението на влязло в сила съдебно решение за режим на контакти/ се образува по тъжба само на пострадалия, до компетентния съд, по реда и в сроковете на глава VIII, раздел III, от НПК.

Не е в правомощията на дирекция „Социално подпомагане“ да осъществява контрол по изпълнение на съдебно решение. Ангажиментите на служителите от Отдел „Закрила на детето“ към ДСП са свързани с провеждане на социално-консултативна и психологическа работа със семействата, с цел оказване на подкрепа, оптимизиране на връзките родител-дете, насочване към подходящи социални услуги. В случаите, при които са идентифицирани рискове за детето в резултат на наличието на родителски конфликт, от ОЗД към ДСП се предприемат подходящи мерки, с които да се гарантират правата и интересите на детето. Мерките са насочени към информиране, консултиране на родителите и детето /съобразно възрастта му/, като от особено значение са възможностите за насочване към ползване на социални услуги, с оглед провеждане на социално-консултативна и психологическа работа със семейството.

Съгласно чл. 138а от СК, по искане на дирекция „Социално подпомагане", доставчиците на социални услуги оказват подкрепа и съдействие за и при осъществяване на контакти между родителите и децата, както и между родителите – в случай на конфликт между тях. Също така, по предложение на дирекция „Социално подпомагане", в производствата по Глава девета от СК „Отношения между родители и деца“, съдът с решението си може да определи ползване на задължителни социални услуги от родителите, самостоятелно или заедно с детето.

При невъзможност родителите да бъдат насочени към социална услуга доброволно, но при идентифициран риск и необходимост от работа със семейството и детето от страна на специалист, директорът на ДСП издава заповед за насочване на двамата родители и детето към подходяща социална услуга по реда на чл. 20, ал. 4 от Правилника за прилагане на Закона за закрила на детето.

Съгласно Семейния кодекс, всеки родител може да припознае своето. Припознаване може да извърши и родител, навършил шестнадесет години. Припознаването се извършва лично с писмено заявление пред длъжностното лице по гражданското състояние или с декларация с нотариално заверен подпис, подадена до длъжностното лице по гражданското състояние. Заявлението може да се подаде и чрез управителя на лечебното заведение, в което се е родило детето.

Родителят или навършилото четиринадесет години дете може да оспори припознаването с писмено заявление до длъжностното лице по гражданското състояние в тримесечен срок от съобщението. Дирекция „Социално подпомагане" по настоящия адрес на детето може да оспори припознаването чрез възражение по същия ред, ако е в интерес на детето. Припознаването може да бъде оспорено от лицето, което твърди, че е родител на детето, чрез иск, предявен в едногодишен срок от узнаването на припознаването. Този иск задължително се съединява с иск за установяване на произход. Съдът решава спора, като взема предвид интереса на детето.            

Ако припознаването не бъде оспорено, то се вписва в акта за раждане. След  факта на припознаване от страна на бащата, между него и детето се създава правно призната биологична връзка и за детето съществува установен действителен произход от баща.

Кандидатите подават заявление до Дирекция „Социално подпомагане“, Общината или лицензиран доставчик на дейности по „приемна грижа”, по настоящия им адрес. Информация за лицензираните доставчици може да бъде получена от съответната Дирекция „Социално подпомагане’’. Към заявлението се прилагат следните документи:

• копие от документ за самоличност;
• документ от ЕСГРАОН, че не са поставени под запрещение, не са лишени от родителски права или не са с ограничени родителски права;
• декларация, че не са налице обстоятелствата по чл. 32, т. 4 - 7 от Закона за закрила на детето /дееспособни; не са осъждани, не са поставени под запрещение
• медицинско удостоверение, че не страдат от болестите по чл. 32, т. 8 от Закона за закрила на детето /СПИН и животозастрашаващи болести/
• свидетелство за съдимост;
• документ, удостоверяващ, че срещу кандидатите за приемно семейство не е образувано наказателно производство за умишлено престъпление от общ характер.
• При необходимост доставчикът може да изисква и други документи, както и информация от съответните държавни органи
• Дирекция "Социално подпомагане" извършва служебно проверка за получаваните от кандидатите месечни социални помощи по реда на Закона за социално подпомагане, освен в случаите на кандидати за професионално приемно семейство.
• Оценяване на кандидатите за приемно семейство 

