Добринка, за която няма „проблемни“ деца

В поредицата "Лицата на приемната грижа" приемни родители разказват от първо лице и със свои думи своя опит.

 Добринка Йорданова, гр. Видин

 Казвам се Добринка Йорданова и от 2013 година съм приемен родител. Това не е просто статус или професия – това е призвание, кауза, която променя съдби. Моят профил е свързан с грижа за момичета от 2 до 18 години. За повече от десетилетие съм имала възможността и честта да бъда част от живота на няколко прекрасни деца, всяко със своята тъжна история, но и със своята сила, обич и желание за ново начало.

Първото дете, за което се грижих, беше 4-годишно момиченце, изведено от институцията „Дом, майка и дете“, където беше прекарало цяла година от живота си. Посрещнахме я у дома с топлина и отворени сърца. Живя с нас шест години – пълни със смях, предизвикателства, сълзи и прегръдки. Гледахме как расте, как се учи да се доверява, как се превръща в уверено и любопитно дете. По-късно, заедно с братчето си, беше осиновена от семейство в Италия. Това беше момент на радост, но и на прощаване – трудно, но изпълнено със смисъл.

Второто момиче, което дойде при нас, беше на 14 години. Живяла дълго в институция, недоверчива и затворена, но умна и чувствителна. Три години живя в нашето семейство, през които с много работа и разбиране започна да си възвръща увереността. След този период се върна в биологичното си семейство чрез процеса на реинтеграция – процес, който изискваше усилия от всички страни. Но знаех, че си тръгва по-силна и по-готова да отстоява себе си.

Третото дете, което посрещнахме, беше на 15 години и беше изведено поради домашно насилие. Тя беше уплашена, но решителна. Подкрепяхме я през трудностите на юношеството, заедно преминахме през училище, емоции, избори. Днес тя е млада, уверена жена – работи, живее в социално жилище и се справя сама. Не просто оцелявала, а изграждаща живота си.

А в момента сърцето и домът ми отново са отворени – грижа се за 4-годишно момиченце, с което започваме нова история. Тя още не знае, но вече променя нашия свят.

Приемната грижа не е лесна – изисква търпение, разбиране, емпатия и много любов. Но тя дава шанс – шанс за детство, за развитие, за бъдеще. Децата, изведени от семействата си или живели в институции, не са „проблемни“. Те са наранени, но способни да се възстановят, когато някой повярва в тях.