Росица, която за първи път се чувства удовлетворена от това, което прави

В поредицата "Лицата на приемната грижа" приемни родители разказват от първо лице и със свои думи своя опит.

 Росица Ялъмова-Илиева, обл. Добрич

"Казвам се Росица Ялъмова и съм приемен родител от 2017 година. След един репортаж по телевизията за приемните семейства, аз и моят съпруг, заедно с децата ни, взехме решение да станем приемно семейство.

В един летен ден ни настаниха първото дете. Не мога да опиша чувствата, които настъпиха в мен. Върнах се години назад, когато аз за първи път станах майка. Цяла година домът ни беше изпълнен с детски смях и плач. Но всяко начало има и своя край. Дойде моментът, в който момченцето беше осиновено. Не искам да се сещам през какви емоции преминах. Гняв, злоба, разочарование, че няма да е с мен, но и любов и щастие, че вече ще има свое истинско семейство. И така вече 6 деца, които идват и си отиват. Отиват си щастливи и усмихнати. Радвам се от все сърце за тях, но вечер, когато всички заспят, аз тайничко си поплаквам, че няма да знаят жената, която първа ги е прегърнала, целунала, нахранила, изкъпала и много нощи не е спала заради тях. Въпреки болката, която изпитвам след всяко дете, което напусне дома ни, аз няма да спра, защото обичам работата си. За първи път в живота си се чувствам удовлетворена от това, което правя.

Голяма подкрепа получавам и от екипа по приемна грижа. Когато осиновят дете, социалният ми работник всеки ден ми звъни, за да ме попита как съм. За мен това е много, защото тогава се чувствам като дърво без корени и имам нужда от подкрепа.

Тук е мястото да благодаря на всички мои близки и приятели, че са зад гърба ми и ще продължават да ме подкрепят."