Оценяването на кандидатите за приемно семейство се извършва от доставчиците и включва провеждане на не по-малко от 4 срещи - разговори с кандидатите и останалите членове на домакинството; не по-малко от две посещения в дома на кандидатите, където ще се отглежда детето; интервю с двама поръчители, които дават писмена препоръка за кандидатите.

Кандидатите за приемно семейство преминават базово обучение по програма, утвърдена от министъра на труда и социалната политика, председателя на Държавната агенция за закрила на детето и изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане, което приключва с доклад от обучителя за резултатите от обучението.  Оценяването на кадидатите следва да приключи в срок до 4 месеца от подаване на заявлението. Срокът може да бъде удължен еднократно с два месеца по обективни причини, касаещи кандидатите. Оценяването на кандидатите завършва със социален доклад, изготвен от социалния работник, работещ с кандидатите за приемно семейство, Доставчикът  уведомява кандидатите за приемно семейство за изготвения социален доклад, които в 7-дневен срок от уведомлението могат да се запознаят с него и да направят писмени възражения пред доставчика, извършил оценяването.

Утвърждаването на приемните семейства се извършва от Комисията по приемна грижа (КПГ), която е създадена и функционира към всяка Регионална дирекция за социално подпомагане (РДСП). КПГ разглежда социалните доклади за оценяване на кандидатите за приемни семейства и постъпилите към тях възражения и взема решение за утвърждаване или за отказ. КПГ представя социалния доклад, постъпилите възражения и решението си на директора на съответната РДСП. Въз основа на преписката, директорът на регионалната дирекция за социално подпомагане издава заповед за вписване или за отказ за вписване на кандидатите за приемно семейство в регистъра. Заповедта подлежи на обжалване по реда на Административно процесуалния кодекс. След влизането в сила на заповедта утвърдените кандидати за приемно семейство се вписват в регистъра на утвърдени приемни семейства.

Трябва да се отбележи, че по реда на Закона за закрила на детето (ЗЗД), съгласно чл. 26, ал. 1 от Закона за закрила на детето „Настаняването на дете в семейство на роднини или близки, в приемно семейство или в социална или интегрирана здравно-социална услуга за резидентна грижа се извършва от съда. До произнасяне на съда дирекция "Социално подпомагане" по настоящия адрес на детето извършва временно настаняване по административен ред.“.

Основанията за настаняване на дете извън семейството са определени в чл. 25 от ЗЗД, като може да бъде настанено извън семейството дете:

1. чиито родители са починали, неизвестни, лишени от родителски права или чиито родителски права са ограничени;
2. чиито родители, настойници или попечители без основателна причина трайно не полагат грижи за детето;
3. чиито родители, настойници или попечители се намират в трайна невъзможност да го отглеждат;
4. което е жертва на насилие в семейството и съществува сериозна опасност от увреждане на неговото физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие;
5. в случаите по чл. 11 от Конвенцията от 1996 г.;
6. чиито родители, настойници или попечители са се съгласили и отказват да прекратят участието му в предаване по смисъла на Закона за радиото и телевизията и с това се създава опасност за неговото физическо, психическо, нравствено и социално развитие.

Съгласно чл. 25, ал. 2 от ЗЗД, настаняването на детето извън семейството се налага като мярка за закрила след изчерпване на всички възможности за закрила в семейството освен в случаите, когато се налага спешното му извеждане.

В случаите на настаняване в семейство на роднини или близки се взема съгласието на лицето, при което ще бъде настанено детето, и се проучва неговата годност. Съгласието на приемащото лице се изразява с декларация по образец.

