Агенция за социално подпомаганеМинистерство на труда и социалната политика
Със Закона за социално подпомагане (ЗСП) и Правилника за неговото прилагане (ППЗСП) са регламентирани обществените отношения, свързани с гарантирането на правото на гражданите на социално подпомагане чрез социални помощи.
Социалните помощи са месечни, целеви и еднократни. Отпускат се след преценка на доходите, имущественото състояние, семейното положение и здравословното състояние. Те се отпускат след извършване на социална анкета в дома на заявителите, в 20-дневен срок от подаването на заявление-декларация за отпускане на социална помощ. По време на анкетата се вземат предвид всички обстоятелства от социален, семеен, битов и здравен характер, отнасящи се до възможността за самоиздръжка и/или помощ от лица, задължени по закон да осигуряват издръжка. При преценяване на правото се вземат предвид трудовата заетост на родителите и учебната заетост на децата, чрез включването им в системата на предучилищното и училищното образование в случаите, когато същите подлежат на задължително предучилищно или училищно образование.
Социалните помощи се определят на база размера на линията на бедност за съответната година, определен с постановление на Министерския съвет.
В съответствие с регламента на чл. 9 от ППЗСП на лицата и семействата, чийто доход за предходния месец е по-нисък от индивидуално определен диференциран доход, се предоставя месечна помощ, при условие, че отговарят на условията на чл. 10 и 11 от ППЗСП, едно от които е безработните лица да са регистрирани в дирекциите "Бюро по труда" най-малко 3 месеца преди подаване на заявление-декларацията за социална помощ и да не са отказвали предлаганата им работа или включване в обучение за ограмотяване, придобиване на професионална квалификация или ключови компетентности и/или повишаване на квалификацията по Закона за насърчаване на заетостта, както и по програми и проекти, финансирани със средства от европейски и други международни фондове.
За задоволяване на инцидентно възникнали здравни, образователни, комунално-битови и други жизненоважни потребности на лицата и семействата веднъж годишно може да се отпуска еднократна помощ по реда на чл. 16 от ППЗСП. Помощта се отпуска ако са изпълнени две кумулативни условия: да има наличие на възникнал инцидент и семейството да е в невъзможност да покрие непредвидените разходи със собствени средства.
Право на целева помощ за отопление по реда на Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г. на министъра на труда и социалната политика (Наредбата), имат лицата и семействата, чийто средномесечен доход за предходните 6 месеца преди месеца на подаване на заявлението-декларация е по-нисък или равен на индивидуално определен диференцирания доход за отопление, и ако отговарят на условията по чл. 10 и 11 от ППЗСП.
Заповед за отпускане/отказ за отпускане на семейни помощи за деца се издава в 14-дневен срок от датата на подаване на заявлението-декларация.
В случаите, когато проверката на декларираните обстоятелства изисква получаване на информация от друга институция, както и когато помощите по чл. 7, 8, 10а и 10б от ЗСПД се предоставят в натура, заповедта за отпускане/отказ за отпускане на семейни помощи се издава в 30-дневен срок от подаване на заявлението-декларация.
Заповед за отпускане/отказ за отпускане на социални помощи, в т.ч. целева помощ за отопление, се издава в срок от 27 дни, считано от датата на подаване на заявлението-декларация, след извършване на социална анкета в дома на заявителя и изготвяне на социален доклад.
Право на месечна социална помощ имат лица или семейства, чийто доход за предходния месец е по-нисък от индивидуално определен диференциран доход.
Диференцираният доход се определя от основата за подпомагане, чийто месечен размер е 30 процента от линията на бедност за съответната година, коригирана със съответния процент за целевата група, към която принадлежи лицето.
Помощта се отпуска, ако лицата или семействата отговарят и на следните допълнителните условия, регламентирани в чл. 10 от ППЗСП, а именно:
Не се изисква регистрация в ДБТ за отпускане на месечни помощи на:
Получаването на месечни социални помощи се обвързва с полагането на 40 часа общественополезен труд от безработни лица в трудоспособна възраст, регистрирани ДБТ, и участието им в обучение за ограмотяване и/или повишаване на квалификацията, освен в случаите на майчинство или когато здравословното състояние на лицето не позволява това, и редовното посещаване на детска градина или училище от детето или ученика в задължителна предучилищна или съответно училищна възраст съобразно формата на организация или на обучение, освен ако това е невъзможно поради здравословното му състояние.
Право на целева помощ за отопление имат лицата и семействата, чийто средномесечен доход за предходните 6 месеца преди месеца на подаване на заявлението-декларация е по-нисък или равен от индивидуално определения диференциран доход за отопление и отговарят на условията по чл. 10 и 11 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане.
Диференцираният доход за отопление се определя от основата за подпомагане, чийто месечен размер е 30 процента от линията на бедност за съответната година, коригирана със съответния процент за групата, към която принадлежи лицето.
Със заповед на министъра на труда и социалната политика ежегодно се определя размерът на целевата помощ за отопление, както и корекционен коефициент, с който се намаляват получаваните от лицата пенсии. За отоплителен сезон 2023/2024 г. той е 2,858.
Месечните помощи за дете до завършване на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст, се предоставят на семействата, чийто средномесечен доход на член от семейството през предходните 12 месеца, преди месеца на подаване на заявлението-декларация не надвишават 610 лв., при условие, че:
- живеят и отглеждат детето си постоянно в страната, детето не е настанено за отглеждане извън семейството по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето;
- детето редовно посещава подготвителна група за задължително предучилищно образование в детска градина или в училище, или редовно посещава училище до завършване на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст, освен ако това е невъзможно поради здравословното му състояние;
- детето има направени всички задължителни имунизации и профилактични прегледи съобразно възрастта и здравословното му състояние.
Съгласно регламента на § 1, т. 2 от Допълнителните разпоредби на Закона за семейни помощи за деца по смисъла на закона „доход" са всички брутни доходи на семейството, които са облагаеми по Закона за данъците върху доходите на физическите лица, както и получаваните пенсии, обезщетения, помощи и стипендии, с изключение на добавката за чужда помощ по чл. 103 от Кодекса за социално осигуряване, стипендиите на учащите се до завършване на средно образование, но не по-късно от навършване на 20-годишна възраст, както и помощите и средствата, получени по този закон и по Закона за закрила на детето и Закона за хората с увреждания.
