Цветелина и „тихата война“ по пътя към сърцето на едно дете

В поредицата "Лицата на приемната грижа" приемни родители разказват от първо лице и със свои думи своя опит.

 Цветелина Милославова, гр. Видин

 „Ние живеем, за да правим добро на другите хора. Аз например живея само заради това. А другите хора, интересно, те за какво живеят?"

"Пипи Дългото Чорапче"- Астрид Линдгрен

Понякога родителите отсъстват и тогава детството става сиротно и тъжно. Приемната грижа дава сили на такива деца да станат големи и силни. Дава им подкрепата, от която имат нужда. Учи ги да обичат, за да станат на свой ред един ден добри родители. Обществото не трябва да затваря очи пред такива деца!

Не трябва да укорява приемните родители за избора им - да не са безразлични и да желаят да помагат. Приемната грижа е работа, тъй като се получава заплата. Но тя не е работа за всеки. Иска се сърце, душа и търпение...

Не е лесно да приемеш в дома, семейството и сърцето си непознати. Защото заедно с детето, в приемното семейство влизат родителите и близките му, макар и задочно. Идвайки, то носи със себе си белезите (физически и психически) от предишния си живот. А това, повярвайте, са демони, с които трудно се бори човек.

В някои случаи, детето бързо оценява какво му се случва и какво получава и нещата потръгват.

В други, обаче, има отхвърляне на всичко - прегръдки, любов, внимание и загриженост... Затварят всички "врати" към себе си и не допускат никой. Тогава започва тиха война, в която оръжията са търпението, ласката, прошката и любовта. И повярвайте - това са най-силните и сигурни оръжия. Благодарение на тях, ден след ден, печелим малки битки. А те са пътя към крайната цел - да видим един силен и уверен млад човек, готов да посрещне живота с всичките му нюанси. Когато това се случи, няма по-голяма награда и удоволетворение.

Но страницата не се затваря. Част от сърцето тръгва с тях и те завинаги остават част от нас. Техните победи и успехи са и наши и това е стимулът да продължим, отваряйки отново сърцето, душата и домът си за друго дете в нужда. Даването на любов и обич не може да те направи в никакъв случай по-беден. Напротив - това богатство, което получаваш, не се измерва с пари!