При наличие на някое от условията по чл. 58 от Правилника за прилагане на Закона за социалните услуги (необходимост от осигуряване на лично време на лицето или семейството, което обичайно полага грижата) семействата на роднини или близки и приемните семейства, в които са настанени деца по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето, могат да заявят желание за ползване на заместваща грижа в дирекция "Социално подпомагане" по настоящия им адрес. Заявяването може да бъде направено устно - на място, или по телефон, или писмено, включително по електронен път.

За подкрепа на детето и семейството по реда на ППЗЗД се отпуска месечна и еднократна финансова помощ, предназначени за превенция и реинтеграция, отглеждане на детето при близки и роднини и в приемни семейства. Финансовата подкрепа е част от работата по превенция на изоставянето, реинтеграция, настаняване на деца в семейства на роднини и близки и настаняване в приемни семейства.

Месечните помощи са предназначени за подкрепа на детето и семейството, с цел отглеждането му в семейна среда, в случаите при които детето е настанено за отглеждане при роднини, близки и приемни семейства по реда на ЗЗД. Базата за определянето на размера на финансовата помощ е гарантираният минимален доход. Еднократните помощи са предназначени за превенция на изоставянето, реинтеграция, подкрепа на детето и семейството при настаняване в семейства на роднини или близки и приемни семейства.

Необходимо е да се отбележи, че с промени в Правилника за прилагане на Закона за закрила на детето от 2021 г. еднократната помощ за превенция на изоставянето, реинтеграция на детето в семейна среда и за отглеждане на дете при роднини или близки и в приемни семейства е увеличена. Тя може да се предоставя до четири пъти в годината, която се отпуска, за да посрещне определена нужда, възникнала извънредно и необвързана с издръжката на детето. От 01.01.2021 г. общият на еднократната помощ е в размер до 10-кратния размер на гарантирания минимален доход и помощта се предоставя в пари.

За деца, настанени за отглеждане при роднини и близки, Дирекция "Социално подпомагане" може да отпуска месечни помощи, ако средният месечен доход на всеки от съпрузите или на родителя/родителите, живеещи заедно, и на ненавършилите пълнолетие деца е по-нисък от 5-кратния размер на гарантирания минимален доход.

Размерът на тази месечна помощ се определя по предложение на социален работник от дирекция "Социално подпомагане" и се диференцира съобразно възрастта на детето:

1. до 3 години - до 4-кратния размер на гарантирания минимален доход;
2. от 3 до 14 години - до 3,5-кратния размер на гарантирания минимален доход;
3. от 14 до навършване на пълнолетие на детето, а ако учи - до завършване на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст - до 4-кратния размер на гарантирания минимален доход.

За деца, настанени за отглеждане в приемно семейство, се предоставят средства за отглеждане и възпитание на детето въз основа на административна заповед или съдебно решение за настаняване. Тези средства се предоставят от общината или дирекция "Социално подпомагане", с която приемното семейство е сключило договор по чл. 27, ал. 5 от Закона за закрила на детето. Средствата са месечни и се диференцират съобразно възрастта на детето в размер:

1. до 3 години - 4-кратния размер на гарантирания минимален доход;
2. от 3 до 14 години - 3,5-кратния размер на гарантирания минимален доход;
3. от 14 до навършване на пълнолетие на детето, а ако учи - до завършване на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст - 4-кратния размер на гарантирания минимален доход.

За деца с увреждания, установени от компетентните здравни органи, към месечната помощ по чл. 49 от ППЗЗД или към средствата, предоставяни по чл. 50 от ППЗЗД, се изплаща добавка в размер 120 на сто от гарантирания минимален доход независимо от дохода на семейството.

Помощите, които се изплащат от дирекция "Социално подпомагане", се отпускат въз основа на заявление-декларация съгласно приложение № 8, подадено от лицето/семейството, което полага грижи за детето, до директора на дирекция "Социално подпомагане" по настоящ адрес на лицето и след представяне на лична карта или личен паспорт.