Право на семейни помощи за деца имат:
- бременните жени - български граждани;
- семействата на българските граждани - за децата, които отглеждат в страната;
- семействата, в които единият от родителите е български гражданин - за децата с българско гражданство, които отглеждат в страната;
- семействата на роднини, близки или приемни семейства - за децата, настанени по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето;
- бременните жени - чужди граждани, и семействата на чужди граждани, които постоянно пребивават и отглеждат децата си в страната, ако получаването на такива помощи е предвидено в друг закон или в международен договор, по който Република България е страна.
Заявления-декларации за отпускане на еднократна помощ за ученици, записани в първи, втори, трети, четвърти и осми клас, се подават след записване на детето в съответната степен на училищното образование, но не по-късно от 15 октомври на текущата учебна година, с изключение на случаите, когато поради здравословни причини, установени с протокол на ЛКК, детето не може да започне училище, но не повече от 6 месеца от започване на съответната учебна година.
Към заявлението се прилагат следните документи в случаите, в които ДСП не може да получи информацията по служебен път:
Основната целева група за предоставяне на индивидуални пакети хранителни продукти сe състои от:
Допълнителната целева група за подпомагане с хранителни продукти, на които да бъдат разпределяни закупени, но неразпределени и/или нераздадени храни, включва:
ДСП определят поименно лицата, на които ще бъдат предоставени индивидуални пакети хранителни продукти въз основа на:
Желаещите да получават пакети с хранителни продукти следва да се обърнат към дирекция „Социално подпомагане“ по настоящ адрес, откъдето да бъде направена преценка за принадлежността им към поне една от изброените целеви групи, за да бъдат причислени към основния или допълнителния списък за раздаване на пакетите. Списъците се предоставят на партньорска организация, която по определен график осъществява раздаването на индивидуалните пакети на определените за това пунктове.
Съгласно чл. 20 от Закона за хората с увреждания хората с увреждания съобразно своите потребности имат право на индивидуална оценка на потребностите, която е комплексна.
Оценката изследва функционалните затруднения на човека с увреждане, свързани със здравословното му състояние и наличието на бариери при изпълнение на ежедневните и други дейности, както и вида на подкрепата.
Индивидуалната оценка на потребностите се изготвя по настоящ адрес на човека с увреждане от специализиран отдел в дирекциите "Социално подпомагане" към Агенцията за социално подпомагане.
За изготвяне на оценката се подават:
Хората с увреждания имат право на финансова подкрепа в зависимост от потребностите им, определени в индивидуалната оценка. Подкрепата е предназначена за компенсиране на разходите, свързани с преодоляване на затрудненията, предизвикани от вида и степента на увреждане.
Финансовата подкрепа за хората с увреждания се състои от два компонента:
Право на месечна финансова подкрепа имат хората с трайни увреждания над 18-годишна възраст, както следва:
Хората с трайни увреждания от 18- до 20-годишна възраст имат право на месечна финансова подкрепa, ако не получават месечна помощ по чл. 8д от Закона за семейни помощи за деца.
Хората с трайни увреждания с над 90 на сто намалена работоспособност, децата с трайни увреждания и военноинвалидите имат право на целева помощ, която се предоставя веднъж годишно при наличие на медицинско предписание от лекар специалист за необходимостта от провеждане на балнеолечение и/или рехабилитационни услуги, съобразно конкретните им нужди.
Лицата с определена потребност от чужда помощ имат право на помощта за покриване на разходите за един придружител, ако ползват такъв, в размер до 80 на сто от линията на бедност за съответната година, но не повече от действително направения разход съгласно представените документи.
При извършено балнеолечение и/или рехабилитационни услуги в обекти на дружества, в които едноличен собственик на капитала е Националният осигурителен институт или Министерството на здравеопазването, както и в специализирани болници за рехабилитация, които имат разрешение от министъра на здравеопазването за дейности по чл. 22 от Закона за лечебните заведения, целевата помощ се изплаща на съответния обект или специализирана болница за рехабилитация след представен от тях разходооправдателен документ.
Механизмът лична помощ се основава на гарантирана от държавата финансова подкрепа, индивидуалните потребности и избор на хората с увреждания.
Ползвател на лична помощ е:
Личната помощ се предоставя въз основа на изготвена индивидуална оценка на потребностите и издадено направление по реда на глава трета от Закона за хората с увреждания.
Броят на часовете за лична помощ се определя в направлението издадено от дирекция “Социално подпомагане“ по Закона за хората с увреждания въз основа на четири степени, както следва:
Човек с увреждане, който иска да му бъде предоставена лична помощ, подава лично, чрез упълномощено от него лице заявление – декларация по образец за предоставяне на лична помощ. В заявлението лицето декларира, че не получава друга подкрепа за задоволяване на същите потребности и посочва асистент. Когато в заявлението не е посочен асистент, доставчикът на лична помощ може да предложи асистент на лицето с увреждания. Към заявлението се прилага издаденото направление с определения брой часове.
Документите се подават до кмета на общината по настоящия адрес на човека с увреждане. Документите може да се подават лично, с писмо с известие за доставяне (обратна разписка) чрез лицензиран пощенски оператор или по електронен път съгласно изискванията на Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО (OB, L 257/73 от 28 август 2014 г.), наричан по-нататък "Регламент (ЕС) № 910/2014", и на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги. Документите може да се приемат и в дома на човека с увреждане при доказана с медицински документ необходимост.
При констатиране на непълноти в документите кметът на общината дава на заявителя 7-дневен срок за отстраняването им.
В срок до 7 дни от постъпването на документите или изтичането на срока за отстраняване на нередности в подадените документи след проверка за съответствие с изискванията на закона, кметът на общината подготвя сключването на споразумение между ползвателя, асистента и доставчика на лична помощ.
Редът и срокът за предоставянето и ползването на личната помощ, както и правата и задълженията на страните, се определя в изготвеното споразумение между доставчика на услугата, потребителя и личния асистент.
В 7-дневен срок от сключването на споразумението доставчикът на лична помощ сключва трудов договор с асистента. Споразумението, съответно договорът, се изменя при промяна на една от страните. При промяна на обстоятелство, свързано с предоставянето и ползването на личната помощ, ползвателят на лична помощ, упълномощено от него лице или личния асистент уведомява доставчика на лична помощ в 7-дневен срок от настъпването на промяната. Уведомлението се подава лично, с писмо с известие за доставяне (обратна разписка) чрез лицензиран пощенски оператор или по електронен път съгласно изискванията на Регламент (ЕС) № 910/2014 и на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги.
