Милка от Силистра, която която отвори вратата на душата си

В поредицата "Лицата на приемната грижа" приемни родители разказват от първо лице и със свои думи своя опит.

Милка Аврамова, гр. Силистра

„Това е работа, за която трябва да си подготвен не само психически и физически, но и духовно. С тази професия градиш един пълноценен и изпълнен със смисъл живот.

В обществото често ми задават въпроси, не се ли страхувам да се грижа за такива малки деца или деца с увреждания, привързвам ли се към тях и как се разделяме. Никога не съм се страхувала и не съм мислила за лоши неща, гледам позитивно на тази професия. Наистина  мисълта за рискова ситуация е плашеща, но не мислиш за това, детето е в риск или изоставено и то има нужда от нашата, вашата помощ.

В приемното семейство децата получават най-прекрасните неща – обич, грижа, внимание, прегръдки, целувки, забавления, подаръци – нека живота им бъде прекрасен. Така че независимо какво е детето, взимам го и заемам мястото си до него. Семейството, нашата помощ и обгрижване е основна важна среда за растеж и развитие на деца, особено с увреждания.

Заедно с децата минаваме период на адаптация, съчувствие, жал, но повярвайте ми - няма нищо по-увлекателно от това да наблюдаваш развитието и напредъка, които ни доставя, удовлетворение и радост. Вниманието и любовта, която получават изграждат нашата привързаност.

Приемната грижа е предизвикателство, разумно и адекватно, децата те карат да отвориш вратата на душата си. Не Детските домове, а приемното семейство сме закрилата за тях, докато се появят жадните за тях сърца - техните осиновители.

Тогава разбираш, че децата са жаждата на живота за живот.

Успехът е важен, но смисъла е още по-важен.“