Към заявлението-декларация се прилага документ за здравословното състояние на детето - само за деца с физически или психически увреждания.

Дирекция "Социално подпомагане" извършва служебно проверка на данните от акта за раждане на детето и на предприетата мярка за закрила спрямо детето.

При необходимост дирекция "Социално подпомагане" може да изисква и други документи. В срок до 20 дни от подаване на заявлението-декларация по чл. 52 от ППЗЗД директорът на дирекция "Социално подпомагане" се произнася със заповед съгласно приложение № 9 за отпускане на помощта или с мотивиран отказ.Месечните помощи, които се изплащат от дирекция "Социално подпомагане", се отпускат от първо число на месеца на подаването на заявлението-декларация и се изплащат най-късно до края на месеца, следващ месеца, за който се отпуска помощта. Изплащането на помощите може да се извършва по касов и по безкасов път.

Изразходването по предназначение на средствата, получени като месечна и/или еднократна помощ на децата, се наблюдава от социален работник, който за месечните помощи прилага доклад към досието на детето на всеки 6 месеца, а за еднократните помощи - при последващия преглед на плана за действие по конкретния случай.

Месечните помощи се прекратяват със заповед на директора на дирекция "Социално подпомагане" или на упълномощено от него длъжностно лице от първо число на месеца, следващ месеца, през който е отпаднало основанието за отпускането им.

Месечните помощи се изменят и спират със заповед на директора на дирекция "Социално подпомагане" или на упълномощено от него длъжностно лице от първо число на месеца, следващ месеца, през който е възникнало основанието за това.

Месечните помощи се възобновяват със заповед на директора на дирекция "Социално подпомагане" или на упълномощено от него длъжностно лице.

Отдел “Закрила на детето” (ОЗД) е част структурата на дирекциите ДСП. На територията на страната функционират 147 ОЗД  към ДСП.

Като пряко ангажиран с дейностите по закрила на детето, ОЗД към ДСП определя и провежда конкретни мерки по закрила на детето и контролира изпълнението им, ръководейки се от интересите на децата и основният им приоритет да бъдат отглеждани в семейна среда.

Съгласно Правилника за прилагане на Закона за закрила на детето (ППЗЗДет.), сигнал може да бъде подаден от самото дете, родителите, физически лица, държавни органи или други юридически лица.

Сигналът може да постъпи в ДСП писмено, устно или чрез активно набиране на информация от социалните работници в дирекцията. По принцип анонимни сигнали не се разглеждат, освен в случаите, отнасящи се до насилие над дете, или по преценка на директора на дирекция "Социално подпомагане". При постъпване на сигнал (писмен или устен) за насилие в ОЗД към ДСП или при самосезиране, същият се регистрира в Дневник за регистриране на сигнали.

При всеки сигнал се извършва проучване и оценка от отдел “Закрила на детето”, като се събира подробна информация от всички достъпни източници – дете, семейство, детска ясла, детска градина, училище, роднини, близки, съседи, личен лекар, друга дирекция „Социално подпомагане“ и други.

Събраната информация се анализира и въз основа на това се преценява има ли риск за детето.

След направена оценка, в която е посочено, че за детето съществува риск се определят мерки за закрила. Тези мерки са разписани в ЗЗДет., като включват предприемане на действия за подкрепа на детето и семейството му при отглеждането му. Конкретните мерки се определят съобразно всеки отделен случай и индивидуалните потребности на детето.

При постъпил сигнал за насилие над дете, се предприемат спешни действия и мерки за детето, съгласно Координационен механизъм при насилие (КМ). Чрез прилагането на КМ се постига бърза реакция и сътрудничество между отговорните институции при случай на дете в риск или жертва на насилие.

Мерки за реинтеграция на детето в семейството се предприемат при подадено заявление от родителите и при наличие на едно или повече от следните обстоятелства:

• Детето, настанено в специализирана институция, в приемно семейство или в семейство на роднини и близки и не е прекъснало връзката си  с родителите;
• В семейството няма друго дете в риск от изоставяне;
• Други обстоятелства, при които връщането на детето в семейството е в негов интерес.