Законът за личната помощ урежда условията и реда за предоставянето и ползването на лична помощ от хора с увреждания в семейна среда. Ползвател на лична помощ може да бъде човек с трайно увреждане с установени вид и степен на увреждане или степен на трайно намалена работоспособност с определена чужда помощ или дете с 90 и над 90 на сто вид и степен на увреждане или степен на трайно намалена работоспособност без определена чужда помощ.
Доставчик на механизма на лична помощ е общината по настоящ адрес на лицето с трайно увреждане.
Социалната услуга „Асистентска подкрепа“ е вид подкрепа в семейна среда и общината управлява дейността по предоставянето й. Лицата, които желаят да ползват тази подкрепа, могат да се обърнат към общината по настоящ адрес, която извършва администриране на процесите по информиране и консултиране на гражданите, прием и обработка на депозираните заявления и предоставяне на съответната подкрепа.
За осигуряване правата на хората с увреждания е необходимо изготвянето на индивидуална оценка на потребностите. За целта лицето или упълномощено от него лице, подава в дирекция „Социално подпомагане“ (ДСП) попълнени заявление-декларация по образец № 1 и формуляр за самооценка на лицето с увреждане по образец № 2.
Попълнения формуляр за самооценка от човека с увреждане дава информация за затрудненията му в домашни условия и извън тях; увреждането/здравословно състояние; възможностите за включване в социалната среда; неговата мобилност и др. Във формуляра за самооценка се заявява вида на подкрепата от която има нужда – месечна финансова подкрепа, целеви помощи, лична помощ и др. Всички тези данни са от особено значение на изготвяне на индивидуалната оценка и заключенията в нея, въз основа на които се осигуряват установените мерки за подкрепа.
Необходимо е формуляра за самооценка да бъде подробно и изчерпателно попълнен, а именно:
На страница 1 от формуляра за самооценка на всеки ред се попълват данни, съотносими към конкретния случай на лицето с увреждане, напр. лични данни, данни за близки на лицето с увреждане за контакт, личен лекар, степен на увреждане или трайно намалена работоспособност, съпътстващи заболявания и др.
На страница 2 от формуляра за самооценка се заявява каква е потребността и какви услуги/мерки са необходими за конкретния случай, като с ограждане се отбелязва „да“ или „не“.
На страница 2 от формуляра за самооценка информацията в раздели от I до VII се попълва само, ако е посочено, че има необходимост и желание за ползване на лична помощ, като на всеки въпрос се огражда „да“ или „не“. На реда „пояснение за характера на проблемите“ може с няколко изречения да се поясни. При условие, че няма необходимост от ползване на лична помощ, тези раздели не се попълват.
На страница 6 от формуляра за самооценка раздела се попълва, само ако има необходимост от подкрепа за образование и/или целева помощ за покупка на лично моторно превозно средство, при условие, че лицето с увреждане е работещо или учащо (лицето само описва доходите си). При условие, че няма необходимост от ползване на горепосочената подкрепа, този раздел не се попълва.
На страница 7 от формуляра за самооценка, първият раздел се попълва, само ако има необходимост и е заявено желание за ползване на социални услуги. Отговаря се на въпросите като се огражда „да“ или „не“ или с накратко с думи. При условие, че няма необходимост от този вид подкрепа, този раздел не се попълва.
На страница 7 от формуляра за самооценка, вторият раздел се попълва, само ако има необходимост и е заявено желание за ползване на целева помощ за преустройство на жилище. Отговаря се на въпросите като се огражда „да“/„не“ или накратко с думи. Лицето описва какви са доходите му. При условие, че няма необходимост от този вид подкрепа, този раздел не се попълва.
На страница 8 от формуляра за самооценка, първият раздел се попълва, само ако има необходимост и е заявено желание за ползване на целева помощ за заплащане на наем на общинско жилище. Отговаря се на въпросите като се огражда „да“/„не“ или накратко с думи. При условие, че няма необходимост от този вид подкрепа, този раздел не се попълва.
На страница 9 от формуляра за самооценка, първият раздел се попълва, само ако има необходимост и е заявено желание за ползване на целева помощ за балнеолечение и/или рехабилитационни услуги. Отговаря се на въпросите като се огражда „да“/„не“ и се посочва дали лицето има определено право на придружител. При условие, че няма необходимост от този вид подкрепа, този раздел не се попълва.
На страница 9 от формуляра за самооценка, вторият раздел се попълва, само ако е заявено желание за отпускане на месечна финансова подкрепа. Необходимо е да се отбележи какъв е вида на получаваната пенсия. При условие, че не е посочена, се допълва от лицето. Попълват се допълнителни съществени обстоятелства, при наличие на такива.
Накрая на формуляра за самооценка се нанасят имената на лицето с увреждане, или на негов законен представител и датата на подаване на документите.
Съгласно чл. 10в от Закона за пътищата лице с 50 и над 50 на сто намалена работоспособност или вид и степен на увреждане се освобождава от заплащане на винетна такса за един лек автомобил - негова собственост или съпружеска имуществена общност, с обем на двигателя до 2000 куб. см и мощност до 117,64 kW (160 к.с.) по ред, определен с наредба на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и министъра на труда и социалната политика.
От заплащане на винетна такса се освобождават лицата или семействата, отглеждащи деца с трайни увреждания до 18-годишна възраст и до завършване на средното образование, но не по-късно от 20-годишна възраст.
Редът и условията за отпускане на безплатна годишна електронна винетка за лица с увреждания се определят в Наредба № Н-19 от 02.12.2008 г.
Правото се осигурява след подаване на заявление-декларация по образец за получаване на безплатна годишна електронна винетка за собствения си или съпружеска имуществена общност лек автомобил в дирекция "Социално подпомагане" (ДСП) по настоящ адрес на лицето с увреждане.
Документите се обработват и одобряват в 7-дневен срок от подаването на заявлението-декларация. При констатиране на пропуски в изискуемите документи, ДСП дава на заявителя 3-дневен срок за отстраняването им.
За извършване на преценка на правото на лицата за издаване на безплатна годишна електронна винетка, служителите на ДСП извършват проверка по служебен път чрез регистрите на първичните администратори на данни – Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Министерството на вътрешните работи, Националната експертна лекарска комисия и Гаранционния фонд, за удостоверяване на обстоятелствата по чл. 10в от Закона за пътищата и сключена застраховка "Гражданска отговорност" с едногодишен срок.
