Таня, която умираше от страх, но се справи

В поредицата "Лицата на приемната грижа" приемни родители разказват от първо лице и със свои думи своя опит.

 Таня Кондояни от гр. Благоевград

 „Казвам се Таня Кондояни и съм професионален приемен родител от 8 години.

Грижа се за деца от 0 до 7 години, за деца с дефицит в развитието и предоставям и заместваща приемна грижа.

Когато кандидатствах за работа, знаех само че ще се грижа за деца в нужда, изоставени от родителите си или изведени от домовете им. И това е.

Тогава една млада жена с голямо сърце и мила усмивка ме подкрепи, застана до мен и разбрах, че това не е само работа, това е призвание.

Научих, че всеки може да нахрани и облече едно дете, но да дадеш на това дете обич, внимание, сигурност, да го научиш на навици, които да му помогнат в развитието, да станеш и бъдеш неговия свят! Ето това е призванието.

Когато ми повериха първото дете бях толкова уплашена дали ще се справя, дали го мога, но успях. Сега това дете е един прекрасен младеж с прекрасно семейство.

После децата идваха едно след друго, радвах им се, обичах ги. Давах им цялата си обич и това ми дава сила и увереност да продължавам.

И в момента се грижа за едно ангелче, което дойде в дома ми болно, недохранено и може би малтретирано. Сега е красиво и енергично, пълно с живот и обич дете.

Струват си безсънните нощи, тичане по педиатри и бюрократични задължения.

Между другото най – задаваният ми въпрос е как се разделям с децата? Ами как – трудно, тежко и боли. Зная, че всичко това е за тяхно добро и това ме успокоява.

Хората като чуят приемна грижа подхождат с недоверие и пренебрежение, но не знаят, че за много деца ние сме шанс за ново начало, за добър и смислен живот. И съм горда и щастлива, че съм част от това.“