Социалната работа по случай на реинтеграция на детето в семейството включва следните дейности:

• Събиране на информация относно възможностите за преодоляване на риска, довел до настаняване на детето извън семейството, включително проблемни области и потенциал на родителите за полагане на грижи за детето;
• Изготвяне на социален доклад, въз основа на събраната информация, който отразява силните и слаби страни на родителите и съдържа конкретни предложения за конкретни дейности за преодоляване на риска;
• Преглед и актуализация на изготвения план за действие по случая на детето (чл. 16а от ППЗЗД) и включване на конкретни дейности за подкрепа на детето и родителите, както и график за провеждане на срещи;

Заключителен доклад за извършените дейности за подкрепа на детето и семейството, който съдържа мотивирано предложение за връщане на детето в семейството, продължаване на мерките за реинтеграция или прекратяване на мерките и връщане на детето в семейството.

Нужно е да се подаде заявление в ДСП. След подаване на заявлението стартира работа по реинтеграция, в която се включва и доставчик на социална услуга. Изготвя се график на срещи между детето и родителите, както и план за действие със заложени срокове и цели. Периодично се проследява изпълнението на заложените цели (най-малко на 3 месеца). Успешен случай на реинтеграция е налице, когато са изпълнени заложените в плана за действие цели и детето е върнато в семейството. При успешно приключила реинтеграция на детето в семейството ДСП осъществява наблюдение на детето в срок от 6 месеца.

Българското законодателство за закрила на детето гарантира основните права на всички деца, в т.ч. и на децата чужди граждани, които пребивават на територията на страната, включително и на непридружените или разделени от семейството си деца чужди граждани и деца бежанци. Регламентираните в Закона за закрила на детето (ЗЗД) дейности и мерки за закрила и защитата правата на децата са приложими и по отношение на децата получили временна закрила в България.

Ако децата, пристигащи в България поради военни конфликти в страната им на произход, са придружени от свой родител или друг законен представител и те поради някаква причина са в невъзможност да полагат грижи за тях се прилага общият ред по ЗЗД. Приоритетни са мерките за закрила в семейна среда (насочени към подкрепа на детето и семейството), някои от които се изразяват в осигуряване на педагогическа, психологическа и правна помощ на родителите или лицата, на които са възложени родителски функции, по проблеми, свързани с отглеждането, възпитанието и обучението на децата, насочване към подходящи социални услуги и други форми на подкрепа.

   Непридружените деца бежанци са специфична уязвима група деца в риск, която се нуждае от своевременна, целенасочена и специализирана подкрепа. Социалните работници от отделите „Закрила на детето“ към Дирекция „Социално подпомагане“ (ДСП) са въвлечени и ангажирани на всички етапи, свързани с работата с непридружените деца, чужди граждани и деца бежанци, от тяхното първоначално установяване, консултиране и информиране на територията на страната до осигуряване на трайно и дългосрочно решение, което да гарантира в максимална степен техните права и интереси.

   Спрямо дете в риск, останало без грижите на своите родители, което се намира на територията на Република България, се предприемат подходящи мерки за закрила по реда на ЗЗД. Спрямо тези деца могат да бъдат предприети мерки за закрила чрез настаняване в семейства на роднини или близки, в приемни семейства, в социална или интегрирана здравно-социална услуга за резидентна грижа, в зависимост от спецификата на конкретния случай и интереса на детето. За настаняване и подкрепа на деца, чужди граждани и деца бежанци в риск се използва изградената в страната мрежа от социални услуги за деца. За децата, настанени за отглеждане при роднини или близки или в приемни семейства е регламентиран в Правилника за прилагане на Закона за закрила на детето (ППЗЗД) ред и условия за отпускане на месечни помощи/средства.

