Албена и Павлин от Кнежа, които усмихнаха девет деца

В поредицата "Лицата на приемната грижа" приемни родители разказват от първо лице и със свои думи своя опит.

Албена и Павлин Генови, гр. Кнежа

„Ние сме Албена и Павлин Генови от гр. Кнежа, семейство от 24 години, утвърдени като приемно семейство от 12 години. Ще разкажем как ние станахме приемно семейство.

Разбрахме първо от телевизионно предаване за приемната грижа, след което аз като майка потърсих по-подробна информация във форума „БГ мама“ и там се запознах с действащи приемни родители. След получаването на повече информация в нас узря решението и ние да кандидатстваме. Посетихме офиса на социалните работници от Областния екип в гр. Кнежа, където ни разясниха процедурите, кандидатствахме, преминахме обучение и бяхме одобрени. Ние сме едно от първите приемни семейства в гр. Кнежа. По време на кандидатстването работех като продавач-консултант, след което напуснах, тъй като профилът ни беше за малко дете. Нашите родни деца бяха на 10 и на 6 години.

Естествено, преди първото настаняване имахме съмнения и страхове дали ще се справим, какво дете ще дойде при нас, как ще го приемат нашите деца. Почти веднага след утвърждаването ни за приемни родители ни настаниха момченце на 1 година и 1 месец. Настаняван е в дом, реинтегриран при майката, след което отново е изоставен при баба, която не е в състояние да се справи с отглеждането му. Не можеше да говори, да ходи, не се усмихваше, не си играеше, дори не плачеше. Седеше с вдигнати ръце. Нашите деца много го харесаха, занимаваха се с него и това му помогна и той да се отпусне. За кратко време, усетил внимание и грижа, започна да се усмихва, да се гушка, проходи, започна да произнася думи. Полагахме грижа за това дете 6 месеца и го осиновиха – тук, в България. Днес е на 13 години. Добър ученик, ходи на спортни танци и тенис, учи два чужди езика. Новото му семейство поддържа връзка с нас и за всеки празник ни изпращат негова снимка.

Полагали сме грижи за общо 9 деца. И техните истории са интересни, но първото настаняване е най-паметно. Освен да отвориш дома си за едно изоставено дете, трябва да отвориш и сърцето си за него. Да го успокоиш, да му дадеш увереност, че си до него и ще го подкрепяш. Да имаш търпение и сили да преодолеете трудните моменти и заедно да празнувате хубавите. Всяко дете носи своята индивидуалност и трябва да подбереш правилният начин на взаимодействие. Не винаги става от първият път, но с времето ставаме по-опитни и знаещи.

Интересувайте се, срещнете се с действащо приемно семейство от вашия град и може да пожелаете да влезете в нашите редици на приемните родители. Не е лесно, но си струва!“