Спаска, която не иска друго признание освен детския поглед

В поредицата "Лицата на приемната грижа" приемни родители разказват от първо лице и със свои думи своя опит.

Спаска Богоева от гр. Кресна

„Приемната грижа е тема разисквана, обсъждана, критикувана и хвалена, възприемана от всеки по различен начин.

За мен, като приемен родител с 11 години опит, занимавала се с различни неща преди това, този ангажимент е най-удовлетворяващ. Избираш да приемеш едно дете не само в дома си, приемаш го в семейството си, правиш му място в сърцето и в душата си. И много често, в началото, си по-уплашен от него. Те идват като парченца – парченца от нещо счупено. И започваш да градиш, да допълваш, да оформяш, докато се почувства част от едно цяло – семейството. Обичано, закриляно и защитено.

Най-хубавото е, че докато лекуваш душевните рани, докато му помагаш да израсне, растеш заедно с него, надграждаш и себе си. Преоткриваш детския свят отново и отново, надникваш директно през неговите очи. Пораснах много пъти по различни начини. И е изключително красиво!

Приемната грижа те държи активен на едно различно ниво. Заслужава си всичките усилия, притеснения и безсънни нощи. Когато едно малко, плахо и наранено дете, под твоите грижи се превърне в здраво и уверено в себе си човече, знаеш, че си успял. И това те прави щастлив.

Когато го попитат „Къде отиваш?“ и го чуеш да отговаря „У дома, отивам си вкъщи“, с огромна гордост и лека щипка тъга осъзнаваш, че ти си най-хубавото нещо в живота му до този момент. И не искаш друго признание. Уверен го хващаш за ръка и продължавате заедно. Един детски поглед, изпълнен с благодарност, една прегръдка от сърце ти дава така нужната сила да продължиш да се раздаваш за правилната кауза – приемната грижа.“