Годишната електронна винетка е с валидност за срок една година, считано от датата на издаването й.
Проверка за валидността на издадена безплатна годишна електронна винетка може да се извърши на място в ДСП или на електронната страница на Агенция „Пътна инфраструктура“.
Електронната винетка не следва пътното превозно средство в случай на прехвърляне на собствеността върху него, като загубва валидност от деня на прехвърлянето. Прехвърлителят е длъжен да уведоми Агенция "Пътна инфраструктура" за извършеното прехвърляне незабавно, но не по-късно от три работни дни, като в противен случай няма право да му бъде издадена нова безплатна електронна винетка до изтичането на първоначалната валидност на издадената във връзка с прехвърленото пътно превозно средство.
Месечната финансова подкрепа е в размери, определени като процент от линията на бедност, която се актуализира ежегодно. С постановление № 286 на Министерския съвет от 21.09.2022 г. се определя размер на линията на бедност за страната от 504 лв. за 2023 г.
Право на месечна финансова подкрепа имат хората с трайни увреждания над 18-годишна възраст, както следва:
Насочването на всички лица за ползване на социални услуги се извършва от Дирекциите „Социално подпомагане“ (ДСП), чрез изготвяне на писмена предварителна оценка на потребностите с участието на лицето. В тази връзка, при желание, всяко лице, независимо от това дали е дееспособно или поставено под запрещение, може да се обърне към ДСП по настоящ адрес, където ще бъде консултирано, относно функционирането на всички социални услуги, както и целевите групи, които могат да бъдат насочвани към тях. Информацията се предоставя на лицето в устен и писмен вид в достъпен за него формат и посредством средства и технологии, улесняващи разбирането й.
Лицата, желаещи да ползват социална услуга заявяват своето желание устно и/или писмено на място в офис на териториално поделение на АСП, по телефон или по електронен път в ДСП по настоящ адрес. В срок до 3-работни дни от заявяване на желанието от лицето за ползване на социална услуга, социален работник от ДСП съгласува с него дата и място за провеждане на среща от разстояние в електронна среда или при желание на лицето – на мястото, където то пребивава, в случай, че не може да бъде организирана по друг начин. При подаване на заявлението кандидат-потребителят декларира семейно положение, доходи и имуществено състояние. След проучване на потребностите на лицето се изготвя предварителна оценка на потребностите (ПОП) за насочване за ползване на подходяща социална услуга в 20-дневен срок от датата на заявяване на желанието.
Необходимо е да се подчертае, че социалните услуги се предоставят съобразно желанието и личния избор на лицата.
Особени условия при наличие на следните специфики:
ЛИЦА В КРИЗИСНА СИТУАЦИЯ:
Когато лице в кризисна ситуация, лице, пострадало от домашно насилие или жертва на трафик заяви желание за ползване на социална услуга, ДСП незабавно извършва насочване за ползване на подходящи социални услуги, финансирани от държавния бюджет. В случай на необходимост от спешна подкрепа на тези лица социалните услуги се предоставят без насочване, като доставчикът на услугата незабавно уведомява ДСП, в териториалния обхват на която предоставя услугата, за извършване на действията по компетентност. ДСП предприема действия за извършване на насочването, независимо от настоящия адрес на лицето.
Когато лицето се придружава от дете и е негов родител или настойник/попечител, услугата се предоставя и на детето.
Когато лицето, пострадало от домашно насилие или жертва на трафик, заявило желание за ползване на социална услуга пред ДСП, е бременна жена или майка на дете, ненавършило три години, тя се насочва незабавно за ползване на подходяща социална услуга, финансирана от държавния бюджет, заедно с детето. В случай, че майката е придружена от друго свое дете, навършило три години, социалната услуга се предоставя и на него.
Лицата без гражданство и лицата, търсещи международна закрила, които не могат по обективни причини да удостоверят настоящ адрес, както и бездомните лица и лицата, които поради здравословни и/или психични проблеми не могат да удостоверят настоящ адрес, се насочват от ДСП по мястото на пребиваването им.
ЛИЦА, ПОСТАВЕНИ ПОД ЗАПРЕЩЕНИЕ:
Предоставянето на социални услуги на пълнолетни лица, поставени под запрещение, и тяхното ползване е съобразно желанието на запретения и становище на неговия настойник или попечител, като в случай на противоречие водещо е желанието на лицето, нуждаещо се от социална услуга. Настойникът или попечителят на лице, поставено под запрещение, е длъжен да се съобрази с желанието на лицето и да му съдейства за насочването и ползването на избраната от него социална услуга.
Настаняването в социални или интегрирани здравно-социални услуги за резидентна грижа на пълнолетни лица, поставени под пълно запрещение, се извършва от районния съд по настоящия адрес на лицето. ДСП по настоящия адрес на поставения под пълно запрещение, може да извърши само временно настаняване в социална услуга за резидентна грижа по административен ред, в случай че до произнасяне на съда няма друга възможност за полагане на грижи в домашна среда.
Временното настаняване се извършва със заповед на директора на ДСП въз основа на писмено декларирано желание от лицето и становище на настойника.
Насочването за ползване на Асистентска подкрепа, която се финансира от държавния и общинския бюджет, се извършва само от общината, която предоставя услугата. Общината организира предоставянето на Асистентската подкрепа по начин, който да позволи комплексно предоставяне на различните видове социални услуги в домашна среда.
Асистентска подкрепа се предоставя за:
Асистентска подкрепа не се предоставя на лица, ползващи резидентна грижа, както и за времето, през което се ползва заместваща и целодневна грижа, и за времето на престой в лечебно заведение.
Лицата, отговарящи на посочените условия и имащи желание да ползват социалната услуга „Асистентска подкрепа“, е необходимо да се обърнат към общината по техния настоящ адрес, която извършва администриране на целия процес – информиране и консултиране на гражданите, по отношение на визираната социална услуга, прием и обработка на депозираните заявления и предоставяне на съответната подкрепа, идентифицирана като необходима при извършване на оценка на потребностите на лицето, подало заявлението.
Заявление-декларация за отпускане на социални и семейни помощи може да бъде подадено:
Адресите и телефоните за връзка с ДСП в страната са публикувани на електронната страница на АСП, в рубриката „Контакти“ - https://asp.government.bg/bg/kontakti/teritorialni-strukturi.Въпрос.
Социалните и семейни помощи, и финансовата подкрепа, отпусната по реда на Закона за хората с увреждания, се изплаща до края на месеца, следващ месеца, за който се отнася, в рамките на бюджетната година с изключение на помощите и финансовата подкрепа за месец декември, която се изплаща най-късно до 31 януари на следващата година.
Лице с обичайно местопребиваване в Република България, което желае да осинови дете при условията на пълно осиновяване, подава писмено заявление по образец, за получаване на разрешение за вписване в регистъра на осиновяващите при условията на пълно осиновяване до Дирекция "Социално подпомагане" (ДСП) по постоянния си адрес.
Необходими документи /оригинал за справка и копие/:
В срок до три месеца от подаване на заявлението се извършва социално проучване от определен от директора на Дирекция „Социално подпомагане“ социален работник от отдел „Закрила на детето“. При необходимост, в извършването на социалното проучване директорът включва и други специалисти от дирекцията. Срокът може да бъде удължен еднократно с два месеца по обективни причини, касаещи кандидатите. Проучването включва: най-малко три срещи с лицето, което желае да осинови; най-малко едно посещение в дома на желаещия да осинови, в който ще бъде отглеждано детето и в който трябва да бъде гарантирана безопасна и сигурна среда за отглеждането му; най-малко една среща с членовете на семейството на лицето, което желае да осинови, и с лицата, живеещи с него; най-малко една среща с лицата, дали препоръки.
В хода на социалното проучване на кандидатите преминават обучение по програма, утвърдена от Министъра на труда и социалната политика. Доставчикът на услугата, провел обучението изготвя доклад до директора на ДСП за резултатите от проведеното обучение. Социалният работник от ОЗД изготвя доклад и прави мотивирано предложение до директора на ДСП за издаване или отказ за издаване на разрешение за вписване в регистъра на осиновяващи при условията на пълно осиновяване. В 7-дневен срок от представянето на доклада от извършеното проучване и оценка, директорът на ДСП издава разрешение или мотивиран отказ за вписване в регистъра на осиновяващи. В разрешението задължително се посочва регистъра, в който да бъде вписано лицето, съобразно заявеното от него желание.
В 3- дневен срок от издаване на разрешението за вписване, директорът на ДСП го изпраща заедно с доклада, заявлението и всички документи, на директора на РДСП по постоянния адрес на кандидат-осиновителите, който извършва вписване на осиновяващия в регистъра. Регионалната дирекция за социално подпомагане изпраща копия от разрешението за вписване и от доклада за социалното проучване на посочените от осиновяващия други регионални дирекции, в които желае да бъде вписан.
Отбелязвания, свързани с промени в личните данни, социалния статус и семейното положение на осиновяващия, се въвеждат само от длъжностните лица в регионалната дирекция за социално подпомагане, извършила първоначалното вписване.
Пълно осиновяване се допуска, когато осиновяваният и осиновяващия са вписани в съответните регистри за пълно осиновяване. Условието не се изисква, когато съпруг осиновява дете на своя съпруг/а/, при осиновяване на внук от дядо и баба или от единия от тях, както и при осиновяване от роднина по съребрена линия от трета степен.
При вписването си, всеки кандидат-осиновител получава уникален номер, който определя неговата поредност при разглеждането на кандидатурите на осиновяващите на заседания на Съветите по осиновяване (СО) в страната. Определянето на подходящи осиновяващи за всяко дете/деца от вписаните в регистъра на деца за пълно осиновяване се извършва на заседания на Съветите по осиновяване, които са създадени и функционират към съответните 28 – те регионални дирекции за социално подпомагане в страната. СО е постоянно действащ, колективен орган, осъществяващ дейности, свързани с осиновителната процедура, чийто решения се вземат с явно гласуване. Определянето на подходящи осиновяващи е съобразено с поредността на вписване на кандидат-осиновителите в регистъра, изразените от тях предпочитания, както и други обстоятелства от значение за интереса на детето.
Информация относно развитието на осиновителната си кандидатура, кандидат- осиновителите могат да получат в РДСП по постоянния си адрес.
Съгласно чл. 86, ал. 5 от Семейния кодекс, разрешението за вписване в регистъра на осиновяващи се издава за срок от две години. При промяна на обстоятелствата, от значение за издаване на разрешението, осиновяващият е длъжен незабавно да информира дирекция "Социално подпомагане". Когато промяната е от съществено значение, директорът на дирекция "Социално подпомагане" разпорежда да се извърши ново социално проучване.
Съгласно Семейния кодекс, при развод съпрузите по общо съгласие решават въпросите относно отглеждането и възпитанието на ненавършилите пълнолетие деца в техен интерес. В случай, че не се постигне съгласие между родителите, отношенията между родители-деца се уреждат от съда, като съдебния орган постановява при кого от родителите да живеят децата, на кого от тях се предоставя упражняването на родителските права; определя режима на лични отношения родител - дете, както и издръжката на децата.
Ако родителят, на когото е предоставено упражняването на родителски права нарушава регламентирания режим на контакти с детето на другия родител, то съгласно чл.193а от Наказателния кодекс, производство по чл. 182, ал. 2 от НК /при неизпълнение или осуетяване изпълнението на влязло в сила съдебно решение за режим на контакти/ се образува по тъжба само на пострадалия, до компетентния съд, по реда и в сроковете на глава VIII, раздел III, от НПК.
Не е в правомощията на дирекция „Социално подпомагане“ да осъществява контрол по изпълнение на съдебно решение. Ангажиментите на служителите от Отдел „Закрила на детето“ към ДСП са свързани с провеждане на социално-консултативна и психологическа работа със семействата, с цел оказване на подкрепа, оптимизиране на връзките родител-дете, насочване към подходящи социални услуги. В случаите, при които са идентифицирани рискове за детето в резултат на наличието на родителски конфликт, от ОЗД към ДСП се предприемат подходящи мерки, с които да се гарантират правата и интересите на детето. Мерките са насочени към информиране, консултиране на родителите и детето /съобразно възрастта му/, като от особено значение са възможностите за насочване към ползване на социални услуги, с оглед провеждане на социално-консултативна и психологическа работа със семейството.
Съгласно чл. 138а от СК, по искане на дирекция „Социално подпомагане", доставчиците на социални услуги оказват подкрепа и съдействие за и при осъществяване на контакти между родителите и децата, както и между родителите – в случай на конфликт между тях. Също така, по предложение на дирекция „Социално подпомагане", в производствата по Глава девета от СК „Отношения между родители и деца“, съдът с решението си може да определи ползване на задължителни социални услуги от родителите, самостоятелно или заедно с детето.
При невъзможност родителите да бъдат насочени към социална услуга доброволно, но при идентифициран риск и необходимост от работа със семейството и детето от страна на специалист, директорът на ДСП издава заповед за насочване на двамата родители и детето към подходяща социална услуга по реда на чл. 20, ал. 4 от Правилника за прилагане на Закона за закрила на детето.
Съгласно Семейния кодекс, всеки родител може да припознае своето. Припознаване може да извърши и родител, навършил шестнадесет години. Припознаването се извършва лично с писмено заявление пред длъжностното лице по гражданското състояние или с декларация с нотариално заверен подпис, подадена до длъжностното лице по гражданското състояние. Заявлението може да се подаде и чрез управителя на лечебното заведение, в което се е родило детето.
Родителят или навършилото четиринадесет години дете може да оспори припознаването с писмено заявление до длъжностното лице по гражданското състояние в тримесечен срок от съобщението. Дирекция „Социално подпомагане" по настоящия адрес на детето може да оспори припознаването чрез възражение по същия ред, ако е в интерес на детето. Припознаването може да бъде оспорено от лицето, което твърди, че е родител на детето, чрез иск, предявен в едногодишен срок от узнаването на припознаването. Този иск задължително се съединява с иск за установяване на произход. Съдът решава спора, като взема предвид интереса на детето.
Ако припознаването не бъде оспорено, то се вписва в акта за раждане. След факта на припознаване от страна на бащата, между него и детето се създава правно призната биологична връзка и за детето съществува установен действителен произход от баща.
Кандидатите подават заявление до Дирекция „Социално подпомагане“, Общината или лицензиран доставчик на дейности по „приемна грижа”, по настоящия им адрес. Информация за лицензираните доставчици може да бъде получена от съответната Дирекция „Социално подпомагане’’. Към заявлението се прилагат следните документи:
Оценяването на кандидатите за приемно семейство се извършва от доставчиците и включва провеждане на не по-малко от 4 срещи - разговори с кандидатите и останалите членове на домакинството; не по-малко от две посещения в дома на кандидатите, където ще се отглежда детето; интервю с двама поръчители, които дават писмена препоръка за кандидатите.
Кандидатите за приемно семейство преминават базово обучение по програма, утвърдена от министъра на труда и социалната политика, председателя на Държавната агенция за закрила на детето и изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане, което приключва с доклад от обучителя за резултатите от обучението. Оценяването на кадидатите следва да приключи в срок до 4 месеца от подаване на заявлението. Срокът може да бъде удължен еднократно с два месеца по обективни причини, касаещи кандидатите. Оценяването на кандидатите завършва със социален доклад, изготвен от социалния работник, работещ с кандидатите за приемно семейство, Доставчикът уведомява кандидатите за приемно семейство за изготвения социален доклад, които в 7-дневен срок от уведомлението могат да се запознаят с него и да направят писмени възражения пред доставчика, извършил оценяването.
Утвърждаването на приемните семейства се извършва от Комисията по приемна грижа (КПГ), която е създадена и функционира към всяка Регионална дирекция за социално подпомагане (РДСП). КПГ разглежда социалните доклади за оценяване на кандидатите за приемни семейства и постъпилите към тях възражения и взема решение за утвърждаване или за отказ. КПГ представя социалния доклад, постъпилите възражения и решението си на директора на съответната РДСП. Въз основа на преписката, директорът на регионалната дирекция за социално подпомагане издава заповед за вписване или за отказ за вписване на кандидатите за приемно семейство в регистъра. Заповедта подлежи на обжалване по реда на Административно процесуалния кодекс. След влизането в сила на заповедта утвърдените кандидати за приемно семейство се вписват в регистъра на утвърдени приемни семейства.
Трябва да се отбележи, че по реда на Закона за закрила на детето (ЗЗД), съгласно чл. 26, ал. 1 от Закона за закрила на детето „Настаняването на дете в семейство на роднини или близки, в приемно семейство или в социална или интегрирана здравно-социална услуга за резидентна грижа се извършва от съда. До произнасяне на съда дирекция "Социално подпомагане" по настоящия адрес на детето извършва временно настаняване по административен ред.“.
Основанията за настаняване на дете извън семейството са определени в чл. 25 от ЗЗД, като може да бъде настанено извън семейството дете:
Съгласно чл. 25, ал. 2 от ЗЗД, настаняването на детето извън семейството се налага като мярка за закрила след изчерпване на всички възможности за закрила в семейството освен в случаите, когато се налага спешното му извеждане.
В случаите на настаняване в семейство на роднини или близки се взема съгласието на лицето, при което ще бъде настанено детето, и се проучва неговата годност. Съгласието на приемащото лице се изразява с декларация по образец.
При наличие на някое от условията по чл. 58 от Правилника за прилагане на Закона за социалните услуги (необходимост от осигуряване на лично време на лицето или семейството, което обичайно полага грижата) семействата на роднини или близки и приемните семейства, в които са настанени деца по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето, могат да заявят желание за ползване на заместваща грижа в дирекция "Социално подпомагане" по настоящия им адрес. Заявяването може да бъде направено устно - на място, или по телефон, или писмено, включително по електронен път.
За подкрепа на детето и семейството по реда на ППЗЗД се отпуска месечна и еднократна финансова помощ, предназначени за превенция и реинтеграция, отглеждане на детето при близки и роднини и в приемни семейства. Финансовата подкрепа е част от работата по превенция на изоставянето, реинтеграция, настаняване на деца в семейства на роднини и близки и настаняване в приемни семейства.
Месечните помощи са предназначени за подкрепа на детето и семейството, с цел отглеждането му в семейна среда, в случаите при които детето е настанено за отглеждане при роднини, близки и приемни семейства по реда на ЗЗД. Базата за определянето на размера на финансовата помощ е гарантираният минимален доход. Еднократните помощи са предназначени за превенция на изоставянето, реинтеграция, подкрепа на детето и семейството при настаняване в семейства на роднини или близки и приемни семейства.
