logobgr
Всички
14.05.2019г.

Всяко дете има право на обич, грижа и семейство

Водещ принцип при прилагането на законодателството в областта на закрилата на детето е предотвратяването на изоставянето на деца и гарантиране правото им да имат семейство. За постигането на тази цел усилията в работата по закрила на детето са насочени към осигуряването на комплексна подкрепа за децата и семействата, както и за насърчаване на отговорното родителство. С оглед на това усилено продължава и дейността за развитието на качествени социални услуги в общността. Те основно са насочени към превенция и ранна интервенция и подпомагат отглеждането на детето и насърчаването на социалното включване, както и подкрепата на родителите при отглеждането на деца в кризисни ситуации. За успеха на провежданите политики допринася и залегналият в законодателството ангажимент на държавата да гарантира, защитава и закриля основните права на детето във всички сфери на обществения живот, чрез реализирането на съответни дейности и мерки.

Гаранция за спазването на най-добрия интерес на детето е категоричното законово изискване настаняването на дете извън семейството, като мярка за закрила, да се предприема едва след изчерпване на всички други възможности за закрила в семейна среда. Изключение в това отношение правят единствено случаите, когато различни причини налагат спешно извеждане от семейството на дете в риск.

Защитата на  най-добрия интерес на детето се осъществява и чрез залегналите в законодателството критерии за преценка на: желанията и чувствата му; неговите физически, психически и емоционални потребности; възрастта, пола, миналото и други характеристики на детето; опасността или вредата, която му е причинена или има вероятност да му бъде причинена; способността на родителите да се грижат за него; последиците, които ще настъпят за детето при промяна на обстоятелствата, както и  други обстоятелства, имащи отношение към него. Важна роля за спазването на правата и интересите на детето  има и нормативно регламентираното условие настаняването му извън семейството да се извършва единствено с решение на компетентния съд, като в това отношение законодателството предвижда изпълнението на редица съдебни и административни мерки.

В тази посока са и произтичащите от законовата уредба ангажименти и правомощия на органите за закрила на детето на местно ниво, които пряко кореспондират с Конвенцията на ООН за правата на детето и са подчинени на разбирането, че най-добрата среда за неговото отглеждане и възпитание  е семейната.

В този аспект извеждането на дете от биологичното семейство винаги е крайна мярка за закрила, която може да бъде предприета единствено след изчерпване на възможностите за превенция и предоставяне на грижа в семейна или близка до семейната среда, с изключение на случаите, когато се касае за непосредствен риск за живота на детето. И в тези случаи мярката винаги има  превантивен характер и се потвърждава единствено с решение на съда.

С оглед възможните рискове от попадане на всяко семейство в трудна житейска ситуация се налага осигуряването на нужната подкрепа и съдействие от страна на отговорните институции. Законът за закрила на детето и Правилникът за неговото прилагане обстойно регламентират  мерките за закрила в семейна среда и настаняване извън семейството, като в тях са описани и конкретните стъпки в действията на компетентните институции при постъпване на сигнал за дете в риск. В Закона са посочени мерките за закрила, като категоричен приоритет имат мерките за закрила, чрез съдействие, подпомагане и предоставяне на социални услуги в семейна среда.

Правомощията на компетентните органи за закрила на детето да предприемат настаняване извън семейството по административен ред, целят единствено да осигурят своевременна реакция в случаите, когато е идентифициран риск за живота и безопасността на дете. Тук следва ясно да се подчертае, че предприемането на тази крайна стъпка винаги е в резултат на предварителна  индивидуална оценка за всяко дете, оценка на родителския капацитет и на рисковете за детето, както и на внимателна преценка на обстоятелствата по всеки конкретен случай. Водеща е  актуалната преценка на възможността спрямо детето да бъде предприета по-благоприятна мярка при спазване на нормативно регламентираната поредност на мерките за закрила: настаняване в семейство на роднини или близки; осиновяване; настаняване в приемно семейство; предоставяне на социални услуги от резидентен тип и в краен случай настаняване в специализирана институция.

Анализирайки случаите на деца, за които се предприема мярка за закрила извън биологичното семейство, не може да не бъде отчетено, че настаняването в семейство на близки и роднини е една от най-често прилаганите възможни мерки. Тя се предприема винаги след изчерпване на всички възможности за превенция и подкрепа в семейството и след подадена заявка и изявена готовност за съдействие от страна на близките. Тя е и една от най-щадящите мерки спрямо децата, нуждаещи се от закрила чрез извеждане от биологичното семейство, като същевременно е и най-близка до културните нагласи на българина.

В заключение трябва да се отбележи, че  компетентните органи винаги работят за намиране на дългосрочно решение за дете в риск, при спазване на неговия най-добър интерес.

През 2018 г. в страната успешно са приключили 1 773  случаи по превенция на изоставянето на деца, а 495 са случаите на успешна  реинтеграция в биологичните семейства.

 

 

Всички