Агенция за социално подпомаганеМинистерство на труда и социалната политика
Проучване сред всички 1256 приемни семейства от 28-те области в страната, в които към края на октомври има настанени едно или повече деца, показва преобладаващо положителна среда на приемане сред всички общности групи и институции за децата от приемна грижа.
Проучването беше проведено през месец ноември 2025 г. чрез пряко допитване до приемните родители. Те отговориха на въпроси, имащи за цел да изследват мнението им относно обществените нагласи и отношението към децата, отглеждани в приемна грижа, с фокус върху възможни прояви на социална стигма и негативни нагласи. В допълнение бяха зададени и въпроси към 28-те областни екипа по приемна грижа.
Резултатите дават основание за ясен и аргументиран извод, че в България не може да се говори за широко разпространен или системен проблем на стигматизация и негативно отношение към децата, настанени в приемни семейства.
Най-категорични са резултатите по отношение на близкия семеен и роднински кръг, където 99,9% от анкетираните приемни семейства посочват изцяло положително отношение към приемните деца. Това ясно показва, че на ниво непосредствена социална среда приемната грижа е високо приета и подкрепяна.
По отношение на образователната система, която е най-често идентифицираната рискова среда, 91,8% от приемните семейства заявяват, че към приемните деца в детската градина или училището не се проявява различно или негативно отношение спрямо останалите деца. Случаите на споделено различно отношение обхващат 8,2% от анкетираните и са разнородни, което потвърждава, че става въпрос по-скоро несистемни и контекстуално обусловени ситуации, а не за устойчив модел на стигматизация.
Подобна картина се наблюдава и в здравната система, където 97,8% от приемните семейства не съобщават за различно отношение от страна на медицинските специалисти. Докладваните 2,2% негативни случаи се отнасят основно до административни затруднения, индивидуално непрофесионално поведение или общи дефицити в здравната услуга, които засягат и други уязвими групи, а не специфично статута „приемно дете“.
По отношение на медиите, оценката също е категорично положителна – 90,2% от приемните семейства смятат, че приемната грижа се представя по-скоро или изцяло позитивно. Това съвпада с наблюденията на областните екипи и с реално реализираните в рамките на Проекта комуникационни дейности, които допринасят за формиране на подкрепящи обществени нагласи.
Изключително важно допълнение към количествените данни са качествените оценки на областните екипи по приемна грижа. Девет от тях изобщо не са установявали случаи на негативно или предубедено отношение в практиката си, а преобладаващата част от останалите ги определят като единични, инцидентни и преодолими.
Анализът на мненията на областните екипи по приемна грижа очертава някои проблеми, свързани с функционирането на образователната среда. Посочва се липсата на адекватна подготовка и мотивация сред педагогическия персонал за работа с деца от уязвими групи. Някои посочват „невъзможността и нежеланието на педагогическия персонал да работи с „трудни деца“, което води до тяхната изолация и до ограничаване на образователните им възможности. Подобни наблюдения се потвърждават и другаде, където проблемът се разглежда в по-широк контекст – негативното отношение не е насочено единствено към приемните деца, а към всички „различни деца“, като основна причина се изтъква дефицитът на знания, умения и квалификация.
Като цяло, в 23 от 28 области екипите изрично заявяват, че наблюдаваните негативни прояви не са пряко свързани със статута на детето като приемно, а са част от по-общи проблеми в средата – агресия, ниска институционална чувствителност, липса на умения за работа с деца с травми, увреждания или поведенчески трудности. На институционално ниво от някои ОЕПГ се формулира ясно очакване за по-активна роля на държавата, включително чрез национална информационна кампания и целенасочени указания към директорите и педагогическите специалисти.
Ключов извод е, че намесата на областните екипи по приемна грижа се оценява като ефективна – в по-голямата част от случаите проблемите се разрешават чрез своевременна работа на местно ниво, без да се налага допълнителна институционална ескалация. Това показва, че системата разполага с работещи механизми за реакция и корекция при възникване на затруднения.
В заключение, данните от изследването сочат, че в България няма наличие на мащабен, структурен проблем със стигматизацията на приемните деца. Напротив – преобладава положителна обществена среда, а установените негативни прояви са по-скоро епизодични, в определен контекст и управляеми, като често са свързани с по-широки дефицити в образователната или социалната система, където има необходимост от надграждане на капацитета, превенция и целенасочено обучение.
Проучването е проведено от екипа на национално ниво, ангажиран с изпълнението на проект „Повишаване на капацитета на служителите на Агенцията за социално подпомагане във връзка с модернизиране на системите за социална закрила – Компонент 1“ (Проекта), сред всички приемни семейства с настанени деца или поне едно дете.
Пълен вариант на проучването четете тук:
