Христина и радостта в детските очи

В поредицата "Лицата на приемната грижа" приемни родители разказват от първо лице и със свои думи своя опит.

Христина Николова от с. Генерал Тодоров

„Казвам се Христина, на 44 години съм и съм приемен родител от община Петрич, с. Генерал Тодоров. Приключението ми в тази роля започна през февруари 2022 г., а в момента се грижа за четвъртото дете, настанено в моето семейство.

Дълго време обмислях възможността да стана приемен родител, но се колебаех – не познавах добре процеса, отговорностите и задълженията. Когато най-сетне събрах смелост да се информирам, се запознах с Екипа по приемна грижа, които ме въведоха в целия процес. С тяхна помощ получих нужната информация и започнах обучението.

Макар че съм майка на двама вече пораснали синове, обучението беше изключително полезно – научих много нови неща за грижата за деца, лишени от родителска подкрепа.

Първото дете, което приех, беше новородено момченце. Срещнах немалко предизвикателства, като например ставането през нощта, което в началото беше особено трудно. С времето обаче свикнах, а подкрепата на моето семейство беше безценна – винаги са до мен и ми помагат, когато имам нужда.

Да държиш в ръцете си мъничко човече и да се грижиш за него е чувство, което изпълва сърцето с истинско щастие. Разбира се, има трудни моменти – колики, болести, никнене на зъбки – но те бледнеят пред радостта в очичките на детето, пред първото гукане, първия смях и топлотата на усмивката му.

Второто дете, което приех, беше новородено момиченце. Признавам, че в началото бях леко притеснена, но скоро разбрах, че няма съществена разлика в грижите за момче и момиче.

При всяко дете се е налагало да се консултирам с лекари от различни специалности, според конкретните нужди. Винаги съм усещала пълна подкрепа от страна на Екипа по приемна грижа и Отдел закрила на детето – било то чрез съвет, напътствие, финансова помощ или осигурен транспорт.

Когато настъпи моментът за осиновяване, се организират срещи между детето и кандидат-осиновителите. Ако те одобрят детето, процесът обикновено приключва в рамките на месец.

Раздялата с всяко дете е много трудна за мен. Била съм до него във всеки един миг през последните 6 до 10 месеца, изграждайки силна емоционална връзка, която не може да се забрави. И все пак, с подкрепата на семейството ми и с мисълта, че това дете ще намери своя истински дом – при хора, които дълго са чакали да го обичат – намирам сили да продължа. Това ми дава утеха и вяра, че съм направила нещо наистина значимо.

За съжаление, знам колко много деца все още имат нужда от приемна грижа, а ние – приемните родители – сме твърде малко. Искрено се надявам повече хора да се осмелят да подадат ръка на дете в нужда и да изпитат същото удовлетворение, обич и смисъл, които аз усещам всеки ден.“