Необходимо е да се отбележи, че с промени в Правилника за прилагане на Закона за закрила на детето от 2021 г. еднократната помощ за превенция на изоставянето, реинтеграция на детето в семейна среда и за отглеждане на дете при роднини или близки и в приемни семейства е увеличена. Тя може да се предоставя до четири пъти в годината, която се отпуска, за да посрещне определена нужда, възникнала извънредно и необвързана с издръжката на детето. От 01.01.2021 г. общият на еднократната помощ е в размер до 10-кратния размер на гарантирания минимален доход и помощта се предоставя в пари.
За деца, настанени за отглеждане при роднини и близки, Дирекция "Социално подпомагане" може да отпуска месечни помощи, ако средният месечен доход на всеки от съпрузите или на родителя/родителите, живеещи заедно, и на ненавършилите пълнолетие деца е по-нисък от 5-кратния размер на гарантирания минимален доход.
Размерът на тази месечна помощ се определя по предложение на социален работник от дирекция "Социално подпомагане" и се диференцира съобразно възрастта на детето:
За деца, настанени за отглеждане в приемно семейство, се предоставят средства за отглеждане и възпитание на детето въз основа на административна заповед или съдебно решение за настаняване. Тези средства се предоставят от общината или дирекция "Социално подпомагане", с която приемното семейство е сключило договор по чл. 27, ал. 5 от Закона за закрила на детето. Средствата са месечни и се диференцират съобразно възрастта на детето в размер:
За деца с увреждания, установени от компетентните здравни органи, към месечната помощ по чл. 49 от ППЗЗД или към средствата, предоставяни по чл. 50 от ППЗЗД, се изплаща добавка в размер 120 на сто от гарантирания минимален доход независимо от дохода на семейството.
Помощите, които се изплащат от дирекция "Социално подпомагане", се отпускат въз основа на заявление-декларация съгласно приложение № 8, подадено от лицето/семейството, което полага грижи за детето, до директора на дирекция "Социално подпомагане" по настоящ адрес на лицето и след представяне на лична карта или личен паспорт.
Към заявлението-декларация се прилага документ за здравословното състояние на детето - само за деца с физически или психически увреждания.
Дирекция "Социално подпомагане" извършва служебно проверка на данните от акта за раждане на детето и на предприетата мярка за закрила спрямо детето.
При необходимост дирекция "Социално подпомагане" може да изисква и други документи. В срок до 20 дни от подаване на заявлението-декларация по чл. 52 от ППЗЗД директорът на дирекция "Социално подпомагане" се произнася със заповед съгласно приложение № 9 за отпускане на помощта или с мотивиран отказ.Месечните помощи, които се изплащат от дирекция "Социално подпомагане", се отпускат от първо число на месеца на подаването на заявлението-декларация и се изплащат най-късно до края на месеца, следващ месеца, за който се отпуска помощта. Изплащането на помощите може да се извършва по касов и по безкасов път.
Изразходването по предназначение на средствата, получени като месечна и/или еднократна помощ на децата, се наблюдава от социален работник, който за месечните помощи прилага доклад към досието на детето на всеки 6 месеца, а за еднократните помощи - при последващия преглед на плана за действие по конкретния случай.
Месечните помощи се прекратяват със заповед на директора на дирекция "Социално подпомагане" или на упълномощено от него длъжностно лице от първо число на месеца, следващ месеца, през който е отпаднало основанието за отпускането им.
Месечните помощи се изменят и спират със заповед на директора на дирекция "Социално подпомагане" или на упълномощено от него длъжностно лице от първо число на месеца, следващ месеца, през който е възникнало основанието за това.
Месечните помощи се възобновяват със заповед на директора на дирекция "Социално подпомагане" или на упълномощено от него длъжностно лице.
Отдел “Закрила на детето” (ОЗД) е част структурата на дирекциите ДСП. На територията на страната функционират 147 ОЗД към ДСП.
Като пряко ангажиран с дейностите по закрила на детето, ОЗД към ДСП определя и провежда конкретни мерки по закрила на детето и контролира изпълнението им, ръководейки се от интересите на децата и основният им приоритет да бъдат отглеждани в семейна среда.
Съгласно Правилника за прилагане на Закона за закрила на детето (ППЗЗДет.), сигнал може да бъде подаден от самото дете, родителите, физически лица, държавни органи или други юридически лица.
Сигналът може да постъпи в ДСП писмено, устно или чрез активно набиране на информация от социалните работници в дирекцията. По принцип анонимни сигнали не се разглеждат, освен в случаите, отнасящи се до насилие над дете, или по преценка на директора на дирекция "Социално подпомагане". При постъпване на сигнал (писмен или устен) за насилие в ОЗД към ДСП или при самосезиране, същият се регистрира в Дневник за регистриране на сигнали.
При всеки сигнал се извършва проучване и оценка от отдел “Закрила на детето”, като се събира подробна информация от всички достъпни източници – дете, семейство, детска ясла, детска градина, училище, роднини, близки, съседи, личен лекар, друга дирекция „Социално подпомагане“ и други.
Събраната информация се анализира и въз основа на това се преценява има ли риск за детето.
След направена оценка, в която е посочено, че за детето съществува риск се определят мерки за закрила. Тези мерки са разписани в ЗЗДет., като включват предприемане на действия за подкрепа на детето и семейството му при отглеждането му. Конкретните мерки се определят съобразно всеки отделен случай и индивидуалните потребности на детето.
При постъпил сигнал за насилие над дете, се предприемат спешни действия и мерки за детето, съгласно Координационен механизъм при насилие (КМ). Чрез прилагането на КМ се постига бърза реакция и сътрудничество между отговорните институции при случай на дете в риск или жертва на насилие.
Мерки за реинтеграция на детето в семейството се предприемат при подадено заявление от родителите и при наличие на едно или повече от следните обстоятелства:
Социалната работа по случай на реинтеграция на детето в семейството включва следните дейности:
Заключителен доклад за извършените дейности за подкрепа на детето и семейството, който съдържа мотивирано предложение за връщане на детето в семейството, продължаване на мерките за реинтеграция или прекратяване на мерките и връщане на детето в семейството.
Нужно е да се подаде заявление в ДСП. След подаване на заявлението стартира работа по реинтеграция, в която се включва и доставчик на социална услуга. Изготвя се график на срещи между детето и родителите, както и план за действие със заложени срокове и цели. Периодично се проследява изпълнението на заложените цели (най-малко на 3 месеца). Успешен случай на реинтеграция е налице, когато са изпълнени заложените в плана за действие цели и детето е върнато в семейството. При успешно приключила реинтеграция на детето в семейството ДСП осъществява наблюдение на детето в срок от 6 месеца.
