Румяна и най-смислената задача, с която се е захващала

В поредицата "Лицата на приемната грижа" приемни родители разказват от първо лице и със свои думи своя опит.

Румяна Христова, гр. София

„Приемна майка съм от седем години. Бих искала да споделя какво ме вдъхнови да поема по този път и какво означава за мен да бъда част от света на приемната грижа.

Мотивацията ми да стана приемен родител се породи от дълбоко вътрешно желание да помогна на дете в нужда. Вярвам, че всяко дете заслужава да бъде обичано, обгрижвано и заобиколено от топлина и сигурност. За мен дори временната подкрепа може да остави траен и положителен отпечатък в живота на едно дете — именно това ме вдъхнови да отворя дома и сърцето си за тях.

Искам да се обърна и към всички, които обмислят да станат приемни родители. Истинската причина да поемеш тази отговорност не бива да бъде материалната страна, а искреното желание да подадеш ръка, да обгърнеш с грижа и да бъдеш подкрепа.

През годините съм се сблъсквала с хора, които при споменаването, че съм приемна майка, първата им реакция е: „Колко пари вземате? И ние да станем приемни родители, да не правим нищо и да получаваме пари.”

Но истината е, че когато приемеш дете в дома си, ти не просто му осигуряваш покрив. Даваш му любов, сигурност, време, дом, храна и отговаряш на всички негови нужди — емоционални, физически и социални. Това не е лесна задача, но е най-смислената, с която съм се захващала.

До момента съм се грижила за шест деца. Две от тях имаха по-сериозни затруднения, но никога не съм ги третирала по различен начин от останалите. За мен всички деца заслужават равни възможности, уважение и топлина. Като приемна майка винаги се стремя да създам среда, в която детето се чувства спокойно, прието и обичано.

Много важно е да отбележа и нещо друго — когато приемеш дете в семейството си, това не е ангажимент само на един човек. Цялото семейство трябва да приеме детето, да го подкрепя и да го приеме като част от дома. Само тогава детето може истински да се почувства обичано и на сигурно място. Със съзнание за отговорността и предизвикателствата на тази роля, вярвам, че мога да бъда човекът, който ще помогне на едно дете да направи крачка напред в живота — независимо колко дълго ще бъдем заедно. Приемната грижа за мен е не само отговорност, но и истинско призвание. Тя ми дава възможност да вложа времето, енергията и сърцето си в нещо, което има значение — бъдещето на дете, което заслужава шанс.“