  Всеки случай се основава на индивидуален подход, спазване на нормативно определените процедури и най-вече актуална преценка на възможността спрямо детето да бъде предприета както адекватна, така и по-благоприятна мярка за закрила. Социални работници от отдел „Закрила на детето“ участват в производствата за предоставяне на международна закрила на детето и са гарант за защита на правата и интересите на децата.    

  В основата на социалната работа по случаи на непридружени деца, чужди граждани е намирането и установяването на родителите, роднини или близки, които чрез подкрепа и мерки в семейна среда да осигурят сигурна и стабилна среда и грижа за децата.

 Всички деца, чужди граждани и деца бежанци в риск имат право да ползват различните видове социални услуги за деца. Това право имат и техните родители или законни представители. Една от най-важните форми на социални услуги за тези лица е осигуряването на адекватна психологическа подкрепа. Граждани с предоставена временна закрила, които желаят да ползват социални услуги, могат да заявят желанието си устно и/или писмено на място, по телефон или по електронен път в Дирекция „Социално подпомагане“ по настоящ адрес или по мястото на пребиваване. 

ДСП като орган по закрила на детето, осъществяващ текущата и практическа дейност по закрила на детето в общината чрез ОЗД.

Предприемат се мерки за закрила в семейна среда: Осигуряване на психологическа, педагогическа и правна помощ на родителите по проблеми, свързани с отглеждането и възпитанието на децата; консултиране и информиране, насочване към социални услуги в общността и др. Провежда се социална работа за справяне с конфликти и кризи в отношенията, консултиране и информиране.

Предприемат се и мерки извън семейна среда: Когато независимо от проведената работа и оказаната подкрепа се наложи настаняване на детето по реда на ЗЗД, се спазва поредността на мерките за закрила. Първо се проучват роднини и близки, с цел детето да се отглежда от разширеното семейство или близки, с които е създало емоционална връзка. В случай, че не са установени такива, за детето се търси подходящо приемно семейство или социална услуга от резидентен тип. До произнасяне на съда, дирекция „Социално подпомагане" по настоящия адрес на детето извършва временно настаняване по административен ред.“.

По отношение на предоставянето на социални услуги като мерки за закрила на детето, съгл. чл. 88, ал. 1 на Закона за социалните услуги (ЗСУ), всички социални услуги в изпълнение на мерки за закрила на детето се предоставят по реда на Закона за закрила на детето – чрез издаване на направление от Директора на ДСП въз основа на подадено заявление от родителя. В случай на заявяване на желание за насочване на детето или родител/попечител/настойник/лице, полагащо грижи за детето за ползване на специализирани социални услуги, финансирани от държавния бюджет, когато не е открита работа по случай и не са предприети мерки за закрила, насочването се осъществява по реда на ЗСУ след изготвяне на предварителна оценка на потребностите от ДСП.

Приемането на резолирана от дежурен съдия молба се завежда в деловодната система на ДСП.

Социалният работник от ДСП извършва проучване, като събира необходимата информация от семейството, детето, представените документи и други източници при необходимост.

На база на събраната информация се изготвя становище до дежурен съдия, относно интересите на детето, във връзка със сделка, касаеща имущество и влогове.

Съгласно чл. 153 от Семейния кодекс, настойничество и попечителство се учредява над малолетни и непълнолетни, чиито родители са неизвестни, починали, поставени под пълно запрещение или лишени от родителски права.

Орган по настойничеството и по попечителството е кметът на общината или определено от него длъжностно лице. Назначаването на настойник или попечител на дете се назначава от органа по настойничество и по попечителство по реда на чл. 155 от СК.

Съгласно чл. 127а от Семейния кодекс, въпросите, свързани с пътуване на дете в чужбина и издаването на необходимите лични документи за това, се решават по общо съгласие на родителите. Когато родителите не постигнат съгласие, спорът между тях се решава от районния съд по настоящия адрес на детето. Производството започва по молба на единия от родителите. Съдът изслушва другия родител, освен ако не се яви без уважителни причини. Съдът може и по своя инициатива да събира доказателства. Съдът може да допусне предварително изпълнение на постановеното решение.