Анна, Христо и Вальо, който вече не плаче

В поредицата “Лицата на приемната грижа” приемни родители разказват от първо лице и със свои думи своя опит.

Анна и Христо Христови, гр. Габрово

„Преди 13 години взехме решение да станем приемни родители и да се постараем да дадем щастливо детство на някое дете в нужда. Валентин беше на 6 години, когато дойде в нашето семейство точно преди Великден. Първоначално той почти не говореше на български. Всъщност, почти не сме го чували да говори друг език – нито цигански, нито турски. Не говореше, но плачеше много. Беше като малко зверче, хванато в гората. Запомних първите сутрини, когато ставаше, закусваше и сядаше да плаче…

Мъжът ми има добър подход към децата и почти веднага установи контакт с Вальо. Играеше с него, водеше го на спортни площадки. Още тогава забелязахме, че детето има много добри физически данни и би станал добър спортист. Започнахме да развиваме качествата му.

Момчето се оказа много адаптивно и възприемчиво. Често му четяхме на глас, в началото той нямаше достатъчен речников запас за четене, но постепенно го натрупа. За щастие имахме една година да го подготвим за училище. Първи клас Вальо завърши с отличен. Когато тръгна на училище, оформихме неговата програма с максимално възможно количество различни занимания. От самото начало се стараех да му създам хубави впечатления, за да заместя картините в главата му, с които той беше свикнал. Да му създам красиви и приятни спомени. Първото ни ходене беше на Етъра, седмица след настаняването му при нас. Когато видя тази красота – началото на май, всичко цъфти – Вальо остана без дъх и думи -А, А, А…“, „Какво?“ –  питам – „Много хубаво?”, “Да” повтаря той – „Много хубаво!”. „Красиво поточе?“, „Да, красиво поточе!” И така малко по малко започнахме влизането в новия живот.

Спортът е най-важното нещо в живота му. От малък показа интерес към футбола и винаги сме го насърчавали да тренира усилено. През годините се изгради като много добър футболист. Играл е в детски футболни отбори на Габрово, Дряново и Плевен. През 2023 г. премина в юношеския отбор на ФК „Берое“, където продължи да играе в Елитната лига за деца до 17-годишна възраст. Оттогава се обучава в спортното училище „Тодор Каблешков” Стара Загора. Тази година продължи да играе във ФК “Берое”, вече в юношеското първенство до 19-годишна възраст.

Вальо има биологична майка и братя и сестри, с които подържа контакт. По мое мнение, най-важното е при отглеждане на едно дете то да се чувства част от семейството, да усеща, че го обичат и колко сме щастливи, че той е нашето момче. И ние много се надяваме той да порасне добър човек и достоен гражданин.“