Българското законодателство за закрила на детето гарантира основните права на всички деца, в т.ч. и на децата чужди граждани, които пребивават на територията на страната, включително и на непридружените или разделени от семейството си деца чужди граждани и деца бежанци. Регламентираните в Закона за закрила на детето (ЗЗД) дейности и мерки за закрила и защитата правата на децата са приложими и по отношение на децата получили временна закрила в България.
Ако децата, пристигащи в България поради военни конфликти в страната им на произход, са придружени от свой родител или друг законен представител и те поради някаква причина са в невъзможност да полагат грижи за тях се прилага общият ред по ЗЗД. Приоритетни са мерките за закрила в семейна среда (насочени към подкрепа на детето и семейството), някои от които се изразяват в осигуряване на педагогическа, психологическа и правна помощ на родителите или лицата, на които са възложени родителски функции, по проблеми, свързани с отглеждането, възпитанието и обучението на децата, насочване към подходящи социални услуги и други форми на подкрепа.
Непридружените деца бежанци са специфична уязвима група деца в риск, която се нуждае от своевременна, целенасочена и специализирана подкрепа. Социалните работници от отделите „Закрила на детето“ към Дирекция „Социално подпомагане“ (ДСП) са въвлечени и ангажирани на всички етапи, свързани с работата с непридружените деца, чужди граждани и деца бежанци, от тяхното първоначално установяване, консултиране и информиране на територията на страната до осигуряване на трайно и дългосрочно решение, което да гарантира в максимална степен техните права и интереси.
Спрямо дете в риск, останало без грижите на своите родители, което се намира на територията на Република България, се предприемат подходящи мерки за закрила по реда на ЗЗД. Спрямо тези деца могат да бъдат предприети мерки за закрила чрез настаняване в семейства на роднини или близки, в приемни семейства, в социална или интегрирана здравно-социална услуга за резидентна грижа, в зависимост от спецификата на конкретния случай и интереса на детето. За настаняване и подкрепа на деца, чужди граждани и деца бежанци в риск се използва изградената в страната мрежа от социални услуги за деца. За децата, настанени за отглеждане при роднини или близки или в приемни семейства е регламентиран в Правилника за прилагане на Закона за закрила на детето (ППЗЗД) ред и условия за отпускане на месечни помощи/средства.
Всеки случай се основава на индивидуален подход, спазване на нормативно определените процедури и най-вече актуална преценка на възможността спрямо детето да бъде предприета както адекватна, така и по-благоприятна мярка за закрила. Социални работници от отдел „Закрила на детето“ участват в производствата за предоставяне на международна закрила на детето и са гарант за защита на правата и интересите на децата.
В основата на социалната работа по случаи на непридружени деца, чужди граждани е намирането и установяването на родителите, роднини или близки, които чрез подкрепа и мерки в семейна среда да осигурят сигурна и стабилна среда и грижа за децата.
Всички деца, чужди граждани и деца бежанци в риск имат право да ползват различните видове социални услуги за деца. Това право имат и техните родители или законни представители. Една от най-важните форми на социални услуги за тези лица е осигуряването на адекватна психологическа подкрепа. Граждани с предоставена временна закрила, които желаят да ползват социални услуги, могат да заявят желанието си устно и/или писмено на място, по телефон или по електронен път в Дирекция „Социално подпомагане“ по настоящ адрес или по мястото на пребиваване.
ДСП като орган по закрила на детето, осъществяващ текущата и практическа дейност по закрила на детето в общината чрез ОЗД.
Предприемат се мерки за закрила в семейна среда: Осигуряване на психологическа, педагогическа и правна помощ на родителите по проблеми, свързани с отглеждането и възпитанието на децата; консултиране и информиране, насочване към социални услуги в общността и др. Провежда се социална работа за справяне с конфликти и кризи в отношенията, консултиране и информиране.
Предприемат се и мерки извън семейна среда: Когато независимо от проведената работа и оказаната подкрепа се наложи настаняване на детето по реда на ЗЗД, се спазва поредността на мерките за закрила. Първо се проучват роднини и близки, с цел детето да се отглежда от разширеното семейство или близки, с които е създало емоционална връзка. В случай, че не са установени такива, за детето се търси подходящо приемно семейство или социална услуга от резидентен тип. До произнасяне на съда, дирекция „Социално подпомагане" по настоящия адрес на детето извършва временно настаняване по административен ред.“.
По отношение на предоставянето на социални услуги като мерки за закрила на детето, съгл. чл. 88, ал. 1 на Закона за социалните услуги (ЗСУ), всички социални услуги в изпълнение на мерки за закрила на детето се предоставят по реда на Закона за закрила на детето – чрез издаване на направление от Директора на ДСП въз основа на подадено заявление от родителя. В случай на заявяване на желание за насочване на детето или родител/попечител/настойник/лице, полагащо грижи за детето за ползване на специализирани социални услуги, финансирани от държавния бюджет, когато не е открита работа по случай и не са предприети мерки за закрила, насочването се осъществява по реда на ЗСУ след изготвяне на предварителна оценка на потребностите от ДСП.
Приемането на резолирана от дежурен съдия молба се завежда в деловодната система на ДСП.
Социалният работник от ДСП извършва проучване, като събира необходимата информация от семейството, детето, представените документи и други източници при необходимост.
На база на събраната информация се изготвя становище до дежурен съдия, относно интересите на детето, във връзка със сделка, касаеща имущество и влогове.
Съгласно чл. 153 от Семейния кодекс, настойничество и попечителство се учредява над малолетни и непълнолетни, чиито родители са неизвестни, починали, поставени под пълно запрещение или лишени от родителски права.
Орган по настойничеството и по попечителството е кметът на общината или определено от него длъжностно лице. Назначаването на настойник или попечител на дете се назначава от органа по настойничество и по попечителство по реда на чл. 155 от СК.
Съгласно чл. 127а от Семейния кодекс, въпросите, свързани с пътуване на дете в чужбина и издаването на необходимите лични документи за това, се решават по общо съгласие на родителите. Когато родителите не постигнат съгласие, спорът между тях се решава от районния съд по настоящия адрес на детето. Производството започва по молба на единия от родителите. Съдът изслушва другия родител, освен ако не се яви без уважителни причини. Съдът може и по своя инициатива да събира доказателства. Съдът може да допусне предварително изпълнение на постановеното решение.
